В България има много възможности за добра научна кариера, убедена е гл. ас. д-р Меги Дакова, която е носител на наградата „Питагор“ 2025

Гл. ас. д-р Меги Дакова от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ спечели наградата „Питагор“ 2025 за млад учен в областта на социалните и хуманитарните науки. Тя е главен асистент в Катедра „Електроника, комуникации и информационни технологии“ на Физико-технологичния факултет към Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Отличена е за своя принос в науката, свързан с изследвания върху конкурентоспособността на висшите училища и трансфера на технологии като инструмент за внедряване на научни резултати и иновации в практиката.

Дисертационният ѝ труд е на тема „Взаимодействие на висшето образование и индустриалното предприятие в условията на конкурентна бизнес среда“. Изследователката акцентира върху взаимодействието в „триъгълника на знанието“ (наука – образование – бизнес) и „четворната спирала на знанието“, включваща държавата като регулатор. Д-р Дакова се фокусира също върху добрите практики и изследователските центрове на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, разглеждани като модели за изграждане на научни мрежи и клъстери.

Интересът на д-р Меги Дакова към науката се формира още когато е студентка. „Активно бях привлечена да участвам в редица студентски изследователски проекти и различни менторски инициативи. Тогава се задълбочи моят интерес към темите, по които активно работя и днес. Самата аз проявявах любопитство към науката и заобикалящия ни свят, като търсех отговор на въпросите – защо се случва така, как трябва да бъде, кое е правилното нещо“, казва тя.

Очевидно този изследователски дух е забелязан и от нейните преподаватели в университета.

Затова получава и много ранен достъп до научни проекти и изследователска дейност – още във II курс се включва в редица научни проекти, участва в множество национални и международни конференции.

„Продължавам в същия дух и сега се опитвам да привлека последователи, на които да дам от моето пламъче. Да им покажа, че наистина си заслужава всичко, което се прави в името на науката. Надявам се да ги стимулирам, за да може и те да поискат да създават малки научни общности и най-вече да имат вяра в смисъла на изследователската работа“, казва д-р Дакова.

Убедена е, че в България има много възможности за добра научна кариера. Има хора, които са готови да допринасят за това и наистина подкрепят младите учени. Наградата „Питагор“ е още едно доказателство и силен стимул за хора като нея. „Това е вдъхновяваща възможност, но и голяма отговорност“, казва тя.

Научните интереси на младата изследователка са в областта на „триъгълника на знанието“ (наука – образование – бизнес) и „четворната спирала на знанието“, включваща държавата като регулатор.

Триъгълникът на знанието се разглежда от гледната точка на връзката между висшите училища, индустриалните предприятия, бизнес организациите и научноизследователската и развойната дейност. Чрез сътрудничеството между тези три важни елемента ще се повиши ефективността на образованието, ще се осъществи модернизацията на висшето училище, ще се стимулира развитието на научноизследователската и развойната дейност, финансирането и т.н. От триъгълника на знанието плавно се преминава към така наречената спирала на знанието, като се добавят още два важни елемента, а именно обществото и държавата.

Друг фокус с важно значение са технологичният трансфер, трансферът на знания, както и зелената и кръгова икономика. Научните търсения на д-р Дакова обхващат динамиката на научноизследователската и развойната дейност, разходите за образование, интересите на кандидат-студентите и комуникацията на науката в обществото. Изследванията ѝ са насочени към изграждане на устойчиви механизми за взаимодействие между академичните среди, бизнеса и държавата в подкрепа на иновациите.

В тази връзка, тя създава съвременен модел за взаимодействие в университетската среда, обединяващ образованието, науката и бизнеса и насърчаващ професионалната реализация и сътрудничеството между тях. Всичките тези процеси имат обществена стойност и са важни за създаването и изграждането на множество иновации и практически решения, водещи до възникването на нови технологии, които да бъдат внедрени и да бъдат използвани от бизнеса.

„Затова говорим за т.нар. спирала на знанието. Обществото има определени потребности и приоритети, като се очаква неговото по-активно участие да спомага за засилване на връзката между тези елементи. Държавата има важна роля в тези процеси, защото създава благоприятна среда, добра екосистема и предоставя възможности за финансиране в образованието и в науката, осъществява и контрол“, подчертава д-р Дакова.

Младият учен ще изследва в своята бъдеща монография технологичния трансфер и трансфера на знанието. Защото върху тях влияят няколко фактора с наистина много важно значение – да се насърчи повишаването на квалификацията на студентите и служителите, както и развитието на науката и повишаването на конкурентоспособността на висшите училища.

„Всъщност концепцията за триъгълника на знанието ще се реализира и ще носи своите блага там, където е създадена благоприятна устойчива среда. България се намира на много добро място в момента и има много възможности в това отношение“, смята д-р Дакова. Всичко това може да се реализира с активната подкрепа на държавата и ще допринесе за създаване на иновации и повишаване конкурентоспособността на страната.

Изследователката изучава и мнението на студентите по отношение на обучението и неговата практическа ориентация. За тази цел е провела множество анкетни проучвания и интервюта, като получените резултати са анализирани и описани в научни публикации. Допълнителен принос представлява анализът на комуникацията на науката в българския социален контекст, с цел подобряване на общественото разбиране и подкрепа за научните постижения.

Държавата подкрепя активно връзката между науката и бизнеса и започват множество инициативи в помощ на науката и развитието на образованието.

И в тази връзка, създаването на модели, които да опишат интегрираните управленски подходи за устойчиво развитие, е от съществено значение според д-р Дакова. Предлагат се важни концептуални модели с цел да се изградят устойчиви икономически връзки, които да се следват и развиват.

„Изследваме връзката между реализацията на студентите на пазара на труда и дали бизнесът подава ръка към висшето образование и към институцията университет“, подчертава младият учен.

По думите ѝ активното сътрудничество между страните в триъгълника на знанието и насърчаването на взаимодействието им е от решаващо значение за обществото. Те сформират иновационна екосистема, която се надгражда постоянно. И напоследък наистина се забелязва изключително добра синергия между страните в този модел. И това не е случайно, защото бизнесът е ползвател на научния потенциал и на образователния продукт. Бизнес организациите се приемат не просто като инструмент за инвестиции, а като ресурс със стратегическо значение. Те имат важно значение, защото, когато се търсят нови възможности за повишаване на конкурентоспособността на организациите, важно е самата бизнес организация активно да си взаимодейства с образователната и научната институция.

Изследователката отбелязва още, че образованието е дългосрочен процес и неговият краен продукт – студентите, се реализират на пазара на труда.

От друга страна, науката активно свързва висшето училище и икономиката на страната. Натрупаните от студентите знания и умения, формирани в образователния процес, се срещат с идеите и потребностите на бизнеса. Всичкото това води до създаване на нови идеи и иновации, които да се комерсиализират и да се разпространяват.

„И точно тук идва и моментът за технологичния трансфер, за който наистина се работи активно. Целта е да се събуди интересът на младите хора към научно мислене, към създаване на иновации и патенти и развитието на предприемачески умения. Работим активно в тази посока, използвайки интегрираните подходи в триъгълника на знанието. Работим в две области, но екипите са почти едни и същи. Разбира се, включват се и други хора, чиято експертиза е необходима за изследователската дейност. През годините са формирани различни екипи, насочени към кръговата и към зелената икономика“, подчертава д-р Дакова.

И напомня, че научната кариера у нас се развива на границата между възможности и предизвикателства. От една страна, се откриват възможности за включване в национални и международни изследователски проекти, работа с модерна апаратура и изграждане на професионални партньорства. От друга – съществуват и препятствия, които съпътстват този процес.

„Независимо от това опитът показва, че научната кариера в България е напълно възможна, когато се съчетаят няколко ключови елемента – постоянство, готовност за учене, активно научно любопитство, съдействие от семейството, активно участие в проекти, подкрепящ научен екип. И най-вече – вяра в смисъла на изследователската работа“, казва накрая д-р Дакова.

И допълва, че науката ѝ е показала, че най-важното е не да знаеш всички отговори, а да не спираш да ги търсиш. „Науката е екипно усилие. Когато споделяме идеи, изграждаме мостове, когато работим заедно — създаваме бъдеще. Нека продължим да градим общност, която да вдъхновява“, призовава тя.