Мария Габриел – комисар по иновации, научни изследвания, култура, образ ование и младеж в ЕК*: „Еразъм+“ е двигател на образованието на бъдещето

Каква е вашата визия за бъдещето на образованието? Какво може да се научи от въздействието на пандемията COVID-19?
– Образованието несъмнено е сред най-засегнатите от пандемията. Но в същото време, трябва да кажа, че се радвам да видя изключителното творчество и мобилизация на целия сектор. Предизвикателствата, породени от кризата, ни изпитват на всички нива, но също така ни тласкат да намерим верните отговори. Затова от стратегическо значение е нуждата да се адаптират правилата, да се подобри устойчивостта на системите за образование и обучение, да се направят по-приобщаващи и цифрово готови за бъдещи предизвикателства, но също така и за зеления и дигитален преход.
Трябва да обърнем специално внимание на цифровата инфраструктура, свързаността и оборудването, но също така и на цифровите умения и компетенции на учители и ученици, както и на новите образователни педагогики.
Дигиталното образование трябва да работи за всички, тъй като то става все по-важна част от съвременните образователни системи. Затова трябва да инвестираме в оборудване, в свързаност, в обучението на нашите учители – 50% от европейските учители заявиха, че са направили първия си опит за дистанционно обучение по време на настоящата криза.
Нашата инициатива Connectivity4School ще се възползва максимално от подкрепата на ЕС по отношение на цифровата свързаност, достъпа до интернет и закупуването на цифрово оборудване, приложения за електронно обучение и платформи за селски и отдалечени райони.
С плана за действие за цифрово образование ние предлагаме визия за висококачествено, приобщаващо и достъпно цифрово образование в Европа. Днес почти половината от населението в ЕС няма основни цифрови умения. В същото време, знаем, че 90% от бъдещите работни места ще изискват цифрови умения.
От решаващо значение е да се инвестира в STEM образование. Моята амбиция е също така да се насърчава участието на момичета и жени в STEM. Например с Европейския институт за иновации и технологии се стремим да осигурим 40 000 обучения, от които 45% да са насочени към момичета и жени.
Също така трябва да дадем възможност на учителите да помогнат на всеки да разгърне пълния си потенциал. Това ще постигнем чрез създаването на 25 учителски академии по програма „Еразъм+“. Те ще допринесат за подобряване на политиките и практиките за образование на учителите в Европа.
Трябва да осигурим най-добрите пътища за висше образование и да продължим да насърчаваме усъвършенстването на придобитите умения. Инициативи като стажовете за цифрови възможности, дейностите по „Мария Склодовска-Кюри“ или иновативни инициативи под шапката на алиансите на европейските университети ще ни помогнат в това начинание.
Нашата инициатива за изграждане на Европейското образователно пространство до 2025 г. обхваща бъдещата визия, ориентирана към хората. Целта му е да допринесе за укрепване на устойчивостта на европейските системи за образование и обучение за справяне с цифровите и зелените преходи, в чиято основа е качественото и приобщаващо образование за всички през целия житейски път. Стремим се да изградим това общо пространство на образование чрез повече от 40 конкретни действия заедно с държавите членки и заинтересованите страни.
За да координираме по-добре действията на държавите членки за укрепване на сътрудничеството и обмена в областта на цифровото образование, ще създадем Европейски център за цифрово образование. Той ще свързва национални и регионални инициативи и участници в областта на цифровото образование и ще служи като мозъчен тръст, подкрепящ развитието на политиката и практиката.
Освен това ще осигурим достъп до европейска платформа с висококачествено съдържание за споделяне на сертифицирани онлайн образователни ресурси и свързване със съществуващите образователни платформи.
Ще подкрепим създаването на 50 центъра за професионални постижения в рамките на програма „Еразъм+“. Те ще се превърнат в отправни точки както за първоначално обучение на млади хора, така и за продължаващо повишаване и преквалификация на възрастни. Те ни трябват за бъдещите работни места. Освен това работим по европейския подход за микрокредитите и пътна карта, за да гарантираме приемането, валидирането и признаването на краткосрочните професионални курсове.
Не на последно място, искаме да модернизираме нашата система за висше образование. Висшите учебни заведения играят ключова роля в нашето общество, за да развиват талантите на бъдещето. Нуждаем се от подход, основан на предизвикателства, имаме нужда нашите компании да работят с университетите. Ето защо предвиждаме разпространение на инициативата за европейски университети по програма „Еразъм+“ в синергия с „Хоризонт Европа“. Сега имаме повече от 280 висши учебни заведения в 41 университетски алианса, разположени в цяла Европа. Изследванията и иновациите са неразделна част от концепцията на европейските университети, които заедно с образованието трябва да бъдат в услуга на обществото.
За да отключим пълния иновационен потенциал на институциите за висше образование, през март стартирахме нова инициатива чрез Европейския институт за иновации и технология. Тя е за изграждане на иновационен капацитет за висше образование и има за цел да увеличи техния предприемачески потенциал, като същевременно ги интегрира в най-голямата иновационна екосистема в Европа.
И накрая, трябва да работим за справяне с дезинформацията и да даваме инструменти на нашите училища, учители и ученици с критично мислене и творчество, за да реализират своя потенциал.
Миналия декември стартирах коалиция „Образование за климата“. Целта е да мобилизира цялата образователна общност, училища, университети, техните ученици и учители, за да се гарантира повсеместен ангажимент към изменението на климата.
Холистичният подход, координацията и конкретните действия са нашите ключови думи за изграждането на по-устойчиви и цифрови системи за образование и обучение.

– Как „Еразъм+“ допринася за образованието на бъдещето?
– Бъдещето на Европа зависи от амбициозния ангажимент към висококачествени и приобщаващи системи за образование и обучение. Ето защо сме решени да разгърнем потенциала на програмата „Еразъм+“ в съответствие с политическите приоритети, и по-специално по отношение на зелените и цифровите преходи, засилването на учебната мобилност, засиленото социално включване, достигайки до повече хора с по-малко възможности.
С бюджет от 26,2 млрд. евро и допълнителни 2,2 млрд. евро от инструментите за външно сътрудничество на ЕС, новата програма „Еразъм+“ 2021 – 2027 почти удвоява бюджета си в сравнение с предишния период 2014 – 2020.
Програмата ще подкрепи иновациите и новите партньорства между академичните среди, науката и бизнеса, за да се намерят нови и устойчиви решения за бъдещето. „Еразъм+“ ще обхваща училищното образование, професионалното обучение, висшето образование, обучението за възрастни, младежта и спорта и ще подкрепя тези сектори през целия преход на Европа към по-екологична и цифрова икономика.
Но за мен най-значимият брой е 10 милиона – това е броят на европейските граждани, които са се възползвали от Програмата през изминалите 34 години от 1987 г. досега. Ние предлагаме да изравним този брой от 2021 до 2027 г.
За да илюстрирам как „Еразъм+“ допринася за образованието на бъдещето, нека да дам няколко примера.
Първо, образованието на бъдещето е по-приобщаващо. „Еразъм+“ набляга на равните възможности и достъп, включване, разнообразие и справедливост за организации и участници с по-малко възможности. За да се постигне тази цел, могат да се предоставят допълнителни средства за хора с по-малко възможности.
За първи път новата програма ще даде възможност на ученици и възрастни обучаеми да проведат период на мобилност в чужбина не само в групи, но и индивидуално. Освен това „Еразъм+“ ще бъде по-достъпна за по-малки местни организации, като младежки групи и спортни клубове, така че финансирането по Програмата да достига до хората, които биха се възползвали най-много от нея.
Второ, бъдещето е
цифрово. „Еразъм+“ насърчава проекти, насочени към решения или методи, които помагат на учителите и учащите в онлайн обучение.
Трябва да подкрепим компетентностите както на учителите, така и на обучаващите се да използват интелигентно и отговорно цифровите инструменти. Също така е от решаващо значение да се засилят възможностите на Европа в сектори като изкуствен интелект, роботика и екологично инженерство.
Програмата ще подкрепи и цифровите възможности на сектора на висшето образование чрез внедряването на Европейската инициатива за студентски карти за постигане на
цифровизирани и опростени административни процеси и по-силна европейска студентска идентичност.
Освен това „Еразъм+“ подкрепя ИТ платформи като School Education Gateway, EPALE и eTwinning, които предоставят ценни ресурси за учащи, учители и преподаватели, подкрепят училища и образователни специалисти в сътрудничеството и разработването на проекти, намирането на партньори, споделянето на най-добрите практики и участието в европейски общности.
„Еразъм+“ също така диверсифицира форматите за мобилност – например чрез въвеждане на нови формати за гъвкава мобилност като съчетаване на физическа мобилност с виртуален компонент като допълнение.
Трето, „Еразъм+“ също признава ключовата роля на образователните институции за успешен преход към неутрална по отношение на климата Европа до 2050 г.
Тъй като Програмата се превърна в синоним на свободно движение за европейските учащи, тя трябва да даде пример чрез насърчаване на участниците да използват въглеродни транспортни средства като алтернатива на летенето. И „Зелен „Еразъм+“ е нещо повече от това. Той ще предложи повече възможности за учащите и организациите да развият знания и умения по въпроси на устойчивостта и да разработят екологични подходи, като същевременно насърчава включването на зелени практики във всички проекти.
Програмата ще изпълни и така нареченото измерение „Син „Еразъм“, особено с развитието на умения и компетенции, резултатите от проектите и формирането на знания, включително анализи и най-добри практики, които имат отношение към опазването на океани, морета, крайбрежни и вътрешни води.
Четвърто, „Еразъм +“ ще продължи да укрепва своето иновационно измерение и да насърчава трансформацията чрез разгръщане на инициативи като Европейските университети, центровете за професионално усъвършенстване и академиите за учители, както и чрез увеличаване на инвестициите в перспективни учебни предмети.
Не сме фокусирани само върху висшето образование, има възможности за засилване и на професионалното образование и обучение (ПОО). Програмата ще даде допълнителни стимули за дългосрочната мобилност на обучаемите, ErasmusPro. Доставчиците на ПОО, спазващи специфични правила, ще могат да използват финансиране по „Еразъм+“, за да организират мобилност за своя персонал и учащите в партньорски страни по света.
Пето, ще има и повече възможности за финансиране в областта на младежта. Новопосочените дейности за младежко участие ще предоставят повече пространство и възможности за младите хора да поемат активна роля в гражданските и демократичните процеси. Това ще допринесе за тяхното усещане за европейска идентичност и ще изгради повече мостове между младите поколения и лицата, вземащи решения, както на европейско, така и на национално ниво.
Discover EU – скорошната успешна инициатива, която дава на 18-годишните възможност да опознаят Европа, ще стане част от младежката програма
„Еразъм+“. Това ще позволи на хиляди млади европейци да открият много-
образието на Европейския съюз и да създадат нови приятели по целия континент.
И накрая, новата програма „Еразъм+“ надгражда уникалните възможности и опит през последните 30 години. Със зелените и дигиталните измерения и акцента върху иновациите съм уверена, че това ще улесни още повече мобилността и обмена на нашия континент.

