Училищният психолог подкрепя всички ученици

„Основната ми цел като училищен психолог е да работя с учениците, за да разгърнат своя потенциал и да израстват като пълноценни и хармонични личности“, споделя пред „Аз-буки“ Виктория Петрова. Тя работи като училищен психолог от близо пет години в столичното 131. СУ „Климент Тимирязев“.

„Работя като психолог от много години. Кариерата ми обаче не започна в училищна среда, а в корпоративната сфера. Практикувах професията на различни места и натрупах много опит в различни области. И всичко това до деня, в който осъзнах, че трябва да направя нещо по-смислено в живота си“, споделя моята събеседничка. Така Виктория решава да стане училищен психолог и да работи с ученици.

Още в началото на разговора ни тя прави много важно уточнение –

училищният психолог не работи само с ученици със специални образователни потребности, но и оказва обща подкрепа на всички ученици в училището.

„В образователната ни система битува голяма заблуда, че училищният психолог оказва само допълнителна подкрепа на децата със специални образователни потребности. В Наредбата ясно е разписано, че нашите задължения включват и обща подкрепа, която осигуряваме на всички ученици“, обяснява тя. На мнение е, че част от работата ѝ е не само с децата, но и с техните родители, които също се нуждаят от подкрепа.

„На учениците предоставяме поле за изява, където сами да разберат в кое са добри и в кое не. Показваме им различни алтернативни дейности в учебните часове и в извънкласните дейности. Те могат ползотворно да уплътняват свободното си време и да правят това, в което са най-добри. По този начин вероятността да попаднат в рискова среда, е по-малка“, споделя Виктория. Тя много добре познава всичките ученици. Познава ги, защото често влиза в часовете и наблюдава тяхното поведение. Децата я възприемат като приятел, чувстват я близка и всички я наричат „Вики“, а не „г-жа Петрова“. Обяснява ми, че дори е сигурна, че повечето от тях не знаят фамилията ѝ, но няма ученик, който да не я поздрави в коридора или извън сградата.

„Работата на училищния психолог е да открие къде са силните и слабите страни на всеки ученик,

и да му помогне да работи върху тях“, отбелязва моята събеседничка. В практиката си много се гордее с младежи, на които е успяла да помогне и да им покаже в коя посока да насочат времето и енергията си. Такъв е примерът с ученик, на когото екипът помага да открие таланта си към фотографията, и днес той се реализира изключително успешно в тази сфера. Истински се гордее с него, защото неговите снимки днес красят летището в София.

Особено внимание обръща на децата, които са с проблемно поведение.

Те са най-податливи да тръгнат в грешна посока, точно затова за тях се разработва план за подкрепа. В него се включват различни дейности, като според Виктория голяма част от тях трябва да бъдат насочени в полза на училището. Какво има предвид – събиране на листата в училищния двор, подреждане на книги в библиотеката, поливане на цветя, проверка на баджове рано сутрин заедно с дежурния учител и много други. „Целта е да увлечем тези деца в училищния живот и те да се усетят полезни и част от общността“, казва психологът.

Тук възниква въпросът по какъв начин дете с проблемно поведение в една от най-трудните възрасти – тийнейджърската, се съгласява да извършва такива дейности. Отговорът, който получавам, наистина ме изненадва: „Ученикът участва в избора на дейности. И при положение че сам е направил своя избор, той носи отговорността да я изпълни“.

Виктория обръща внимание на още един аспект от своята практика – децата обичат да избират дейности, чийто резултат бързо се вижда.

Тя е и ментор на Ученическия парламент към училището. Спомня си, че започвайки работа в 131. СУ, това е сред първите ѝ отговорности – да мотивира младежи да се включат в парламента.

Първата им съвместна инициатива е организирането на коледен благотворителен базар.

Със събраните от него средства решават да помогнат на ученици, които по време на пандемията нямат необходимите пособия и техника за провеждането на обучение от разстояние. „Запретнахме ръкави и изработихме различни сувенири с подкрепата на всички колеги в училище. Но така се случи, че започна втората вълна на ковид и отново затвориха всичко“, спомня си тя. Така се оказват с много готова продукция, която, за съжаление, няма къде да продадат. Но независимо от трудностите Виктория не се отказва и започва да търси различни варианти за продажба на сувенирите. Тук на помощ отново идва професионалният опит, който има, и решава да се свърже с няколко големи корпорации, на които да предложи сувенирите на учениците.

