Пенка Цонева, Бистра Мизова
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
https://doi.org/10.53656/ped2024-1.01
Резюме. Уникално е мястото на Българското читалище в европейската култура. Възникнало като непозната за света форма на народопросвета, днес то заявява себе си със своята многофункционална мисия по съхраняване на нематериалното културно наследство, осигуряване на широкодостъпно образование в извънучилищна среда и перманентно самообразование в духа на съвременната образователна парадигма. Целта на историко-педагогическото изследване е теоретична реконструкция на генезиса на българското читалище, което още в зората на своето възникване функционира като алтернатива на новобългарското училище. Задачите по реализиране на целта се фокусират в открояване на съдържателната насоченост и формите на читалищното образование, неговите първи обучители и потребители на знание. Възстановката се основа на проучени сведения, факти и данни за събития, процеси и личности в документалната база на първото читалище, възникнало в Свищов, на БИА на НБКМ, ДА „Архиви“ – Шумен, и ДА „Архиви“ – Монтана, и във възрожденския периодичен печат. Приложената методика на изследване се базира на аналитико-синтетичния, документалния, биографичния, фактографския, херменевтичния и хронологичния метод.
Ключови думи: читалище; възникване; читалищно образование; второ българско училище
Влезте в системата, за да прочетете пълната статия
Свързани статии:
Security Analysis on Content Management Systems
Suitability of Geography Textbooks for the Development of Critical Thinking of Lower Secondary School Students, Based on Bloom’s Taxonomy
Dynamics of a New Class of Oscillators: Melnikov’s Approach, Possible Application to Antenna Array Theory
Една кратка формула за лице на четириъгълник с две равни срещуположни страни и приложението ѝ
