Мариана Георгиева
Българска академия на науките
https://doi.org/10.53656/for2025-05-01
Резюме: Синкретизмът е обективно предопределен процес на признаково аранжиране на изреченската конструкция като прототип, разбира се. Обективността се осигурява от пресечната точка на двете оси на субектната езикова дейност – когнитивно креативна и комуникативно перспективна. Това сечение всъщност е феноменалната екстензия на когнициото от мисълта в езиковата и метаезиковата експликация през кръговрата съзнание, подсъзнание, емотивност. Посоката е от субекта с цялостната му иманентност навън, към експликацията в език и с език и напред, към другия субект. Векторът навън, към експликацията в език и с език, е по оста когнитивна креативност, а векторът напред, към другия субект, е по комуникативно перспективната ос.
Ключови думи: синкретизъм, изречение, характерен признак, български език, комуникация, лингводидактология
Влезте в системата, за да прочетете пълната статия
Свързани статии:
Синкретизъм и модалност
Концептуализация на пространствеността в руския език от гледна точка на лингводидактологията
Грамотността – интердисциплинарно понятие (Върху примера на обучението по български език и музика в начален образователен етап)
Староарменският корен „булх“ и българите в арменската география „Ашхарацуйц“ (VII в. сл. Хр.)