„Всяка голяма компания подготвя подаръци за служителите си за Коледа. Така ми хрумна да им предложа да купят нашата продукция, и те се съгласиха“, казва психологът. По идея на учениците част от сувенирите се предлагат и на фейсбук страницата на училището. Така с общи усилия успяват да реализират своята идея, като продадат всички сувенири и съберат пари, с които да закупят лаптоп и учебни пособия за своите съученици.

„Идеята на Ученическия парламент още от първия му ден е да изграждаме съвременни лидери за нашето общество. Не се събираме само да си говорим общи приказки, а за да развиваме заедно лидерските си умения“, разказва тя. По думите ѝ най-хубаво е да наблюдава тяхното развитие през годините и да става пряк свидетел на промяната им – израстването им от деца в мислещи личностни с ясна визия за живота.

„Днес Ученическият парламент функционира самостоятелно, моята роля по-скоро вече е само допълваща – помагам при нужда“, обяснява Виктория.

Младежите в парламента се обединяват около още една интересна идея.

Сами стигат до извода, че сред основните им функции би трябвало да бъде популяризирането на училището. Така решават да направят собствена маркетингова кампания. Разработват стъпка по стъпка план как да направят 131. СУ по-разпознаваемо – първо на територията на район „Младост“ и след това в цяла София. Така започват да заснемат видеа в YouTube с интересни гости под името „Кои сме ние“. Техни събеседници са бивши и настоящи учители и ученици, обществени личности със значими каузи и популярни лица от малкия екран и социалните мрежи.

С голям ентусиазъм се включват в различни благотворителни инициативи и кампании. Сред тях е „Ангелска елха“ в помощ на деца на хора, лишени от свобода, организирана от храма „Рождество Христово“ в „Младост“.

По традиция всяка година Училищният парламент организира провеждането на Деня на училищното самоуправление.

Учениците сами избират в чии обувки искат да влязат, като подават заявления за съответната длъжност.

„Знаете ли за коя позиция има най-много кандидати и за коя най-малко – пита ме Виктория. И отговаря: – Най-много са за хигиенист и най-малко за директор.“ Психологът обяснява тази тенденция отново много простичко – позицията на директора е абстрактна. Той прави много неща, но резултатът от работата му не се вижда веднага. Докато при работата на хигиениста резултатът се вижда бързо – трябва да се изхвърлят кошчетата от всяка класна стая и след 30 минути всички те са празни. „Обикновено за позицията на хигиенист кандидатстват ученици, които в даден период са имали план за подкрепа. Те вече са усетили колко мотивиращо е да можеш да видиш плода на труда си“, обобщава Петрова.

Родителите имат нужда от подкрепа за предизвикателствата, които срещат като такива

„За мен най-големият проблем на образователната ни система е, че не съумяваме да подготвим родителите за предизвикателствата, през които преминават с децата си в различните възрастови периоди – постъпване в I клас, V клас, VIII клас и т.н.“, споделя Виктория Петрова. Какво означава това?

„Например родител на първокласник няма представа какви предизвикателства може да има с детето си в тази възраст. Тук идва ролята на нас, като специалисти, да образоваме родителите по тези теми. Така се роди идеята за проекта „Училище за родители“, който провеждаме в училището заедно с директорката Таня Монева. Инициативата ни се радва на голям интерес и имаме удоволствието да работим с много мотивирани родители“, казва училищният психолог.

Отбелязва, че има родители, които са на мнение, че децата им нямат проблеми и нямат нужда от подобни срещи. И затова според Виктория Петрова е важно законодателят много добре да прецизира инструментите, които дава на специалистите в училище, с които биха могли да мотивират такива родители.

„Към момента наличните инструменти, с които разполагаме, не работят и срещаме затруднения в процеса на работа. Нужни са промени“, категорична е тя.

Свързани статии:

Важно е знанието. Пътят до него е различен Красотата на физиката е в експериментите Антоанета Василева: Социалните мрежи промениха начина, по който се възприема онлайн съдържанието Истории от стария куфар