Плащане на болнични след работа в друга държава

В условията на мобилен трудов пазар все повече българи работят в чужбина, включително извън Европейския съюз. При завръщане в България или при временна неработоспособност възникват въпроси, свързани с правото на парично обезщетение по болест – познато още като „болничен“. Кога и как осигурителният стаж, придобит в държава извън ЕС, се признава у нас? Какви са условията за получаване на болнични при трансгранично осигуряване? Настоящата статия разглежда приложимите правила, изисквания и обхвата на международните договори, които уреждат този въпрос.

Паричното обезщетение за временна неработоспособност, или както е известно – болничен, дава право на компенсация за изгубения доход от заплата, когато ви се наложи да ползвате отпуск по болест. За да придобиете това право, трябва да сте били осигурени за общо заболяване и майчинство за поне 6 месеца. Осигуряването за този риск е задължително, ако сте наети по трудов или граждански договор. Правото ви на обезщетение не зависи от това дали вноските ви са платени, или само дължими, без да са внесени реално, но трябва да сте били осигурявани поне на минимална работна заплата. Ако сте самонаети, трябва да плащате осигуровки.

Изключение от задължението за 6-месечно осигуряване има за вас, ако сте под 18 години. Осигурителният стаж може да е прекъснат или непрекъснат, да е при различни работодатели.

За да получите това обезщетение трябва да имате болничен лист, който се издава от личния ви лекар или лекарска консултативна комисия.

Ако сте самоосигуряващо се лице, за да имате право на това обезщетение, трябва да сте избрали да се осигурявате за общо заболяване и майчинство.

Зачита се за осигурителен стаж и времето на осигуряване по законодателството на друга държава извън ЕС, с която България има сключен международен договор за това.

Първите 2 работни дни от болничния Осигурителят изплаща на осигуреното лице за първите два работни дни от временната неработоспособност 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от 70 на сто от среднодневното уговорено възнаграждение. За следващите дни дневното парично обезщетение за временна неработоспособност е 80 на сто или 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху които са изплащани осигурителни вноски през последните 18 месеца преди настъпване на неработоспособността.

Дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване не може да надвишава среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението.

Плащането на обезщетението се извършва само по банков път.

Според европейското законодателство сумата не може да бъде намалена заради административни или банкови такси.

Получаването на болнични при работа в държава извън Европейския съюз е възможно, ако между България и тази държава има сключен валиден международен договор в областта на социалното осигуряване. Приз­наването на осигурителен стаж по такъв договор гарантира правото на парично обезщетение при временна неработоспособност. За да се възползвате от това право, е важно да бъдете своевременно информирани за приложимите условия, необходими документи и процедурен р

Свързани статии:

Какви са условията за получаване на шест заплати при пенсиониране Срок за изплащане обезщетението при пенсиониране Какво трябва да знаем за отпуска при две и повече деца Излъчиха царици на буквите