Доц. д-р Христо Салджиев
Тракийски университет – Стара Загора
https://doi.org/10.53656/phil2022-01-06
Резюме. Статията разглежда основно преводите на еврейски и нееврейски, но считани за еврейски антропоними и ойконими от съчинението на Константин Костенечки „Сказание за буквите“, датиращо към първото десетилетие на XV век. До този момент на тази част от труда, с изключение на Ягич, е обръщано слабо внимание от страна на изследователите и оценката е, че авторът не е познавал еврейския език. Посредством внимателен анализ на включените голям брой преводи на имена и глоси от Стария и Новия завет доказвам, че една голяма част от тези имена отговарят или стоят близо до предлаганите в речниците съвременни етимологии, други са резултат от фонетично уподобяване с арамейски, а трети са очевидно повлияни от мидрашите и съчиненията на Филон Александрийски.
Ключови думи: еврейски; среднобългарски преводи; мидраши
Свързани статии:
ПЕДАГОГИКАТА В НАУЧНАТА СИСТЕМАТИКА НА ФРЕНСИС БЕЙКЪН
Моделиране на образователна среда, насърчаваща развитието на ключови компетентности в предучилищна възраст
Книжнината на българите католици в христоматия: предизвикателства на лингводидактиката и културологията
On the Time Complexity of an Algorithm