– Как могат съседните страни и тези, с които се водят преговори по присъединяването им към ЕС, могат да се възползват максимално от участието си в „Еразъм+“?
– „Еразъм+“ е не само нашата водеща програма за образование, обучение, младеж и спорт: тя е и ключово средство за европейска интеграция и за предаване на европейските ценности. Следователно сме твърдо ангажирани да подкрепяме съседните държави и тези, на които предстои присъединяване, за да се възползват от многото възможности, които предлага Програмата.
Някои от страните вече са свързани с „Еразъм+“ или неговите предшестващи програми от години – такъв е случаят с Турция, Северна Македония и Сърбия. Пълното асоцииране с „Еразъм+“ е повратна точка в сближаването на страните кандидатки и потенциални кандидатки с ЕС, особено в секторите на образование и обучение. Ето защо бихме искали през следващите години да продължим и да присъединим към Програмата и други страни. Говорим за Западните Балкани – Албания и Черна гора, които вече имат статут на страни кандидатки, и за Босна и Херцеговина и Косово, които са потенциални кандидати.
Нека кажа, че свързването с „Еразъм+“ не е лесно: Програмата е до голяма степен децентрализирана. Това изисква създаването на солидни административни структури – така наречените национални агенции, преди да се осъществи пълно асоцииране. Този процес отнема години, без гаранция за успех. Необходим е голям ангажимент от трети страни.
Ако дадена държава все още не е асоциирана, „Еразъм+“ пак предлага големи възможности за всички съседни страни от Източното партньорство и Южното Средиземноморие благодарение на международното си измерение. Всъщност в областта на висшето образование обменът и проектите за изграждане на капацитет вече са възможни от много години; същото важи и за младежки проекти (неформално образование) или eTwinningPlus проекти за училища в редица страни. С новата програма разширяваме обхвата на възможностите за професионално образование и обучение, където ще има проекти за изграждане на капацитет и виртуални обмени, иновативен сектор, които вече ще бъдат отворени и за други региони. В съседните страни подкрепяме националните офиси на „Еразъм+“, за да популяризираме възможностите, предлагани от Програмата.

– Колко важна ще бъде цифровата и зелената трансформация за изграждането на устойчиви системи за образование и обучение в бъдеще, включително и за съседите на ЕС?
– Дигиталната и зелената трансформация прекрояват всеки аспект от живота ни – как работим, учим, преподаваме и общуваме. Това несъмнено изисква решителни действия за по-нататъшно укрепване на системите за образование и обучение, за да ги направят устойчиви в бъдеще, по-приобщаващи и способни да се справят с предизвикателствата на бъдещето.
Пандемията COVID-19 показа на държавите членки на ЕС и на съседните страни значението на цифровото образование. В това отношение страните от съседните на ЕС държави имат подобни предизвикателства и инфраструктурни ограничения, водещи до цифрово разделение.
В същото време, цифровото образование е от съществено значение за всички страни, ако искат техните системи за образование и обучение да продължат да бъдат актуални и през XXI век. Дигиталната трансформация на обществото налага преосмисляне на начина, по който учим и преподаваме, с оглед да направим обучението и преподаването по-гъвкави, съобразени с всякакви нужди. Младите хора трябва да бъдат медийно грамотни, да мислят критично, да имат компютърни умения и умения за решаване на проблеми, ако искат да създават и да са част от дигиталната ера.
Европейските системи за образование и обучение трябва да са в крак с цифровата трансформация, за да могат нашите млади хора да реализират пълния си потенциал. Затова представих нов план за действие в областта на цифровото образование, който предоставя ясна пътна карта за това как най-добре да се осигури приобщаващо, достъпно и висококачествено цифрово образование в цяла Европа. Планът за действие не само надгражда уроците, извлечени по време на пандемията, но и предоставя дългосрочна визия за внедряването на цифровото образование в Европа. Той се фокусира върху цифровата готовност на системите за образование и обучение, като инфраструктура и свързаност, заедно с амбицията да предоставят на хората широк спектър от цифрови умения. Тези два стратегически приоритета се допълват взаимно и трябва да бъдат постигнати паралелно, защото не можем да говорим за повишаване цифровите умения на младите хора, ако секторите за образование и обучение не са оборудвани добре и не вдъхновяват и не подготвят хората за дигиталната ера.
Един от ключовите ми приоритети винаги е бил да насърчавам трансграничното и междусекторното сътрудничество в областта на цифровото образование, включително със съседните държави. Убедена съм, че инициативите за цифрово образование, по които работим, имат потенциала да укрепят отношенията и да спомогнат за насърчаване на истинско глобално партньорство в тази област. В географско отношение, Планът за действие се фокусира върху Западните Балкани, Южното Средиземноморие, Източното партньорство и Африка като приоритетни региони, надграждайки върху успеха на съществуващи инициативи, които са придобили популярност и на световно ниво, като инструмента за самооценка SELFIE за училищата и хакатона за цифрово образование. През последните 12 месеца работя в тясно сътрудничество със Западните Балкани по Програмата за иновации, изследвания, образование, култура, младеж и спорт на Западните Балкани. Тази програма ще увеличи допълнително капацитета на региона за посрещане на глобални предизвикателства, включително зелени и цифрови преходи, чрез устойчиво и приобщаващо образование и обучение.
Що се отнася до зеления преход, ако разгледаме ситуацията в цяла Европа в момента, виждаме много различни подходи към образованието за устойчивост на околната среда. Някои са много напреднали, други са изправени пред предизвикателства. Устойчивостта не е интегрирана систематично в учебните програми и учителите често нямат умения и увереност да преподават по тези въпроси. Училищата, университетите и всички доставчици на образование се нуждаят от подкрепа, за да внедрят устойчивост в преподаването и ученето и във всички аспекти на тяхното функциониране.
Европейската комисия иска да подкрепи държавите членки в усилията им да внедрят екологична устойчивост в своите образователни системи.
В тази връзка, заедно с моя екип, работя по предложение за препоръка на Съвета за устойчивост на околната среда, което ще бъде готово до края на годината. Това ще спомогне за укрепване на сътрудничеството и дейностите на европейско ниво, включително чрез програмата „Еразъм+“, и ще ни осигури общо разбиране и споделен език на обучение за устойчивост на околната среда.
Също така продължавам да работя върху развитието на коалиция „Образование за климата“. Тя има за цел да мобилизира общността за образование и обучение да работи за постигане на неутрална по отношение на климата и устойчива Европа. На 22 юни организирах събитие в рамките на тази инициатива. Заедно с представители на Комитета на регионите, Европейския парламент и ключови заинтересовани страни обсъдихме какво е необходимо на образователните системи, за да допринесат по-добре за зеления преход.

* Интервютое препечатано
от European Training Foundation

Свързани статии:

Акад. Константин Хаджииванов, заместник-министър на образованието и науката: Хората са основният двигател на наукатаНеобходима е култура в партньорството научни изследвания – бизнес. Голя ма част от учените са узрели за това Георги Илиев – кмет на столичния район „Слатина“, пред в. „Аз-буки“: Правилата се нарушават, когато няма контрол Петя Петрова, началник на Регионалното управление на образованието – Бургас: Стремежът ни е да съхраним облика на всяко училище Георги Милков, журналист: Не мисля, че образоването някога приключва