Социални техники и изкуства на личността

Започнаха дебати по предложените от Министерството на образованието и науката промени в Закона за предучилищното и училищното образование. За обществено обсъждане са публикувани и проекти на нови учебни планове в гимназиален етап. Целта е промяна в средното образование, което не само да дава диплома за придобити знания, но и да изгражда у учениците умения и компетентности, необходими за тяхната пълноценна социална и професионална реализация.

В последните години различни организации, образователни експерти, педагози и университетски преподаватели предлагат различни подходи за справяне с проблемите в родното училище. Дават се за пример и чужди модели.

Днес разказваме за едно училище, създадено малко след политическите промени през 1989 г. Неговите инициатори са направили опит да променят начина, по който функционира една образователна институция, с идеята в нея заедно с познанията по предметите да формират социалните, емоционалните и личностните умения на учениците.

За ентусиазма, прилаганите методи на работа, организацията на учебния процес и уроците от функционирането на експерименталното 151. Средно общообразователно училище с профилиране по интереси в София (днес Национално средно училище „София“) разговаряме със Светлана Нанчева – педагог-съветник и ръководител на Училищната педагогическа служба в училището в периода 1990-2002 г.

В книгата си „Неучебен предмет“ тя предлага около 150 сценария за занимания с ученици в областта на социалните умения и личностното развитие, които са прилагали при тях в рамките на авторската учебна програма „СТИЛ”, или „Социални техники и изкуства на личността”, реализирана в 151. училище с всички ученици от V до XII клас.

Понастоящем Нанчева е член на Управителния съвет на Сдружение „Професионален форум за образованието“ и на фондация „Възможното образование”.

„За мен въвеждането на предмета „СТИЛ” в учебната програма на учениците от V до XII клас е сред най-добрите ни идеи. Тези занимания допринесоха както за социално-емоционалното развитие на нашите възпитаници, така и за изграждането на голямата ни училищна общност“, разказва за „Аз-буки“ Светлана Нанчева – педагог-съветник и ръководител на Училищната педагогическа служба в бившето 151. Средно общообразователно училище с профилиране по интереси в столичния кв. „Овча купел“.

Часовете по „СТИЛ”, както и по всички учебни предмети, са провеждани в 80-минутни блокове,

в учебни групи от 16–18 ученици, което позволява различна организация на учебния процес. „Използвахме по-различни подходи в методиката на обучение, не особено познати за онова време – учене чрез правене, учене чрез преживяване, проектни дейности“, уточнява моята събеседничка.

По думите й работата с малки групи в удължено учебно време създава условия за активно участие на всеки ученик, за учебна работа в екипи и тандеми, за това учениците да създават завършени реални продукти в хода на занятията. В подобна среда всеки ученик има възможност да получи подходяща подкрепа, внимание и менторство от различни педагози според своите потребности, интереси и личностни характеристики.

Заниманията по програма „СТИЛ” са насочени към изграждане

на всяка група като устойчива общност, в която се развиват сътрудничество, екипност и позитивни взаимоотношения. Програмата засяга широк кръг теми, свързани със социалните умения и личностното развитие – комуникативна култура (умения за общуване; управление на емоциите; приятелство, любов и сексуална култура; социални роли и ролево поведение; разрешаване и преодоляване на конфликти и др.), самопознание и саморазвитие; ценности; институционална култура, лична и битова култура, творчество и забавления. Използваните обучителни методи са по-близки до неформалното образование, в което учениците не просто участват в обучението, но и водят учебния процес, дискутират със съучениците си, изразяват и защитават мнението си и работят в групи.

Педагозите, които водят заниманията по програма „СТИЛ”, са част от друго интересно нововъведение на 151. училище – Училищна педагогическа служба. В службата са работили осем души на длъжност „педагог-съветник“. Всеки от тях е отговарял за осем или десет учебни групи, или за около 150-160 ученици.

„До някаква степен въвеждането на длъжността „Педагогически съветник“ в българското училище се опира на тогавашния ни опит. Но има много съществена разлика между сегашния педагогически съветник и това, което бяхме ние – в нашето училище нямаше класни ръководители, а ние, педагог-съветниците, изпълнявахме тези функции“, пояснява Нанчева, която ръководи Педагогическата служба.

Освен това днешните педагогически съветници нямат редовни часове, в които да работят с учениците по определена програма, докато в 151. училище всеки педагог-съветник е разполагал с по един учебен блок седмично с всяка от поверените му учебни групи за работа по програма „СТИЛ”. „По този начин всеки от нас всяка седмица се срещаше по осемдесет минути с всяка от своите учебни групи. И извън тези часове също работехме индивидуално или групово с учениците спрямо нуждата им от допълнително внимание“, посочва още Нанчева.

Според нея днес българските учители и ученици имат нужда от делегиране на отговорности,

защото само по този начин образователната система у нас може да се промени. „За да може човек да поеме отговорност, той трябва да бъде свободен да я приеме. Иначе просто изпълнява това, което му кажат. Като не му кажат нищо, не прави нищо“, обяснява тя. Отбелязва, че от личен опит се е убедила, колко успешен е образователният подход, при който и децата, и педагозите имат свобода за действие.

„Възпитанието на човек не бива да се свежда до това да изпълнява команди и да избягва отговорността. Много по-успешен е подходът, който насърчава инициативността, творческото мислене и готовността сам да търсиш границите на своите възможности и да опитваш какво можеш да постигнеш“, категорична е моята събеседничка.

На мнение е, че не всяка промяна в образователната система има отложен във времето резултат. И дава за пример прилагания в 151. СОУПИ въвеждащ тренинг за училищна адаптация на учениците, приети в VIII клас с конкурсен изпит. Непосредствено преди началото на учебната година новоприетите осмокласници преминават в училището 3-дневен тренинг, воден от педагог-съветниците. В него те се запознават помежду си, както и с правилата и традициите на новата за тях училищна среда.

Резултатите са осезаеми още по време на заниманията –

децата буквално се „отварят“ пред очите на екипа, груповият процес протича изключително интензивно, а само за три дни се полагат основите на добри взаимоотношения в новосформираните ученически групи. Така се изгражда подкрепяща и мотивираща среда, в която учениците влизат в новата учебна година с очакване за успех и нагласа за активно участие, обяснява събеседничката ми.

Засегнахме и темата, доколко всъщност родителите на учениците в 151. СОУПИ са били запознати с прилаганите иновации и дали са били съгласни с това, което прави неговият екип. Преди началото на учебната година всички родители са подписвали договор за съгласие. Документът не е имал юридическа сила, като е въведен с идеята родителите да бъдат запознати с нововъведенията в училището. Педагог-съветниците са разяснявали допълнително неясните моменти на родителите и децата.

Спомняйки си това, Нанчева разказва за родителска среща,

на която една от майките възкликва спонтанно: „Ами те учениците ви обичат!“, а тя отговаря, без да се замисли: „И ние също ги обичаме!“ Споделя, че тогава това й се е струвало естествено, защото при подбора на учители в училището любовта към децата е била едно от основните качества, което са търсили и оценявали високо наред с компетентността, инициативността и способността за екипна работа. А педагозите в училището са били много – в най-силния период на гимназията са над 250 заедно с външните лектори в профилите в гимназиална степен.

Любопитен е отговорът й на въпроса как преди толкова години са успели да съберат подобен голям екип от различно мислещи педагози, които са прилагали толкова различни и иновативни за времето си подходи в образованието: „В края на 80-те години, още преди прехода, започна да се сформира нашата неформална общност в кафето на Централния дом на учителя. Бяхме доста разнородна общност – педагози, студенти, хора на изкуството, университетски преподаватели… И в началото се събирахме просто да си говорим интересни работи, но постепенно изкристализира идеята да проектираме нов модел на училище и да се опитаме да го реализираме.“

След събитията през 1989 г. се появява възможност да реализират своята мечта.

И благодарение на тогавашния министър на образованието Матей Матеев и кмета на район „Овча купел“ Тодор Костадинов създават едно различно училище – 151. СОУПИ. Тогава подписват тристранен договор между Министерството на образованието и науката, община „Овча купел“ и екипа на училището в лицето на директора Юрий Анджекарски. Споразумението е в рамките на пет години, което им дава възможност училището да се развива на базата на този нов модел, като излиза извън общата нормативна рамка.

„Това ни даде възможност да реализираме всичките тези нестандартни и противоречащи на традиционната практика неща“, обяснява Нанчева. След като изтичат първите пет години, успяват да подпишат нов договор за още пет години. Но ситуацията в държавата е вече значително променена. Образователната политика върви в посока на уеднаквяване и стандартизация и съществуването на нестандартни училищни модели става все по-трудно. Училището е принудено постепенно да редуцира и в крайна сметка да прекрати повечето от своите иновации. „И така постепенно се стигна до ситуация, в която вече не виждахме смисъл да продължаваме в стандартното поле“, казва Нанчева.

Днес създадената от онзи екип съмишленици образователна институция продължава да съществува като Национално средно училище „София“. Много от учителите от 151. училище продължават да работят там. И макар цялостният експериментален модел да не е могъл да бъде запазен, значителна част от духа на училището се е съхранила. Днес това е добро и успешно училище, чиято уникална история си струва да бъде разказана.

Иновации на над 35 години

Учебни блокове с продължителност от 80 минути в 5-12 клас;
Организация на обучението в малки групи от 16-18 ученици и в потоци от 2 учебни групи;
Различни методи на преподаване – учене чрез правене; учене чрез преживяване, проектни дейности;
Целодневна организация на учебния ден в начален етап на образование с включване на разнообразни дейности по интереси – ранно чуждоезиково обучение, конструиране, компютърна грамотност, приложни изкуства, театър, танци и др.;
Организиране на подготвителни групи за децата в предучилищна възраст;
Изцяло електронна училищна документация;
Училищна информационна служба (постоянна възможност за комуникация с родителите и проследяване на напредъка на децата им);
Училищна корекционна група за работа с ученици с обучителни дефицити (предшественик на ресурсните учители);
Вместо класни ръководители – Училищна педагогическа служба, в която работят осем човека на длъжност „педагог-съветник“. Всеки от тях отговаря за осем или десет учебни групи, или около 150–160 ученици;
Въвеждане на нов учебен предмет – „СТИЛ“ (Социални техники и изкуства на личността), за учениците от V до XII клас. Часовете се водят от педагог-съветниците всяка седмица;
Допълнителни консултативни занимания по математика и български език и литература за учениците в прогимназиален етап, които имат нужда от наваксване или помощ при овладяването на определен материал;
Нециклично учебно разписание, позволяващо гъвкав график на обучение, модулни учебни предмети и интензивни курсове;
Профилирана подготовка в гимназиален етап в 13 уникални за времето си профили: „Право“, „Административно и стопанско управление“, „Организация на туризма“, „Издателски дейности и масови комуникации“, „Програмни продукти и системи“, „Домашна педагогика“, „Здравна профилактика с природни средства“, „Дизайн на облеклото“, „Художествен текстил“, „Дизайн на интериора“, „Художествена керамика“, „Театър“, „Аудиовизия“;
В края на учебната година всеки гимназист представя и защитава личен продукт в рамките на профила, който изучава, а при завършване на 12 клас – дипломен проект;
Съдържателно интегриране на пълен обем от учебната програма по общообразователните предмети и профилиращата подготовка в гимназиален етап на образование;
Въвеждане на модел на „Зелено училище“, при който интензивно изнесено обучение по няколко общообразователни или профилиращи предмета се съчетава със занимания от областта на „меките умения“ като комуникация, работа в екип, решаване на проблеми, критично мислене, адаптивност и емоционална интелигентност;