
„Литературата от всички предмети е едновременно и най-мощният инструмент за формиране на национално самосъзнание, и развива най-широк комплекс от умения, необходими за XXI век. И двете цели са еднакво важни и трябва да осигурим синергията и баланса между тях.“ Това каза министърът на образованието и науката Красимир Вълчев по време на кръгла маса за промяна на учебните програми по литература на тема „Литературата не е музей“. Форумът е организиран от Факултета по славянски филологии на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
„Акцентът ни не е поставен само върху математиката и природните науки. Напротив – добрата и широка хуманитарна основа е ключова за подготовката на учениците за пълноценната им личностна и професионална реализация за следващите десетилетия“, отбеляза министър Вълчев.
Той подчерта, че това формира най-широк кръг от умения – критично мислене, комуникативност, любопитство, когнитивност и др.
„За да бъдат успешни нашите деца в ерата на ефективно взаимодействие между хора и алгоритми, те трябва да бъдат повече хора“, каза още министър Вълчев.
Според него часовете по български език и литература могат да бъдат увеличени. А
когато се освободи пространство за повече часове, ще могат да бъдат включени и повече съвременни автори в учебното съдържание по литература.
„Трябва да започнем разговора за учебните програми по литература, да го водим добронамерено, без обичайната злоба, без обичайното замеряне с етикети, защото обикновено всичко свършва в социалните мрежи в непродуктивна посока“, заяви, от своя страна, ректорът на Софийския проф. д-р Георги Вълчев.
И добави, че ще се радва не само Софийският университет, а и останалите висши училища да се ангажират с този проблем, за да може да се намерят най-добрите решения.
Проф. Вълчев добави, че иска да подкрепи усилията на сегашния екип на Министерството на образованието и науката, и лично на министър Красимир Вълчев.
„Добри учебници се създават, когато има добри програми. Трябва да гледаме програмите, да създаваме учебното съдържание и добрите учебници. Трябва да създаваме и новото поколение учители, които ще вдъхнат европейско самочувствие на нашите деца“, каза ректорът на Софийския университет.
Той отбеляза, че
литературата е поле, което дава среща на целия обществен живот във всичките негови разнородни аспекти.
Проф. Вълчев заяви още, че никога няма да каже нещо лошо срещу учителите, „но е факт, имаме проблеми в образованието и в университетите го виждаме първи“.
„Все повече се увеличава бездната между средно и висше образование. Това е симптом и трябва заедно, подавайки си ръка, да съкратим тази бездна, за да може младите хора уверено да се чувстват граждани на България и на света в XXI век“, каза ректорът на Софийския университет.
От Факултета по славянски филология в Софийския университет отбелязаха на форума, че образованието по български език и литература често е тема на спорове и дискусии. Според тях истинска промяна може да настъпи, когато реформата на учебното съдържание бъде подчинена на две първостепенни цели:
да се насърчи любовта към четенето и да се затвърди критическото мислене
при новите поколения, за което основният проблем е не какво преподаваш, а как го правиш.
В дискусията участваха деканът на Факултета проф. Амелия Личева, заместник-министърът на образованието и науката д-р Емилия Лазарова, актрисата Снежина Петрова, писателят Захари Карабашлиев, университетски преподаватели, учители и др.

Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Телефон: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg