Творчеството като аскеза и горест „Балада за Георг Хених“
Магдалена Костова-Панайотова
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
https://doi.org/10.53656/bel2024-4-1
Резюме. В настоящия текст романът на Виктор Пасков е разгледан като явление, което е част от неговата запомняща се и ярка проза на страданието и отхвърлянето на един дехуманизиран свят, в които еснафството и посредствеността са водещи…
Алек Попов и съвременната българска литература
Амелия Личева
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
https://doi.org/10.53656/bel2024-4-2
Резюме. Текстът прави опит да посочи основните приноси на творчеството на Алек Попов както за развитието на съвременната българска литература, така и за интереса, който неговото творчество предизвиква у преводачите на българска литература…
Живописният псевдоекфразис – функции и значения в романа „Бел ами“ на Мопасан
Соня Александрова-Колева
Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“
https://doi.org/10.53656/bel2024-4-3
Резюме. Текстът е част от по-голямо изследване на различни предмодернистични характеристики в творчеството на Мопасан…
Колоративите бял/червен в българските преселнически говори в Украйна: карпато-балкански успоредици
Валентина Колесник
Одеска национална юридическа академия
Гaлина Яроцка
Одески национален университет „И.И. Мечников“
https://doi.org/10.53656/bel2024-4-4
Резюме. Статията е продължение на предишните изследвания, в които бе направен опит да се покаже, че в наблюдаваните български преселнически говори в Украйна и в южнославянските езици има няколко названия, които са свързани с украинските карпатски диалекти…
Ритъм и ритмична организация на речта
Петър Цонев
Югозападен университет „Неофит Рилски“
https://doi.org/10.53656/bel2024-4-5
Резюме. В това изследване са разгледани проблеми на ритъма и като нелингвистично, и като лингвистично явление, както и въпросите за приликите и отликите между ритмичната организация в поезията и тази в „немерената“ реч, броя и характера на ритмичните единици, класификацията на езиците според ритмичната им организация и за участието на различни прозодични средства в ритмизирането на речта…
Модел за оценка на рецептивния език при деца от предучилищна възраст
Нели Василева,
Елена Бояджиева-Делева
Деница Кръстева
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
https://doi.org/10.53656/bel2024-4-6
Резюме. Началото на предучилищния период (4 – 5 години) е време на активно формиране и усъвършенстване на невропсихологичните механизми на основните лингвистични равнища на говоримата реч (фонологично, лексикално-семантично и граматично) в двата им основни аспекта – рецептивен (възприемане и преработка на вербална информация) и експресивен (езиково кодиране и генериране на самостоятелни изказвания)…
Проект „Българската литература за деца и юноши XX – XXI в.“
Александра Антонова
Институт за литература при Българската академия на науките
https://doi.org/10.53656/bel2024-4-7
Резултати по проект „Прозодични аспекти на българския език в съпоставителен план с други езици с лексикално ударение“ (Годишна конференция на Американската асоциация на преподавателите по славянски и източноевропейски езици (AATSEEL)
Мирена Пацева
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
https://doi.org/10.53656/bel2024-4-8
Критично въведение в едно от „белите полета“ на литературните ни изследвания
Йоанна Гудалова
Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“
https://doi.org/10.53656/bel2024-4-9
Професор Aлександър Панов на 70 години
Петър Михайлов
Институт за литература – БАН
32. СУИЧЕ „Св. Климент Охридски“
https://doi.org/10.53656/bel2024-4-10
Резюме. Предложената статия е посветена на литературния теоретик, методик, преподавател проф. д.ф.н. Александър Панов…
