По-високи заплати в университетите

Обвързват възнагражденията във висшите училища със средните за страната

Заплатите на университетските преподаватели да бъдат обвързани със средната заплата за страната, за да се гарантира техният годишен ръст. Това се предлага със законопроект за промени в Закона за висше образование, внесен от група народни представители, начело с председателя на Просветната комисия в парламента и бивш образователен министър Красимир Вълчев.

Измененията предвиждат минималната заплата за най-ниската академична длъжност „асистент“ да не бъде по-ниска от 125% от средната брутна заплата за страната за последните 12 месеца, а средната заплата на преподавателите в държавните висши училища – не по-ниска от 170% от средната. Стипендиите на докторантите трябва да бъдат не по-ниски от 125% от минималната заплата за страната.

Депутатите настояват още в ЗВО изрично да се запише, че средствата от държавния бюджет за висше образование се планират всяка година в размер не по-нисък като сума и размер от БВП спрямо заложеното в бюджета за предходната година и следват целите, заложени в Стратегията за развитие на висшето образование за 2021 – 2030 г.

„Прегледът на изпълнението на Стратегията показва, че на законово ниво не са гарантирани необходимите финансови инструменти за реализиране на заложените цели. Разчита се на добрата воля на Министерския съвет и Министерството на финансите. Така Стратегията се превръща в документ с пожелателен характер“, отбелязват депутатите в мотивите си. Според тях, за да се преодолее този проблем, е нужно включване на съответните регламентации към ЗВО, което да осигури предвидимост и планомерност при нарастване на средствата за висше образование при годишните бюджетни процедури.

В проекта се посочва още, че всяка година висшите ни училища обучават над 200 000 студенти, като тази делегирана от държавата отговорност може да бъде изпълнена само с мотивирани преподаватели. „Същевременно се наблюдава спад във финансирането за висше образование и наука. С приетия за 2023 г. бюджет ясно се очертава, че средствата за образование и наука като процент от БВП намаляват.

С приетите промени през 2023 г. минималната заплата за най-ниската академична длъжност асистент е 1810 лв. от 1 август и изостава от темпа на развитие, който трябва да се изпълнява, за да бъде академичната общност в конкурентна среда и да се доближава до европейските критерии“, пише в мотивите.

В дневния ред на Народното събрание за 12 октомври е планирано изслушване на министъра на образованието и науката относно възнагражденията на академичния състав в държавните висши училища. С бюджета за тази година бяха отпуснати целеви 16 млн. лв. за увеличение на преподавателските възнаграждения от 1 август 2023 г. Те бяха гласувани на 20 септември от Министерския съвет. Средствата обаче са забавени, което предизвика недоволство в академичните среди.

МОН обяви, че е инициирало серия от срещи с висшите училища, ректорите и синдикатите за обсъждане на справедливо разпределение на допълнителните 16 млн. лв. Министерството е изготвило над 10 предложения за разпределение на средствата, които могат да бъдат преведени още следващата седмица, ако бъде постигнат консенсус между синдикати и ректори.