
За втора поредна година Регионалният център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование в София-град връчва наградите за приобщаващо образование. Те имат за цел да покажат добрите примери в образователната система, която се стреми да подхожда с разбиране и подкрепа към индивидуалните различия на учениците и да създаде подкрепяща среда, в която всеки от тях да има равен шанс за своето развитие. Но кои са хората зад наградите? В какво се изразява успехът за тях?
Днес се срещаме с началния учител в СУ „Трайко Симеонов“ в Шумен Хатидже Мухарем и с помощник на учителя Ася Цветанова от СУ „Професор Константин Иречек“ в София. С тях разговаряме за смисъла на приобщаващото образование.

„За мен приобщаващото образование означава да създам среда, в която всяко дете се чувства прието, уважавано и подкрепяно.
Стремя се да ги опозная като личност и да адаптирам задачите и методите на преподаване“, разказва пред „Аз-буки“ началният учител в СУ „Трайко Симеонов“ в Шумен Хатидже Мухарем. Тя получава награда в категория „Начален учител, работещ в приобщаваща среда“. Завършва магистърската си степен в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“ през 2022 г. със специалност „Начална училищна педагогика – Иновации в началното образование“. Същата година започва професионалния си път в училището, в което работи и днес. Още в началото на своята работа като преподавател Хатидже Мухарем осъзнава, че всяко дете е различно и учи с различно темпо. Тогава се проявява желанието ѝ да направи така, че всеки един от учениците ѝ да може да разбира това, което се преподава. Така започва своето обучение по приобщаващо образование.
В практиката си Мухарем използва проектно базирано обучение, игрови методи и социално-емоционално учене.
Като най-голямото предизвикателство в работата си определя откриването на правилния подход към всяко дете. Това изисква постоянна адаптация и много подготовка.
Хатидже Мухарем ни разказа за опита си с един от нейните ученици в I клас, който в началото бил по-затворен и по-трудно общувал. С повече индивидуално внимание и разговори с класа постепенно детето открива своите силни страни. Към края на първия срок то става доста по-уверено и се чувства прието сред своите съученици.
В процеса на приобщаване децата се учат едни от други,
като тези в норма развиват търпение, приемане и съпричастност чрез общуването и взаимодействието със своите съученици със специални потребности. „Важна роля имат и родителите, тъй като тяхното отношение оказва влияние върху нагласите и поведението на децата“, обяснява моята събеседничка.
Като всекидневна практика в клас Мухарем казва, че използва емоциометър, чрез който всяко дете отбелязва как се чувства. Друг успешен метод в обучителния процес са и кутиите за анонимна обратна връзка, чрез които учениците споделят какво не са разбрали и има нужда да обсъдят отново.
„Наградата за мен е огромна чест и признание, но не я приемам като лично постижение, а като оценка за труда на всички колеги. Истинският успех е да видя как едно дете започва да вярва в себе си“, сподели още тя.

Сред наградените преподаватели е и Ася Цветанова. Отличието ѝ е в категория „Помощник на учителя, подкрепящ образованието“.
Ася Цветанова завършва Софийски университет „Свети Климент Охридски“ със специалност „Педагогическа психология“. Малко след това започва професионалния си път в 56. СУ „Проф. Константин Иречек“ в София.
„Удовлетворение“, така само с една дума Ася Цветанова определя работата си.
При работата ѝ с деца със специални потребности най-важно за нея е да подхожда с усещане, с любов, да проявява разбиране и търпение към нуждите и възможностите на всяко дете.
„Ако нямам разбиране към тях, те го усещат. Трябва да чувстват, че наистина искам да им помогна. Иначе нещата не се получават.“
Най-големи предизвикателства Ася Цветанова открива при родителите, не толкова с децата.
Проблем се явява това, че много от тях не искат да признаят, че детето им има дефицит. И тогава работата на преподавателите се изразява в това да покажат на родителите, че няма от какво да се притесняват, да бъдат мост между децата със специални потребности, останалите ученици и педагозите.
„По никакъв начин не представяме тези деца като различни. Учим останалите да им помагат и да постъпват с разбиране“, обяснява тя.
