Литературата в последните български банкноти

АВТОР Д-р Георги Господинов, Институт за литература – БАН

Има една невидима антология на българската литература, която носим буквално със себе си и държим в ръцете си всекидневно. Нейното „джобно издание“ е постоянно пред очите ни. И понеже е толкова очевидна, тя остава невидима и скрита за нас. Най-разпространената българска антология и вероятно най-малко четената. Една антология в миниатюр. Става дума за художествените текстове, изписани върху последните български банкноти, тези, които ползваме сега и един ден ще бъдат заменени с единната европейска валута.

С този текст ще се опитаме да дадем лупата за разчитане, за да видим скритите знаци по днешните банкноти, вписаните върху тях текстове и истории. Парите обитават границата между частно и публично, в голяма степен те свързват тези две пространства. Те са достъпни и всекидневни, но могат да са недостъпни и бленувани. Те са посредник, медиум, но и медия, т.е. носител на послания.

Последните български банкноти са в обращение от 5 юли 1999 г. с изключение на тази от 100 лв., която е в обращение от 8 декември 2003 г.

Тази емисия идва с деноминацията на лева след една тежка финансова криза. Как се случва изборът? Управителният съвет на БНБ назначава художествен съвет от 10 души, предимно историци, художници, историци на изкуството, които избират художник за банкнотите и определят лицата, които ще се появят на тях.

Художник на проекта е Кирил Гогов. Това е първата емисия съвременни български банкноти, която е отпечатана изцяло в България, в печатницата на БНБ, София. Мартин Заимов – подуправител на БНБ по това време, свидетелства по-късно, че той е подел насоката какви да бъдат избраните личности върху банкнотите. Прави впечатление, че всички избрани личности са мъже, въпреки че на гърба на банкнотата от 50 лева се появява поетесата Мара Белчева, по-скоро в ролята на муза, на спътница на Пенчо Славейков. (Тук можем да добавим и българската мадона от картината на Иван Милев, която се появява като детайл в банкнотата с номинал 5 лева.) Това отсъствие на женски образи препотвърждава традиционно сложилия се мъжки канон. Прави впечатление обаче, че това е вероятно най-маскулинната емисия. В предишните емисии почти винаги е присъствала основна женска фигура на банкнотите, включително в самото начало…

Започваме с първата банкнота, която вече не е в обращение.

Става дума за тази с номинал 1 лев и образа на Иван Рилски върху нея. Може би още тук следва да кажем, че тя е сред най-скандалните и най-трудно приети банкноти, срещнала съпротивата на Светия синод. Църквата смята, че е светотатство ликът на светеца да бъде изобразен върху банкнота. Следват препирни и разменени мнения между БНБ и ръководството на БПЦ, макар че чисто формално Банката не е задължена да се съобразява Църквата.

Свети Иван Рилски е отшелник, безсребреник и чудотворец, наричан още приживе земен ангел и небесен покровител. Проповядването на аскеза, бедност и безсребрие наистина дават известни основания на оспоримостта на избора тъкмо на този светец, макар от историята на монетосеченето да знаем, че образът на Исус например се явява често във Византийския монетен двор, който също е част от Източното православие…

Избраният откъс върху банкнотата, изписан с черковнославянски шрифт, е от т.нар. Постен триод, по-специално „Песнопение за Неделята на митаря и фарисея“, което се изпълнява в първата подготвителна седмица на Великия пост. Без да има пряка връзка, разбира се, с текстовия корпус около българския светец, струва ми се, че Притчата за митаря и фарисея (Luca 18, 10 – 14) по косвен начин все пак засяга темата за парите. Разбира се, основното послание е около смирението на единия (митаря) и егоцентричното тщеславие и горделивост у другия (фарисея). Но митарят, който е и фигурата за подражание в тази притча, е тъкмо човекът, който обикаля и събира данъците и таксите, той е този, който се допира до скритото зло на парите. И поради самата си дейност е необичан и мразен. Следва същинският текст, който тук даваме в новобългарски превод.

„Да не се молим фарисейски, братя, защото който се възгордява, ще се смири. Да се смирим пред бога. Като митаря (т.е. „по митарски“) с пост призоваващи: очисти ни, боже, нас грешните.

За да победим фарисейското тщеславие и на митарското покаяние да се преклоним. Те двамата пристъпиха към теб…“ (Трιωдь Постнаѧ)

С този текст започва и нашата невидима антология на българската литература, изписана върху последните български банкноти. И ако приемем този богослужебен текст и притча като въведение, но не същинска част от родната традиция, то следващият автор и произведение наистина слагат началото на новобългарската литература.

