Зад успеха

Стоян СТОЯНОВ

Покрай летните горещини и кипежите в политиката добрите новини дойдоха от няколко български спортисти, върнали България на световната спортна карта с представянето си на олимпийските игри в Токио. В далечна Япония те спечелиха три златни, един сребърен и два бронзови медала.
А шумотевицата около тях припомни поговорката „Успехът има много бащи, а провалът е сираче“.
Зад нея обаче наднича залата, от която към олимпийската титла тръгва каратистката ни Ивет Горанова. Видимо неремонтирана от години общинска зала, с олющени стени и тавани, лоша вентилация и потъващ под. Подобна, за съжаление, е и картината в много други спортни центрове в страната. Представете си каква любов към спорта трябва да имаш, за да се абстрахираш от това и да тренираш ден след ден. Да, до върха се стига с години изтощителни тренировки, лишения и талант. Но е важна и средата, в която се подготвяш. Да не говорим за навлизането на науката в спортната подготовка и възстановяване, за което нашите спортисти мечтаят.
Затова, на първо време, е необходимо да се ускори изграждането и реновирането на физкултурни салони в училищата, за да има къде да спортуват учениците. И целево да се инвестира в изграждането на достъпна спортна инфраструктура там, където има деца и тя може да бъде използвана пълноценно. Защото масовият спорт, макар и да звучи клиширано, е не само инвестиция в здравето, но и инкубатор за бъдещи звезди на спорта. Да не говорим, че когато са в залите и на игрищата, децата влагат енергията си в смислени дейности, учат се на дисциплина и да организират времето си. И се държат далеч от часовете пред електронните устройства, мотаенето по моловете, безкрайните купони и дизайнерската дрога.

Свързани статии:

Невидимата цена Дякон Васил Левски* Стъпки На клик разстояние