Национална научна програма „Развитие на научните изследвания и иновации в системата на българското предучилищно и училищно образование“,Институт за изследвания в образованието
Оценка на учителите за застъпеността на компетентностите при различни образователни модели и методи
Доц. д-р Деспина Василева
Софийски университет „Свети Климент Охридски“
https://doi.org/10.53656/bel2025-6s-1D
Резюме. Статията представя резултатите от анкетно проучване, проведено сред 193 учители от български училища. Целите на проучването са: да се установи каква е оценката на участниците в експеримента за развиване на отделните компетентности по Европейската референтна рамка при прилагането на специфични методи за работа в учебните часове и в каква степен посочените методи са познати на учителите, като се направи хипотеза за степента на регулярната им употреба в практиката. За целите на проучването е изготвен въпросник, в който са представени образователни модели и методи на работа, като всеки от тях учителите оценяват според степента, в която той допринася за развиване на осемте ключови компетентности. Оценката на учителите се осъществява по 10-степенна скала на Likert. Резултатите показват значими статистически разлики при съпоставка на оценките на учителите от началния, прогимназиалния и двата гимназиални образователни етапа на предложените образователни лингводидактологични модели и методи.
Ключови думи: ключови компетентности, образователен модел, метод, методическо планиране, лингводидактология
Ключовите компетентности и обучението по български език (анализ на учебни програми по български език)
Д-р Мая Падешка
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
https://doi.org/10.53656/bel2025-6s-2M
Резюме. В статията се анализират понятия и концепции, свързани с прилагането на компетентностния подход и развиването на ключови компетентности в българското средно училище. Специално внимание се обръща на езиковата компетентност в нейните специфично предметни, междупредметни и надпредметни аспекти. Анализират се учебните програми по български език за прогимназиалния етап (5. – 7. клас) с оглед на заложените в тях учебно съдържание, очаквани резултати и нови понятия, като се прави опит те да бъдат обвързани с развитието на ключовите компетентности за учене през целия живот.
Ключови думи: обучение по български език, компетентностен подход, ключови компетентности, езикова компетентност
Овладяване на ключови компетентности на занятията по български език и литература в средното училище (анализ на данни от анкетно проучване)
Гл. ас. д-р Евелина Миланова
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
https://doi.org/10.53656/bel2025-6s-3E
Резюме. Изложението подлага на анализ данни от анкетно проучване, проведено сред учители по български език и литература в средното училище, за да установи до каква степен дейностите, които се осъществяват на занятията, допринасят за овладяване и развиване на ключовите компетентности. Изследването се позовава на избрани въпроси и отговори с цел проучване на конкретни области на компетентности, начини за прилагане на компетентностния подход с оглед развиване на ключови компетентности, проверяват се нагласи на учители и ученици за дадени модели за работа.
Ключови думи: ключови компетентности, езиково обучение, методически модел
Между текста и практиката: дигиталната и предприемаческата компетентност в обучението по български език (8. – 10. клас)
Гл. ас. д-р Зорница Любенова Иванова
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
https://doi.org/10.53656/bel2025-6s-4L
Резюме. Статията анализира наличието и функциите на дигиталната и предприемаческата компетентност в учебните програми по български език 8. – 10. клас. На основата на сравнителен преглед и анализ се изследва начинът, по който тези компетентности са концептуализирани и реализирани чрез учебното съдържание и предвидените дейности. Резултатите насочват към това, че има дефицити по отношение на две компетентности, които са заложени: дигиталната компетентност е представена чрез ограничен набор от умения – използване на електронни източници, работа с дигитални формати и мултимедийно представяне на резултати – но отсъства систематичен акцент върху критично мислене в рамките на разбирането за медийна грамотност. Предприемаческата компетентност се проявява предимно имплицитно, чрез задачи, свързани с целеполагане, аргументация и структуриране на текстове, като липсват ситуации, насочени към реализация на идеи, екипна работа и социална активност. Учебното съдържание по български език предлага предпоставки за развитие на тези компетентности, но тяхната интеграция е частична и изисква методическо доразвиване с оглед на актуалните образователни потребности.
Ключови думи: български език, дигитална компетентност, предприемаческа компетентност, учебни програми, ключови компетентности
Интегриране на компетентности в чуждоезиковото обучение: междупредметни връзки
Mроф. д-р Милена Йорданова, доц. д-р Цветанка Дилкова
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
https://doi.org/10.53656/bel2025-6s-5YD
Резюме. Настоящата статия разглежда степента на интегриране на компетентностите в чуждоезиковото обучение на базата на проведено анкетно проучване сред преподаватели по чужд език (5. – 10. клас) на територията на цялата страна. Анализът на резултатите показва стремеж към планиране и осъществяване на уроци с интердисциплинарен характер, създаване на междупредметни връзки в синхрон със съществуващите учебни програми по чужд език.
Ключови думи: междупредметни връзки, интердисциплинарни уроци, компетентностен подход
Изкуственият интелект в часовете по чуждоезиково обучение в българското училищно образование и отражението му в учебните програми по чужди езици
Проф. д.н. Димитър Веселинов
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Доц. д-р Петър Тодоров
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
https://doi.org/10.53656/bel2025-6s-6VT
Резюме. Статията представя лингводидактологично изследване с учители по чужди езици в училищното образование в България, като фокусът попада върху използването на изкуствен интелект в чуждоезиковото обучение. След направения обзор на научна литература по темата са разгледани учебните програми по чужди езици и по информационни и комуникационни технологии с цел да се установи дали в тях е заложено прилагането на изкуствен интелект и под каква форма. Обобщени са резултатите от статистическата обработка на въпросите, свързани с изкуствения интелект, като след извършване на корелационен анализ се откриват силни зависимости между прилагането на дейности, включващи изкуствен интелект, и дейности, свързани с изучаването на чужди езици. Установява се, че болшинството от учителите прилагат изкуствения интелект и смятат, че дейностите, свързани с него, водят до положителни резултати, което също се потвърждава и от прегледа на научната литература. Достига се до заключение, че учебните програми по чужд език трябва да бъдат актуализирани, като в тях се заложат конкретни дейности, свързани с използването и прилагането на изкуствен интелект в чуждоезиковото обучение.
Ключови думи: лингводидактология, изкуствен интелект, училищно образование, емпрунтология
Подготовката на учители в условията на дигитална трансформация и иновации: анализ на европейски приоритети и тяхното отражение в национален контекст
Доц. д-р Бистра Мизова
Софийски университет „Св. Климент Охридски
Проф. д-р Румяна Пейчева-Форсайт
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Доц. д-р Илиана Петкова
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
https://doi.org/10.53656/bel2025-6s-7MF
Резюме. Изследването проследява съответствието между европейски и национални политики за дигитализация, иновации и трансформативни компетентности в подготовката на учители чрез наративен обзор и тематичен документален анализ на нормативни документи и емпирични изследвания. Търси се отговор на три изследователски въпроса: 1) как европейските документи концептуализират приоритетите; 2) как те се отразяват в българските стратегии, и 3) как емпиричните изследвания ги улавят в практиката. Резултатите показват несъответствия между европейските приоритети и тяхната концептуализация и операционализация на национално равнище. Експлораторният анализ на емпирични изследвания потвърждава и разширява констатираната несъгласуваност. Като основни проблеми в подготовката на учители, включително по български език и литература, се очертават материално-технологични пречки пред формирането на дигитални умения, прекомерно теоретизирана подготовка с недостатъчна практическа ориентация, липса на рефлективни практики и устойчивост на традиционалистки методически похвати.
Ключови думи: подготовка на учители, педагогическо образование на учители по БЕЛ, дигитализация, иновации, трансформативни компетентности
Предизвикателства пред управлението на качеството в училищното образование в Европейския съюз
Проф. д-р Елеонора Станчева-Тодорова
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Гл. ас. д-р Николай Кацарски
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
https://doi.org/10.53656/bel2025-6s-8TK
Резюме. Въз основа на емпирични данни от инициативите PISA 2022, Education and Training Monitor 2024, State of the Digital Decade 2024 и Eurostat 2024 се анализират основите предизвикателства пред управлението на качеството на училището образование в Европейския съюз. Извършен е сравнителен анализ между пет държави (Естония, Финландия, Нидерландия, Германия и България) на базата на ключови показатели. Резултатите показват, че високите постижения по четивна грамотност корелират с ефективното управление на човешкия капитал и целенасочени политики за дигитализация и професионално развитие. В същото време, са налице структурни проблеми, като застаряване на учителските кадри и социално-икономически неравенства по страни и региони, които възпрепятстват постигането на устойчиво качество на училищното образование в някои страни на Европейския съюз.
Ключови думи: управление на качеството, училищно образование, четивна грамотност, ранно напускане, учителски дефицит, дигитална готовност, Европейски съюз