Паисий Хилендарски (1722 – 1773) и неговата „История славянобългарска“ са върху лицевата и опаката страна на банкнотата от 2 лева (бел. ред. също вече не е в обращение). Ползвани са факсимилета от Зографската чернова на „История славянобългарска“. В скоби, факсимилетата тук и навсякъде в останалите банкноти вероятно играят и тази охранителна роля на трудно уподобимия за фалшификации почерк.

На гърба на банкнотата е малка част от т.нар. Именник на българските царе, доколкото е четимо от средата на списъка… На лицевата страна е портретът на Паисий, дело на Кирил Гогов, като фон – Атонската обител, и в долната част печатът на Атон. И тук идва същинският текст във факсимиле, с подписа Паисий проигумен Хилендарски:

„Написах я за вас, които обичате своя род и българското отечество и обичате да знаете за своя род и език. Преписвайте тая историйца и платете, нека ви я препишат, които умеят да пишат, и пазете я да не изчезне!“

С откъса от „История славянобългарска“ върху банкнотата от 2 лева се слага същинското начало на невидимата българска антология в миниатюр, която описваме.

Има още една нишка или историческа ирония, ако прочетем избрания върху банкнотата откъс в контекста на случващото се в България по това време.

Тъкмо в края на 1997 и началото на 1998 г. е пикът на историята около връщането на откраднатия от Атон оригинал на „История славянобългарска“. Както е известно, при отваряне на архива на ДС „Историята“ е открадната и подменена в средата на 80-те при акция, внимателно разработена от Първо главно управление на ДС. След доста прения и съпротива от страна най-вече на директора на Историческия музей Божидар Димитров решението на президента Петър Стоянов е твърдо и на 12 януари 1998 г. „Историята“ официално е върната в библиотеката на Зографския манастир. Това е тъкмо периодът, когато Кирил Гогов е работил върху иконографията на банкнотите и е избирал какво от „История славянобългарска“ да бъде вписано в тях. Така краят на избрания параграф „…и пазете я да не изчезне“ се сдобива с друг исторически (или ироничен) нюанс. Изборите ни, така или иначе, често могат да бъдат повлияни от новините на деня, от онова, което е било част от бурята на всекидневието. Затова само като хипотеза си позволявам да дам и това допускане.

Иван Милев (1897 – 1927) е най-малко известното лице за широката публика от седемте лица на банкнотите. Лесно бихме могли да категоризираме неговата поява тук като абсолютен пробив в установения канон… Художникът от петолевката, един от най-талантливите и различни български художници, често е нямал и 5 лева в джоба си … Тук имаме един скрит поет и писател или поне отдаден и вдъхновен съчинител. Факсимилето е взето от писмо до една от важните жени в живота му – Анна Пашова, която по-късно става съпруга на приятеля му, художника Пенчо Георгиев (Трополов). Ето и самия текст, който също няма да бъде открит в иначе детайлното описание на банкнотата:

„За мен всичко това е чудо: аз вярвам в моето чудо – вярвам тъй, както в себе си.“

Тази банкнота представлява малка изложба, или избрано от картините на Иван Милев. На обратната страна на банкнотата имаме детайли от картините „Жътварка“, „Българска мадона“ и „Змейова сватба“, както и флорален мотив от негов театрален декор. А на лицевата страна, във фона – „Изкуството и тръненият венец“, монограм от първата му самостоятелна изложба и допълнителни флорални мотиви. В новата емисия на банкнотата, от 2020 г., е добавен и фрагмент от корицата на списание „Екъ“, рисувана също от Иван Милев.

С фигурата на Петър Берон (1799 – 1871) върху банкнотата от 10 лева в антологията влиза и една от най-важните книги на Българското възраждане – „Буквар с различни поучения“, или както е широко известен – „Рибният буквар“… На пръв поглед единственият текст на банкнотата е факсимилето от заглавната страница на „Буквар с различни поучения“, първото издание от 1824 г. (годината е отбелязана на титулната страница). И тук попадаме на една странна подмяна, която при пръв поглед може и да остане незабелязана. Факсимилето на първата страница се различава от оригинала, като са изпуснати цели два реда, тези, които ни съобщават за спомоществователя на изданието. Според банкнотата заглавната страница изглежда така:

Буквар с различни поучения, собрани от Петра Х. Беровича за Болгарските училища
(винетка с амурче)
в год 1824

Липсващите два реда, които в оригинала стоят над винетката, са: 

Напечата се с помощта г. Антонова Йовановича

Изборът на елементи върху банкнотите е дело на художника на проекта Кирил Гогов. Остава загадка защо с лека ръка е махнал от факсимилето част от текста. И то тъкмо онази, която засяга голямата тема за парите, доколкото този буквар излиза благодарение на спомоществователя…

В долната лицева част на банкнотата под факсимилето на заглавната страница стои рисунката от задната корица на Буквара – китът, заради който (погрешно) Букварът носи името си „рибен“. А над факсимилето е и рисунката на носорога.

Но купюрата от 10 лева държи в себе си още книги, макар и неназовани директно. Скиците и схемите на обратната страна на банкнотата представят конкретни научни трудове на Берон. Тук е стилизираната армиларна сфера – астрономически модел, демонстриращ движението на звездите и планетите около земята… Тук, на гърба на банкнотата, е и изображение на личния телескоп на Берон – един от първите, притежавани от българин, изработен в баварската фирма Merz през 1848 г. Присъства и глобусът, който отново препраща към физичните и астрономическите занимания на Берон.

Всъщност банкнотата от 10 лева и образът на Берон не са част от избора на комисията, която решава кой да влезе в емисията от 1999 г.

Тази банкнота се явява за първи път на пазара, отново в същия проект на Гогов, като банкнота от 10 000 лева. Впоследствие, две години по-късно, при деноминацията трите нули са премахнати, а видът на „бероновката“, както я наричат, остава същият.

Така се случва и с банкнотата от 20 лева с лика на Стефан Стамболов, която се оказва готова отпреди деноминацията. На пръв поглед неговият образ на революционер и държавник рязко контрастира със заложената концепция за присъствието на хора на духа и културата в тази емисия банкноти. Разбира се, само ако сме забравили неговата поетическа дейност в младостта му…

На лицевата страна на банкнотата редом до образа на Стамболов имаме факсимиле от корицата на „Песни и стихотворения…“ – но коя корица и книга? Очакванията са това да е онази знакова първа стихосбирка „Песни и стихотворения от Ботьова и Стамболова“, издадена през 1875 г. Другият възможен вариант е по-малко популярната самостоятелна стихосбирка „Песни и стихотворения от С. Стамболова“, излязла през 1877 г., която повтаря оформлението на първата обща стихосбирка. Във факсимилето е спазено точно изписването на „Песни и стихотворения“, но най-отгоре стои името С. Н. Стамболов, което го няма в оригинала на изданието от 1877 г. От там е взето стихотворението „На моите другари“, чиито две финални части са изписани на банкнотата, отново на лицевата част. Ето и самия текст, така както е изписан върху банкнотата:

 

Сеятели добри,

Поборници безстрашни

За наш’те правдини!

И ваш’та добра паметь

От родъ ще мине в род

До катъ въ света живее

Българския народъ.

България на свойте

Юначни синове

Венци от лавър зелен

Ще да имъ исплете.

И съ тяхъ ще украси тя

Хубавите чела

На всички, що паднаха

Въвъ бой за свобода.

Още един жанр влиза за пръв път в нашата антология през тази банкнота – дневникът. На гърба на купюрата от 20 лева е изписана част от дневникова записка на Стамболов с любопитно съдържание. И така, бележката гласи: „Тая депеша ма много очуди. Тя е знамение на времето. Божке, божке, може ли да се говори за Отечество и за себе в тия трудни времена? Не е ли дълг священ за всеки български патриот да забрави себе си и да гледа да спаси Отечеството даже и да са самопожертвува за доброто му?“

След наивните и още възрожденски неизбистрени стихове на Стамболов идва един от законодателите в българската поезия, „жрецът-воин“ Пенчо Славейков, изобразен на банкнотата от 50 лева… За кратко е директор на две важни институции – Народния театър и Народната библиотека. След скандалното си уволнение от библиотеката напуска огорчен България и повече не се завръща. Синтезираме накратко познатото, за да се види, че в избора на фигура за тази банкнота имаме освен поет и човек-институция, формално и неформално. За една национална валута тази страна от личността също е важна. В подкрепа на това на лицевата част на банкнотата са изобразени фрагменти тъкмо от сградите на Народния театър и Народната библиотека, където, макар и за кратко, той е бил директор: 1908 – 1909 на Театъра и 1909 – 1911 на Библиотеката.

Изборът е паднал на може би най-малко четената от неизкушената публика поема „Кървава песен“.

Допускам, че и това е донякъде по съображения за сигурност. Популярното е несигурно, шифърът на непознатото е за предпочитане. Фалшификаторите на банкноти не лягат и не стават с „Кървава песен“ (не че и рецитират всекидневно „Спи езерото“). Все пак Славейков, като лирически поет, също е представен с една от недотам представителните лирически миниатюри от „Сън за щастие“, а именно „Над мойто чело лавърът не вий…“. Да видим какви скрити изненади ни чакат при едно близко и под лупа (буквално) четене на микротекста.

Ето стихотворението „Над мойто чело лавърът не вий..“, така както разчетохме неговия ръкопис върху банкнотата. Още тук конспирациите започват, тъй като според изследователите на Пенчо Славейков ръкопис на това стихотворение не е открит. Дали художникът е уподобил ръкописа на Пенчо Славейков, или е разполагал с неизвестен документ, остава загадка. Но нека разчетем самия текст:

Над мойто чело лавър се не вий
Със свойте твърди листи тежкодъхни –
Над друго чело нека той изсъхне.
И лоб плешив от слънце да закрий.

Че друго цвете мен е по сърдце.
И всяко утро с него цветице

Ме кичи с поздрав мойта дружка
Благоуханна, росна теменужка.

На тази обратна страна на банкнотата има още един текст, който е по-видим – печатното факсимиле от „Кървава песен“, което упоменахме по-горе. То е с по-едър шрифт, по-лесно четимо и е водещо в композицията от текстове. Откъсът е от втора част на „Кървава песен“, именувана „Оборище“. Тя е публикувана приживе на поета, заедно с първа част, през 1911 г. в издателството на Александър Паскалев. Ето текста, който се чете на банкнотата:

Един народ расте
сам   с идеалите си, с задачите, що взема
на свойте плещи, и с тях се той възйема
до подвизи, преди зарад каквито сам
не се е смятал за кадърен. Ето вам
и пример: с векове народа ни мърцина
живя в душевен мрак, и ражда се и гина
со скотовете скот. Кое го възроди?
Кое заспала мощ в юначните гърди
събуди? В подвизи кое го днеска води?
Водачът всемогъщ за мъртвите народи –
светият идеал!

На тази банкнота за пръв и единствен път в емисията присъства женска фигура (като изключим анонимната българска мадона при Иван Милев). Тук имаме силуета на реална жена – поетесата Мара Белчева…

Две големи български книги влизат в нашата антология (или библиотека), събрана върху последните български пари.

И това са „До Чикаго и назад“ и „Бай Ганьо“, изобразени върху банкнотата от 100 лева, която се появява най-късно спрямо останалите в емисията, едва през 2003 г. Нейният зелен цвят също е знаков до голяма степен, доколкото са включени моменти и елементи от началото на организираното туристическо движение. То, както и двете големи книги на българската литература, са свързани с лицето на тази банкнота – Алеко Константинов… И така с „До Чикаго и назад“ имаме вписан още един жанр, който дотук отсъстваше в антологията, и това е пътеписът. Нещо повече, мисля, че можем да очертаем вече като нещо характерно за идеологията на цялостния избор на лицата от тази емисия едно добре прокарано настояване на темата за отвореността към Европа и света. Поне три знакови фигури бележат тази тенденция тук – Петър Берон, който е истински гражданин на Европа, Пенчо Славейков – защитник и проводник на европейската модерност, и Алеко Константинов – един от първите български описатели на Америка и Европа.

Под заглавната страница е препечатан текстът на поканата за първото масово изкачване до Черни връх и учредяването на Българското туристическо дружество. Текстът на банкнотата, както вече можем да очакваме, е редуциран и леко редактиран, като гласи следното:

Покана

Умоляват се Софийските любители на българската природа да заповядат на Черния връх на Витоша, в Неделя на 27 август гдето ще се открие заседание за съставяне на клуба на Българските Туристи

На обратната страна имаме факсимиле от заглавната страница на „Бай Ганьо“, или по-скоро част от него. Долу стои годината на издаване – 1895, но взетата за техническа информация по отпечатването е редуцирана…

Може да се каже, че гърбът на банкнотата дава трагичната история на Алеко и тогавашна България, нещо като обратната страна на монетата. Тук е изобразена траекторията на куршума, пронизал сърцето на Алеко, часовникът, с който е бил в момента на убийството, и… главният виновник Бай Ганя, убиецът на Алеко, по Бешков.

Официалното описание в сайта на БНБ ни информира, че сакото на Алековата фигура от обратната страна е изцяло запълнено с микротекст. Но този текст ще си остане напълно невидим и неразчетим, което донякъде буквализира нашата идея за невидимата антология…

 

* Текстът е публикуван със съкращения. Пълния текст може да прочетете в бр.3/2021 г. на списание „Български език и литература“, издание на НИОН „Аз-буки“.