Педагог по професия и по сърце

Целият му професионален път е преминал в училище. Начален учител е. Казва, че не знае точния брой на учениците си, но са около 350. Випуските му са 10. Той е родом от село Деков, но живее и е преподавал в Белене, в сегашното СУ „Димчо Дебелянов“. Това е учителят Любомир Павлов. На 3 март отпразнува 90-годишен юбилей.
„Липсва ми училището. Няма как да не ми липсва“, така започва разговорът ни. Веднага се обръща и със съвет към сегашните учители: „Не казвайте, че искате да се пенсионирате! Не бързайте, защото после какво ще правите?“. Своите 90 години смята, че са много, и не иска да е в тежест на никого, особено на децата си – Дияна и Бисер. Горд е, че рожденият му ден съвпада с националния празник на България. „Празнувам с целия български народ! Такава хубава и важна дата!“, с усмивка казва учителят Павлов.

В ръцете си държи албуми, грижливо събрали моменти от семейния и училищния живот. Със съпругата си Стефка първоначално са учители на паралелни класове. Постепенно решават да свържат не само професионалния, но и личния си път. Тъгува за нея. Спомня си я. Трудно е за човек да остане без половинката си, без колегата си, без приятеля си. По телефона често се чува с колежката си Върбинка Иванова и заедно се връщат назад във времето, в спомените за хубавите години.

„Исках да науча моите ученици на всичко. Особено много държах да знаят таблицата. Не пусках ученик, без да е научил умножението и делението. Изисквах да пишат красиво, четливо. Показвах им тетрадките на добрите в класа и така стимулирах останалите да се стараят повече“, разказва началният учител. Допълва, че с учениците си е бил приятел. От особено голямо значение за образователния процес посочва играта, защото тогава децата усвояват по-добре учебния материал. Важно е и съучениците да са приятели. Често е организирал за тях излети до Дековския баир, особено през зимата. Тогава, подобно на героите от стихотворението на Елисавета Багряна „На пързалката“, учениците му се забавлявали. Мигове, които помнят и днес, вече като големи хора. Помнят и първия си учител Павлов с неговата усмивка, с чувството му за хумор и многото игри в учебните часове.

„Обичах моментите на Дековския баир. Учениците се забавляваха, но и аз. Те обичаха и часовете по физическо. Любими ми бяха и на мен. Често играех с тях футбол. Печелехме награди от организирани турнири в Плевен“, споделя още Любомир Павлов. Помни, че веднага след работата в училище е отивал на стадиона, за да тренира. Бил е вратар на футболен клуб „Гигант“ в най-силните му години. „Мисля си, че ако и днес хората намират време след работа да спортуват, да се разхождат, ще се чувстват много по-добре“, съветва 90-годишният учител. С умиление си спомня и за училищните лагери в село Орешак, на които е бил домакин над 20 години.

„Човек се ражда с мисия. Така мисля. Учителят се привързва към децата. Моите учениците съм ги мислил във всеки един ден и не само в работното ми време. И днес се радвам, когато видя някой мой ученик вече като голям човек. Изплуват ми спомени от онези години и му ги разказвам. Трябва търпение, знание и любов не само в учителската професия, а във всичко“, обобщава Любомир Пав-
лов. На изпроводяк си пожелаваме да направим интервю и на 100-тния му рожден ден. Дано!