Калина Пеева
Институт за балканистика с център по тракология – Българска академия на науките
https://doi.org/10.53656/his2022-4-3-pol
Резюме. Настоящата статия разглежда политиката на ранните турски власти към различните етнически, езикови и религиозни малцинства, живеещи на територията на Република Турция, в светлината на принципа на национализма, който се превръща в един от основополагащите принципи на новата турска държава. Въз основа на постиженията на съвременната историография и архивни документи от фонда на Министерството на външните работи и изповеданията, съхранявани в Централния държавен архив – София, са разгледани характерните практики, насочени към асимилация на мюсюлманските езикови, етнически и деноминационни малцинства, както и изключването от разбирането за „турска нация“ на немюсюлманите и възприемането на дискриминационни и дори репресивни практики, насърчаващи изселването им от Република Турция.
Ключови думи: малцинствената политика на Република Турция; национализъм; християнски малцинства; ислямски езикови; етнически и деноминационни малцинства
Свързани статии:
Намаление, или защо учим математика
Медийната грамотност – (не)изгубена кауза (А. Ефтимова, Твърдят непознати. Езикови маркери за (не)достоверност в медийния текст)
Потребност от сигурност и стратегии за справяне със стрес при участници в ХХXI българска антарктическа експедиция
Интегриране на образователен подход STEM в средното училище – предизвикателства, възможности и перспективи
