МОН представя концепцията за новите изпити в VII и X клас

„Краткосрочната реформа в образователната система включва това да въведем интегралните изпити в VII и X клас. Ще ги анонсираме тази седмица по-подробно като концепция.“ Това заяви министърът на образованието и науката Красимир Вълчев при посещението си във Варна, предаде БНР.

С новия формат в изпитите ще бъдат включени повече практически задачи. „Тази година условно те бяха 40%. Ще включим практически задачи, които ще изискват и базови знания от природните науки“, посочи министърът.

Моделите на изпитите и примерни задачи ще бъдат представени в началото на учебната година.

„Включването на природните науки в изпита след VII клас няма да го направи по-труден, а ще го направи по-лесен за децата, които учат с разбиране“, категоричен е министър Вълчев.

По думите му подобна промяна е необходима, защото ще даде сигнал учениците как да учат. „Големият проблем на българските ученици е, че ако не разбират, те заучават, временно се справят за изпитването, но след това забравят, не остават трайни знания. Виждаме това особено в природните науки. Алтернативният начин е учениците да учат с разбиране. Дори да научат по-малко, да усвоят базовите знания, които да им позволят да прилагат практически задачи“, посочи министърът.

Образователната реформа включва и промяна в учебните планове. Красимир Вълчев посочи, че в по-голяма степен ще бъдат увеличени часовете по математика и по природни науки, а в по-малка степен – по български език, география и история.

„Това ще бъде за сметка на чуждоезиковото обучение и профилираната подготовка. Това не означава, че ще отпаднат чуждите езици, напротив – ще ги балансираме, тъй като в момента има значително изкривяване“, коментира той.

Другият инструмент е промяната в учебните програми, но за това са необходими 4–5 години.

„Започнали сме и тази промяна, но дотогава трябват краткосрочни мерки и това правим с интегралните изпити и промяната в учебните планове. Ще направим малко облекчение на действащите програми – като увеличим часовете, няма да увеличим учебното съдържание. Така ще дадем повече време за упражнения, практически задачи, опити“, каза още министърът.

Той участва в конференцията „Ние и еврото: научни факти срещу митове“, организирана от Икономическия университет – Варна, и Университета за национално и световно стопанство.

„Най-много трябва да разчитаме на гласа и експертизата на учените по отношение на процесите и икономическите перспективи пред страната ни от въвеждането на еврото“, каза министърът при откриването на форума, който събра учени, експерти и представители на академичните среди от двата най-големи икономически университета.

Те представиха анализи, прогнози и перспективи от въвеждането на единната валута в България, а модератор беше ръководителят на катедра „Финанси“ в ИУ – Варна, доц. д-р Стоян Киров.

„Благодаря, че организирахте тази конференция. Когато в дискусията се включите вие, от академичните среди, доверието ще бъде по-голямо“, обърна се министър Вълчев към представителите на двата университета.

По думите му академизмът се отличава с висока степен на плурализъм и разглежда темата от всичките ѝ аспекти.

Освен това учените се ползват с по-голямо доверие в обществото от управляващите, а никоя друга общност не е направила толкова задълбочени изследвания с научен инструментариум, колкото представителите на академичната среда.

„В случая не става дума само за научни аргументи, а и за това как да се справим с дефицитите на информационната среда, които улесняват спекулациите“, добави министърът.

„Убедени сме, че след 1 януари 2026 г. голяма част от страховете ще бъдат разсеяни. България ще спечели дългосрочно от въвеждането на еврото“, заяви Вълчев.

Той посочи, че ако е имало някакви негативи от това, че нямаме самостоятелна парична политика с въвеждането на валутния борд, то ние вече сме ги изконсумирали.

„Еврото само по себе си не може да реши всички проблеми. Но европейската интеграция води само до ползи“, посочи министър Вълчев.

Той даде пример, че в края на миналия век доходите в България са били 28% от средните в ЕС.

Днес те вече достигат 66% – това е резултат от европейската интеграция.

Ректорът на ИУ – Варна, проф. Евгени Станимиров посочи, че първият позитивен ефект от еврото е, че страната ни вече повиши кредитния си рейтинг. По думите му трябва да говорим не само за еврото, а за „нас и еврото” – за това какво ще се случи с обществото, и то с факти, така че да се води стойностна дискусия по темата без популизъм.

Ректорът на УНСС проф. Димитър Димитров отбеляза, че сега е много добър момент за въвеждане на единната валута и коментира някои от разпространените митове, свързани с нея.

Доц. д-р Янко Христозов от УНСС представи анализ на инфлационните процеси в страни от Еврозоната.

Той показа, че инфлацията в страните от Източна Европа, които въведоха еврото през последните 15 години – като Словакия, Естония, Литва, Хърватия – е сходна, дори по-ниска от тази в България през същия период. Освен това, от създаването на единната валута инфлацията в Еврозоната е устойчиво по-ниска от тази в нашата страна.

Доц. д-р Калоян Колев от Икономическия университет – Варна, коментира част от митовете, свързани с еврото, а гл. ас. д-р Атанас Камеларов представи изследване за мястото и стабилността на еврото в глобалната икономика, банките и спестяванията.

Димитър Чобанов от УНСС представи изводи от докладите за конвергенцията на Европейската комисия и Европейската централна банка, а Велин Пеев, държавен експерт в дирекция “Европейски въпроси и политики” в Министерството на финансите, разясни как функционира Европейският механизъм за стабилност.

В конференцията се включиха още директорът на Регионалното управление на образованието във Варна Ирена Радева, преподаватели, студенти, представители на академичните среди и на бизнеса, както и ученици от Математическата гимназия „Д-р Петър Берон“ и от Професионалната гимназия по компютърно моделиране и компютърни системи „Акад. Благовест Сендов“ във Варна, които са направили свои разработки по темата за еврото.

Свързани статии:

Гимназисти се включиха в работата на МОН Млади таланти в модата, фризьорството и грима Европейската комисия подкрепя участието на България в европейски научни инициативи „Утринна история“ за 300 деца в яслите