На приемния изпит се влюбих в Академията

„70 години са доста почтена възраст не само за хората, а и за институциите. Мисля, че равносметката на НАТФИЗ е положителна. През тези години Академията остана институция, която не намали критериите си. И досега е желана и предпочитана от много кандидат-студенти. Тя се разви изключително много и в международен план и е търсен партньор от много международни институции. НАТФИЗ е в крак с модерните тенденции в обучението – и чрез разкриването на нови специалности, и чрез смяна на подхода на преподаване на утвърдилите се вече. Не на последно място, Академията е институция, която се утвърждава и като културен център, а не само като образователен.

Искаме да превърнем Учебния театър в репертоарен и някои от спектаклите, които привличат много публика, да продължат да се играят и след дипломирането. Искаме да каним и повече външни актьори да участват в спектаклите със студентите, което ще е много полезно за тях. Другата основна цел е свързана с интердисциплинарното обучение. Всички първокурсници в Кинофакултета получават базови познания по всички специалности. Съвременният пазар на труда и съвременният комуникационен свят не търпят тясната специализация. Тя отмря. Да, може да си много добър специалист в едно нещо, но ако не си добър в още няколко неща, няма да си намериш добра работа. И третото е, стимулирането на изключително близки екипни взаимоотношения – трябва да изграждаме индивидуалности, които обаче умеят да работят в екип. Това е нещо, което и в българското кино, и в българския театър през годините е подценявано. Създадохме страхотни индивидуалисти, но когато се стигне до работа в екип, нещата куцат.“

Четете повече в бр. 4, 25 – 31 януари 2018 г.