МЕТОДИКА
Отражение на дискурсния подход върху учебна серия по български език (учебници за V – XII клас)
Резюме. В статията се обосновават идеи за осмисляне на понятието дискурсен подход. Целта е то да стане база за конструиране на учебното съдържание по български език за целите на серия от учебници, предназначени за прогимназиалната и за двете гимназиални степени на средното училище. Представят се особеностите на комуникативно ориентираното обучение по български език, което се нуждае от ново „поколение“ учебници и учебни помагала. Те трябва да отразяват характеристиките на дискурсния подход и да са максимално адекватни спрямо изскванията на съвременния социокултурен и образователен контекст.
Ключови думи: дискурсен подход; комуникативно ориентирано обучение по български език; учебник по български език
Ангел Петров
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Проектно ориентираното обучение като метод за развиване на комуникативната компетентност на учениците от гимназиалните образователни етапи
Резюме. Настоящото изложение предлага методическо решение за развиването на комуникативната компетентност на ученици в VIII – XII клас в професионална гимназия, свързано с реализиране на междудисциплинарен проект, предполагащ взаимодействие с институции, фирми, организации и хора извън образователната институция. Анализира се потенциалът му за подпомагане на обучението по български език (и другите учебни дисциплини); за развитието на личността на ученика в психологически, поведенчески и ценностен план; за социализацията му; за усъвършенстване на комуникативната, социалната и езиковата компетентност. Изводите са на база проектно ориентирани дейности, провеждани в естествени условия на автентично общуване, и наблюденията, направени в процеса на реализацията му.
Ключови думи: проектно ориентирано обучение; комуникативна компетентност; обучение по български език; модел
Стойка Чакърова
Софийски университет „Свети Климент Охридски“
БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И КУЛТУРА ПО СВЕТА
Нулев и експлициран субект при изучаването на български език като чужд
Резюме. Настоящото изследване има за цел да анализира използването на структури с нулеви и експлицирани субекти в писмени и устни текстове на студенти, изучаващи български език в Португалия. И родният, и изучаваният език (португалски и български) спадат към групата на т.нар. консистентно нулеви езици. Това предполага позитивен трансфер на въпросната синтактична структура. Получените резултати показват, че се наблюдава частичен трансфер на изследваното синтактично явление в съпоставка с корпусни данни. Предложени са хипотези за частичния трансфер: конкуренция на изреченски структури, хипотеза за интерфейсите, хезитация, свръхдиференциация, влияние на по-рано изучавани чужди езици.
Ключови думи: български език като чужд; нулев субект
Антония Радкова
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Лисабонски университет
Интерферентни грешки в употребата на глагола съм в българската реч на чужденци
Резюме. Текстът представя устойчивите интерферентни грешки в езиковата практика на чужденци на български език, като вниманието се спира на употребата на формите на глагола съм. Проблемът се разглежда теоретично и от лингводидактична гледна точка. Анализира се езикова продукция на респонденти, в чийто майчин език съм няма структурен еквивалент, в съпоставка с носители на езици, в които се използва. От получените резултати се правят изводи в психолингвистичен и приложнолингвистичен план.
Ключови думи: приложна лингвистика; български език като чужд; интерферентни грешки; форми на глагола; спомагателен глагол; словоред
Венера Матеева-Байчева
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
ЕЗИКОЗНАНИЕ
Заслугата на учителя от края на ХІХ век за описването и изучаването на българските диалекти
Резюме. Настоящата статия предлага един по-различен поглед към българските диалектоложки проучвания от края на ХІХ в. Акцентът в нея е поставен не само върху тяхното значение за изучаването и опознаването на разнообразието на говоримия език от онова време, но и върху практическото им приложение в образователния процес от края на ХІХ в. Статията разглежда първите опити за изучаване на българските диалекти като част от образованието по роден език и първите инициативи за организирането на извънучилищни езикови практики с ученици от горните класове за събиране на диалектен материал, съобразен с учебното съдържание. В нея високо е оценена заслугата на учителите по роден език от края на ХІХ в. за описването на тогавашните български диалекти.
Ключови думи: история на българското образование; история на българската диалектология; български диалекти; обучението по български език; ХIХ век
Мария Мицкова
Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“
БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В НАЧАЛНОТО УЧИЛИЩЕ
Актуалност на проблема за прилагане на театралнопедагогическо взаимодействие в подготовката на бъдещи учители (Резултати от измерителна процедура)
Резюме. Статията анализира резултатите от проведена анкета със студенти от педагогически специалности на Педагогическия колеж – Плевен, към ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Измерителната процедура отразява мнението на студентите за прилагане на педагогическа анимация в обучението по български език и литература, в чиято основа е театралнопедагогическото взаимодействие, за изучаване и овладяване на съвременни педагогически технологии, които позволяват да се променят методите на организация на образователния процес, на характера на взаимодействие на субектите. Проведената анкета е с цел да се установи степента на разпознаваемост на същността на педагогическата анимация, степента на готовност за прилагане и степента на удовлетвореност на студентите от базовата им подготовка.
Ключови думи: театралнопедагогическо взаимодействие; педагогическа анимация; организация на свободното време
Росица Пенкова
Педагогически колеж – Плевен
Равнище на формираност на езиковите, социолингвистичните и социокултурните компетентности на учениците в начален етап според учителите
Резюме. Статията представя анализ на теоретичните постановки във връзка с езиковите, социолингвистичните и социокултурните компетентности и на резултатите от емпирично изследване чрез анкета на начални учители относно тяхното мнение за степента на формирането на езиковите, социолингвистичните и социокултурните компетентности у учениците от начален етап на основната степен на образование. Анализира се мнението на учителите относно провеждането на дистанционно обучение по отношение на въведеното извънредно положение във връзка с ограничаването на разпространението на Covid-19. Правят се конкретни изводи.
Ключови думи: начално училище; компетенции; майчин език
Десислава Петрова
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
МНЕНИЯ И ПОЗИЦИИ
Необходима корекция в българската индикативна темпорална парадигма: перфект се образува и посредством имперфектни причастия
Резюме. Според повечето български граматики, както и според мнозинството автори, изследващи перфекта в българския език, индикативните му форми се образуват от аористни причастия, но не и от имперфектни. Това е неадекватна теза, която трябва да бъде коригирана. В статията се анализират голямо множество примери с перфектни форми, образувани от имперфектни причастия, изследват се релевантните особености в семантиката на перфекта, аориста и имперфекта и се прави категоричният извод, че българският перфект трябва да се разглежда като образуван и от аористни, и от имперфектни причастия.
Ключови думи: перфект; аорист; имперфект; ренаратив; конклузив
Красимир Кабакчиев
Влезте в системата, за да прочетете пълната статия
РЕЦЕНЗИИ И ИНФОРМАЦИЯ
За позитивите на един образцов модел на експериментална работа
Добрева, С. Изучаване на класовете думи като текстоизграждащи/текстосвързващи средства (V – VII клас). Шумен: Университетско издателство „Еп. Константин Преславски“, 2019 г., ISBN 978-619-201-326-4, 301 с.
Татяна Ангелова
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Служебни досиета на Боян Пенев, Тодор Боров, Александър Балабанов, Константин Гълъбов и Стоян Каролев в Университетския архив на СУ „Св. Климент Охридски“
Александра Антонова
Институт за литература – БАН
Влезте в системата, за да прочетете пълната статияОтвори пълния текст[/emember_protected]
Ново издание на нион „аз-буки“
