Проф. д.с.н. Цветан Давидков
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
https://doi.org/10.53656/ped2024-9s.07
Резюме. При проучване върху практиката на университетски преподаватели за използване на игри в обучението (135 изследвани лица; януари –
февруари 2024 г.) се получи следният любопитен резултат: 18% от колегите не използват в обучението игри (вкл. игрови елементи); 15% твърдят, че използват, но рядко и ограничено. Има университетски колеги (около 40%), които използват игри непрекъснато и често и чрез игрите постигат широка палитра от образователни цели. Твърде разнообразни са обхватът и равнището на разбиранията за възможностите, които предоставя включването на игри в обучението – от „в моя курс игри не могат да се използват“ до „няма невъзможни неща“. Стимул за създаване на този текст са и любознателните, но без опит колеги, които искат да използват игри в своята професионална дейност.
Ключови думи: игри в обучението, възможности, дидактически цели
Свързани статии:
Компетентности и междупредметна интеграция при обучението по български език – възможности, перспективи и предизвикателства
„Има ли Срба у Серезу“? Сръбското консулство в Сяр и Македонският въпрос на прага на ХХ век
Широк поглед върху българската история от първата половина на ХХ в.
Educational Needs of the Judicial Administration in the Context of Digitalization
