Никой не забравя Найден Граматик, копривщенеца

Шествието, с което в Копривщица отбелязват 200 години от рождението на Найден Геров, се води от Духовия оркестър на СУ „Любен Каравелов“ и завършва пред родната къща на просветителя

Петя НИКОЛОВА

В запазената сграда на възрожденското училище „Св. св. Кирил и Методий“ в Копривщица Найден Геров открива през 1846 г. класно училище и напълно отделя класовете от системата на взаимното училище. Освен че обогатява учебната програма с предмети като алгебра, анатомия, физика и други, въвежда и напълно нова организация на учебния процес с променена система на оценяване. Днес в града наричат архитектурно-историческия паметник, свързан с дейността на българския просветител, „Старото училище“.
Точно от него тръгва специалното шествие, с което на 23 февруари в Копривщица отбелязват 200 години от рождението на Найден Геров. В шествието участва и вицепрезидентът на Република България Илияна Йотова. „Можем само да мечтаем за родолюбци и патриоти като Найден Геров“, казва Йотова и изтъква значимостта на Геров като един от най-големите български интелектуалци. Предвождано от Духовия оркестър на СУ „Любен Каравелов“, шествието завършва в родния дом на българския просветител, където ученици, учители, общественици и граждани полагат венци и цветя пред неговия паметник.
Проявите, свързани с кръглата годишнина, започват вечерта на 22 февруари, когато в София е премиерата на филма „Найден Граматик – копривщенецът“ на режисьора Борис Радев. Дирекция на музеите – Копривщица, продуцира документалния филм за живота и делото на великия българин като част от събитията, посветени на юбилея. Филмът присъства в поредицата от документални филми за живота на видни копривщенци, които ще бъдат прожектирани пред посетителите на изложбената зала на къщата музей „Тодор Каблешков“ в града. В продукцията участват Духовият оркестър, ученици и учители от Средното училище в Копривщица. Много хора вече го видяха благодарение на ексклузивното излъчване по БНТ. Предстои да бъде представен и пред учениците от училища, носещи името на Найден Геров, в Бургас, Варна, Лом, София.
Дирекцията на музеите – Копривщица, Институтът за исторически изследвания – БАН, и Институтът за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ – БАН, организираха и научна конференция „Найден Геров и духовните измерения на Българското възраждане“. В Старото училище в Копривщица българисти, студенти и преподаватели посвещават два дни на делото на една от най-ярките личности на България. „За да разберем значението на това дело – казва кметът на община Копривщица Бойка Дюлгярова, – достатъчно е да споменем, че създаденото от Геров просветно огнище поставя начало на прелом по пътя на модернизацията на българското образование и подготвя възрожденски дейци, герои и строители на българската държавност: Йоаким Груев, Любен Каравелов, Тодор Каблешков, Христо Г. Данов, Петко Каравелов и др.“
Дирекцията на музеите издава специален юбилеен вестник, който съдържа богата информация за конкретните действия на Найден Геров, утвърдили го като личност с енциклопедични познания и интереси, оставила сериозни следи в опазването на българския дух и в развитието на българската просвета и култура. Найден Геров е един от първите българи, които получават европейско образование в Ришельовския лицей в Одеса, с огромен принос към българския език. С филологическите си изследвания „Едно правило за правописанието на българския език“ и „Язиковедски придирки“ се опитва да въведе в книжовната ни реч етимологичния правопис. В периода 1895 – 1904 г., след 50 години труд, Найден Геров създава своя колосален „Тълковен речник на българския език“ –
5 тома, събрани в 2700 страници. Речникът съдържа 4000 откъса от народни песни, 16 000 пословици, над 2000 собствени имена, взети от народното творчество и диалектите.
„Моето намерение открай е било да представя в речника си българския език такъв, какъвто е той в народа“, казва в предговора самият Геров. „Какъв неизчерпаем източник на богатство на езика ни!“, възкликва Иван Вазов. И макар последните два тома да излизат след смъртта на самобитния езиковед, езиковедската и културната стойност на неговия речник се оценява високо и получава признание дори 200 години по-късно.