Ася Цветанова сподели опита си с дете от аутистичния спектър, което е невербално. Това, което прави на първо място, е да обясни на останалите деца как да го разбират, и по този начин те успяват да го приемат. Към момента това дете е сред най-добрите по математика в класа. По думите ѝ този резултат е постигнат с много работа, много усилие и задълбочено познаване на всяко едно от децата в класа. С този пример много ясно се вижда как работата по интеграция на децата със специални потребности става екипна, когато има специалист, който да вложи усилията на всички в обща кауза.
„Имаме екип за подкрепа – психолози, ресурсни учители, а аз работя с тях в самите часове. Един от основните успехи е именно екипната работа“, посочва Цветанова.
Друг пример, който дава, е за дете с дефицит на внимание и хиперактивност. При него ситуацията е по-трудна, тъй като то проявява агресия към другите деца, но с работа и говорене успяват да го интегрират в класа.
Най-скорошният казус в училището е с дете с много сериозни поведенчески проблеми.
Не слуша никого, отказва да пише, и понякога просто става и тръгва, без никой да може да го спре. Един ден детето тръгва към преподавателя си, като бута всичко по пътя си. Вместо да опитва да го спира със сила, Ася Цветанова го хваща за ръката и го прегръща. Постепенно детето се успокоява, разплаква се и изразява желание да сподели какво му се случва.
„За мен това беше голям успех, защото за първи път някой успя да го накара да проговори“, обяснява тя.
Приобщаващото образование създава среда на обмен, в която да има повече разбиране към различията
и възприемането им като нещо хубаво и полезно. Така децата в норма също виждат възможността и те да учат от съучениците си със специални потребности. Цветанова сподели, че вече в класа се възхищават на детето, което е силно по математика, а момичето с хиперактивност е намерило приятелки и ги учи да правят гривнички.
По думите ѝ учителят е пример за децата не само в класната стая, а във всеки момент. Необходими са обаче повече специалисти, повече екипна работа и постоянна обратна връзка между учителите, родителите, децата и специалистите.
„За мен успехът е прогресът на тези дечица. Да се почувстват, че са част от обществото“, завършва тя.
Галина Сакарова, директор на СУ „Трайко Симеонов“ – Шумен:
„Награждаването на Хатидже Мухарем с Националната награда „Приобщаващ учител“ в начален етап е напълно заслужено признание за нейния отдаден труд, професионализъм, педагогическа зрялост и дълбоко разбиране за детската психология. Тя е и част от сбъдващата се мечта за привличането и задържането на млади учители в образователната институция. С успешната си практика Мухарем ежедневно допринася за изграждането на съвременна, подкрепяща и позитивна учебна среда. Със своя подход Хатидже Мухарем показва, че истинското приобщаващо образование е мисия на сърцето, подплатена с висока подготовка и непрекъснат стремеж към развитие. Тя успешно прилага наученото на практика, като помага на своите ученици не само да усвояват знания, но и да развиват ключови житейски умения, емпатия и себепознание. Тя е ярък пример за новото поколение български учители, а нейният успех е вдъхновение за цялата педагогическа общност.“
Д-р Евгени Балтаков, директор на 56. СУ „Проф. Константин Иречек“ – София:
„Ася Цветанова беше първият помощник на учителя, който сме имали въобще в училище. Това беше преди три години, когато имахме един много труден I клас. При записването реално не разполагаме с данни дали децата имат необходимост от допълнителна подкрепа, и в процеса на обучението се оказа, че има повече деца със специфични потребности, отколкото очаквахме. Така се наложи да назначим помощник на учителя. Цветанова беше един от кандидатите – млада, нахъсана, продължаваше образованието си, и решихме да ѝ дадем шанс. Нейният подход работи. Класът се успокои, а децата със специални потребности получиха необходимото персонално внимание, без останалите ученици да бъдат ощетени. Видяхме, че това е успешен модел, и вече работим с още помощници на учителя. Тази длъжност е изключително важна, защото позволява спокойно обучение за всички ученици. За съжаление, децата със специални потребности стават все повече и повече и смятам, че помощникът на учителя трябва да бъде педагогическа длъжност. Гордеем се с госпожа Цветанова и се надяваме нейният пример да вдъхновява и другите млади специалисти, вече част от екипа ни.“
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Телефон: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg



