Д-р Магдалена Николова-Цанева
Университет по хранителни технологии
https://doi.org/10.53656/for23.303enan
Резюме. Статията разглежда феномена енантиосемия в лингвистиката – същността, появата и принадлежността му към някоя от следните групи: полисемия, омонимия или антонимия. Темата за енантиосемията е в полезрението на лингвистите повече от век и половина. В началото се е считало, че този феномен може да се наблюдава само в славянските езици, защото първите данни за явлението са на руски, чешки и български език. Понастоящем примери за енантиосемия са ексцерпирани на френски, немски, английски и други неславянски езици. Статията е опит да се класифицират различните подходи на изследване и да се опише нов вид енантиосемия в сравнителен план, който е наречен афиксална енантиосемия. В съответствие с даден контекст афиксалната енантиосемия изяснява семантиката на афикса, който е част от лексема.
Ключови думи: енантиосемия; антонимия; полисемия; афиксална енантиосемия
Свързани статии:
Gamification in Language Teaching at The University Level: Learner Profiles and Attitudes
Предизвикателствата пред образованието по лични финанси на студентите
Има ли Срба у Серезу“? Сръбското консулство в Сяр и Македонският въпрос на прага на ХХ век
Нов речник на лексиката в български ръкопис от средата на ХІХ век
