Промените в климата удрят по БВП*

Учените изчисляват, че топлинните вълни, поради влиянието си върху производителността на човека, нанасят значителни щети на икономиката на Европа. Нови проучвания показват, че отрицателното им въздействие ще се увеличи рязко през следващите десетилетия.
Броят на дните с екстремни жеги се е удвоил в Европа между 1960 и 2017 г. Прогнозите за изменението на климата са, че горещите вълни ще станат още по-чести и ще се задържат още по-дълго. Те застрашават здравето на хората, животните и растенията, увреждат инфраструктурата и намаляват производителността на работниците. Прекалено горещата среда причинява физиологично натоварване, намалява продуктивното работно време, намалява способността за усвояване на информация и пречи на вземането на решения.
В ново проучване на учени от Съвместния изследователски център (JRC) на Европейската комисия и от други европейски изследователски институции са оценили загубите на БВП поради отрицателното въздействие на топлинните вълни върху производителността на човека. Те изчисляват, че последните изключително горещи години – 2003, 2010, 2015 и 2018 г., са довели до годишна загуба от 0,3 – 0,5% от европейския брутен вътрешен продукт (БВП).
Това вече е 1,5 до 2,5 пъти повече от средните 0,2% загуба на БВП поради екстремни горещини между 1981 и 2010 г.
Проучването прогнозира, че загубите на БВП в Европа ще растат стабилно през следващите 40 години. Учените са изчислили, че разходите за топлинни вълни ще се увеличат до средно годишно 0,77% от БВП през 2035 – 2045 г. до около 0,96% през 2045 – 2055 г.
и ще надхвърлят 1,14% през 2060 г.
Проучването установява, че южноевропейските страни ще имат най-големи икономически загуби поради прекомерната топлина. Кипър ще бъде най-засегнат, където годишните загуби могат да достигнат 3 – 3,5% от БВП на страната до 2060 г. Португалия, Испания и Хърватия постепенно ще преминат от диапазон от годишни загуби от 2% през 2040 г. до около 3% през 2060 г. Румъния, Италия, Гърция и България също ще изпитат значително увеличение на загубите от БВП.
Страните от Централна Европа ще изпитат по-ниски, но все пак значителни отрицателни въздействия. Проучването показва, че в Германия до 2050 г. топлинните вълни ще причинят средно годишна загуба от 0,5% от БВП на страната.
За разлика от това скандинавските страни, Обединеното кралство и Исландия ще понесат по-малки годишни загуби – до 0,2% от БВП или изобщо няма да претърпят такива.
Съществуват и големи разлики между регионите в рамките на една и съща държава. Щетите в тези региони често надхвърлят 1% от БВП, достигайки почти 2% в най-южните точки на Стария континент.
Най-засегнатите региони са тези с горещ климат и където професии като например строителство, селско стопанство и туризъм заемат голям дял в регионалната икономика.