Учени и докторанти изследват образа на детството в печатните медии през XX век

Децата възпитават своите родители, училището задава нови очаквания към подрастващите, а обществените промени постепенно преобразяват разбирането за детето. Следите от тези процеси могат да бъдат открити на страниците на българския печат през различни исторически периоди.

Именно към тях насочиха вниманието си учени и докторанти в първия ден на Националната научна конференция „Детството в медиите: представи, ценности, нагласи“, която се провежда в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН (ИЕФЕМ – БАН).

„Този форум е пространство за среща и диалог между доказани специалисти и млади учени“, подчерта при откриването зам.-директорът на ИЕФЕМ – БАН гл. ас. д-р Божидар Първанов.

Той определи детството като привидно познат, но необятен свят, който дава възможност за различни изследователски прочити.

Национално издателство „Аз-буки“ е медиен партньор на събитието.

Конференцията е заключителното събитие по двугодишния проект „Представи, ценности и нагласи относно детството, отразени в печатните медии в България през XX век. Социокултурни аспекти“, финансиран от Фонд „Научни изследвания“. Ръководител на проекта е гл. ас. д-р Радина Илиева от ИЕФЕМ – БАН.

Как обществените процеси променят разбирането за детето у нас, проследи ас. д-р Здравко Ангелов от Института по философия и социология – БАН. В доклада „Социални трансформации в разбирането за детето в България“ той постави образа на детето в контекста на различните исторически етапи от развитието на българското общество.

Любопитен поглед към детския периодичен печат предложи доц. д-р Александра Антонова от Института за литература – БАН. Тя представи художествените текстове за деца и от деца в габровското вестниче „Въздържателче“, излизало между 1927 и 1950 г.

„Наблюдаваме преобръщане на ролите – децата започват да възпитават не само своите връстници, но и родителите си, като ги предпазват от зависимости“, отбеляза доц. Антонова.

Изданието популяризира идеите за въздържание и трезвеност сред учениците. Негов основател и редактор е Неделчо Бенев, а през годините в него публикуват известни български автори като Калина Малина, Асен Босев, Еким Ст. Андрейчин и Александър Земни.

Към детето в училищна среда

насочи вниманието гл. ас. д-р Веселина Качакова от Института по философия и социология – БАН. В доклада „Децата в училище: промени на нагласи, ценности и очаквания“ тя проследи как детето присъства на страниците на в. „Християнски младежъ“ и как чрез публикациите могат да бъдат разчетени промените в обществените нагласи и очаквания към него.

От историческите издания разговорът премина и към съвременната медийна среда. Д-р Деяна Драгоева-Христова от Нов български университет разгледа влиянието на риалити форматите върху децата и младите хора. Докладът ѝ „Алтернативният медиен наратив: парадоксът на ограбеното детство и отложеното порастване“ постави във фокуса противоречията, които съвременната медийна култура създава пред порастването.

Историческата перспектива разшири изпълнителният директор на Националната мрежа за децата д-р Георги Богданов с доклада „150 години детство в българските медии: поглед през историята на детските организации (1876 – 2026)“.

А докторантът в ИЕФЕМ – БАН Таня Бучкова върна погледа към българската възрожденска преса с изследването „Отглеждане и образование на детето на страниците на „Цариградски вестник“ (1848 – 1862)“.

Националната научна конференция продължава и на 8 октомври. Вторият ден ще разшири разговора за образите на детството с теми за децата в нужда, медийния образ на различието, специалните образователни потребности, детската литература, дигиталната среда и педагогическите измерения на детството.