Край брега на морето като бяла птица се откроява сградата на средно училище, носещо името на Патриарха на българската литература. В двора ни посреща паметникът на Иван Вазов, до входната врата е барелефът с лика му и докато вървим по стълбите нагоре, от портрета ни гледат мъдрите очи на патрона ни. И навсякъде усещаш духа му – онзи, който ни завеща обич към Словото и към родното. И учители, и ученици знаят, че то е съзидателно. И можем да кажем, че то е нашата родина. В другата сграда, която приютява начален етап, отново ни посреща и изпровожда ликът му, а до него на стената четем „Аз съм българче“.
С тези мисли и с вяра в силата на добрата дума
пристъпихме към създаването на клуб „Млад журналист“
(занимания по интереси) и към издаване на училищен вестник. Без да сме скептици, но и без бодряшки оптимизъм започнахме. Младите хора, ученици от горен курс, четоха съвременни издания и вестници от миналото, коментираха, сравняваха, учиха. И писаха, и снимаха. Работиха, без да забравят, че в основата на публицистиката трябва да е истината. В своите търсения се ръководеха от идеята, че доброто и вярата подпечатват успеха.
И не, не за успеха мислеха, а как в един брой да се огледа всичко красиво и смислено,
дало облик на училището ни в рамките на една учебна година. И винаги пътеката към класната стая засиява под благосклонния поглед на Вазов. Времето също проправя пътеки и през пролуките му зазвучават словата, че не се гаси „туй, що не гасне“. Няма как да бъде угасен пламъкът на обичта към словото и към училищния живот. Но за да се разгори, понякога се минава през чистилището на съмненията. Дали учениците ще успеят в своето начинание, дали не са донкихотовци? Дори в забързаното ни ежедневие не може без вятърни мелници. За да вървим към тях. С кураж!
И вестникът е готов – „С криле от тетрадка и с вярата в Утре“. От първата страница, от снимката с паното политат птици. И крилете на младите журналисти растат. Страниците говорят: „Време за споделяне“, „Културни пейзажи“, „Ние можем“, „Творчески съновидения“; интервюта, статии, репортажи, ученическо творчество и снимки. Светове, цветове, усмивки!
Младите журналисти представиха вестника на тържество под надслов „Срещу вятъра“.
В училищната празнична зала се превъплътиха в герои – ученици, издател, учителка, художник, изминаващи пътя от забавленията до внушението, че Словото е нужно, градивно, осмислящо. Вокалната училищна група „Таланти“ също допринесе за празничното настроение. Кметът на община Поморие Иван Алексиев и директорът Петя Казакова поздравиха ентусиастите за избора да поемат по Вазовите пътеки, за реализацията на идеята и за изминатия път. Пожелаха им все така да търсят и отразяват добрата новина. Защото само с криле и с вяра пътят е възможен. И защото един вестник може да се окаже прозорец, през който се виждат както постиженията на едно училище, вдъхновението на младите журналисти, така и Вазовите завети, Вазовата обич към словото и родното.
Мариана Маринова,
ръководител на клуб „Млад журналист“ в СУ „Иван Вазов“ – Поморие
Вестника можете да разгледате в галерията:
Свързани статии:
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Телефон: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg
