10 удивителни срещи в Трявна

Рисуване върху бръшлянови листа по стара тревненска традиция е една от атракциите, които предлага на учениците Специализираният музей за резбарско и зографско изкуство. Заниманието се провежда в Даскаловата къща. В Райковата децата могат да апликират женска или мъжка носия, а в Ангел-Кънчевата – да редят пъзел с лика на революционера. Тъкане на станче, демонстрация на дърворезба и иконопис доближават учениците до занаятите. Защото, както казва в книгата си „Тревненска дърворезба“ директорът на Специализирания музей Юлия Нинова, „онова, което прави Трявна различна, са художествените занаяти“.

Дърворезбата и иконописта са свързани с архитектурата като трите основни направления на Тревненската художествена школа.

Но веднъж стъпили върху калдъръма на Трявна, изборът е наш. Специализираният музей в балканския град предлага 10 обекта за посещение и познание.

Един от тях е уникален по рода си на Балканския полуостров. Представя около 200 автентични предмета с произход от Тибет, Непал, Китай, Индия и някои африкански държави. Дарението е на българския скулптор Златко Паунов. Става дума за Музея за азиатско и африканско изкуство, открит през 2004 година. За сравнение, Старото школо, също част от обектите на Специализирания музей и едно от първите светски училища в България, възниква през 1836 – 1839 г.

От Старото школо и Славейковата къща до творчеството на Димитър Казаков-Нерон в Галерия „Казаков“ и експозицията „Тревненска архитектурна школа“ в Попангеловата къща –

„Аз-буки“ разказва повече за всеки от 10-те обекта на Специализирания музей

със съдействието на неговия екип. Поглеждаме и към възможностите, които се предлагат на българските ученици, и уточняваме, че Специализираният музей разполага с модерна, полезна и лесна за ползване интернет страница. На сайта се открива богата информация, включително визуална и виртуална, а учителите и директорите, проявили интерес към Трявна, могат бързо да се информират и да се насочат в избора си.

През годините Старото школо придобива името Славейково заради сериозната роля, която изиграва поканеният за учител Петко Славейков. Той открива класно училище в тази сграда, въвежда изучаването на музика, рисуване, физическо възпитание. В момента в музея има възстановка на учебна стая по взаимоучителната метода от началото на XIX век, изложба на стари часовници, сред които и такъв с обратен ход на стрелките.

Попангеловата къща е най-старата битова къща в града, построена в края на XVIII век. В двора ѝ, в отделна сграда, се намира специален Музеен образователен център, пригоден за най-малките посетители.

С казаската работилница, разположена на приземния етаж на Попангеловата къща, както и с откритата през 2023 г. експозиция „Тревненска архитектурна школа“ може да се запознае отблизо всеки любознателен гост. Ще види изготвените от тревненските майстори строители в края на XIX и началото на ХХ век планове на обществени постройки, майсторските им свидетелства и договорите, които илюстрират организацията им на работа.

„Ученическите групи, както и отделните посетители могат да видят малки табелки с любопитни наименования на строителни инструменти, които разширяват знанието и провокират интерес към занаята“, казват от екипа на Специализирания музей. И допълват, че това се съчетава с игрови занимания на интерактивна маса, а на децата се предоставят пъзели с възрожденски къщи, конструктори, страници за оцветяване, хартиени макети за изрязване и сглобяване.

Заниманията в музея са изброени на сайта на институцията в секция „Атракции в музея“.

От екипа уточняват, че те се провеждат в периода от 1 април до 1 октомври и се организират след предварителна заявка.

И ако Музеят за азиатско и африканско изкуство привлича с датиращите от II до XX в. уникални предмети, представящи един различен свят, то сред къщите музеи, характерни за българските възрожденски градове, освен Попангеловата се нареждат още Славейковата, Даскаловата, Райковата и Ангел-Кънчевата.

Житейският път на революционера Ангел Кънчев, както и участието на тревненци в националноосвободителните борби се проследяват в експозицията в родния му дом.

В Славейковата къща може да се почувства силата на културната и обществената мисия на Петко и Пенчо Славейкови.

„Райковата е великолепен образец на възрожденската архитектура. Строена е в периода 1846 – 1848 година, национален паметник на културата“, разказват от екипа на Специализирания музей. Това е родният дом на първия професор по органична химия в България Пенчо Райков. В гостната стая, най-голямото и представително помещение, с много прозорци и много светлина, е показана експозиция „Градски бит“. Хронологически тя обхваща времето от края на XIX и началото на XX в.

Впечатляващите резбовани тавани на Даскаловата къща привличат посетителите,

като там се помещава и единственият в България Специализиран музей по дърворезба. Провокация за любознателните са разположените в него резбарска работилница, инструментариум и дърворезбената колекция на майстор Генчо Марангозов. Любопитно е, че на Гергьовден 1808 г. при освещаването на къщата майсторът Димитър Ошанеца  и калфата Иван Бочуковеца сключват облог и шест месеца работят великолепни тавани-слънца в двете одаи на дома. Слънцата галят и днес с лъчите си гостите в Даскаловата къща.

Ако посетителите предпочитат обаче да разглеждат картини или пък да се насладят на иконописта, екипът на Специализирания музей ще ги насочи към

невероятната Художествена галерия и музей „Тревненска иконописна школа“.

Димитър Казаков-Нерон, свързал житейския си път с Трявна, оставя на града над 500 от своите най-добри живописни творби. Дарението се намира в Старото школо. А галерията, носеща неговото име – Галерия „Казаков“, се използва за временни изложби, за представяне на популярни и по-малко известни даровити художници, за тематични експозиции.

Чрез повече от 160 оригинални икони се проследява историята на най-старата възрожденска иконописна школа  у нас  – Тревненската. Направена е и възстановка на зографска работилница от XIX век с оригинален зографски инструментариум. Показани са етапите в подготовката и рисуването на иконите.

Отдадеността на екипа на директора Юлия Нинова вдъхновява и превръща Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство в Трявна в един от най-успешно работещите в България. Тяхната активност поддържа интереса не само към характерните за Трявна художествени занаяти, дърворезба, иконопис и архитектура, но и към приноса на тревненци в историята и културата на страната ни. Разказът обаче няма да бъде пълен, ако не споменем Часовниковата кула. Всяка вечер в 22.00 ч. от построения още през 1814 година символ на Трявна звучи баладата на Пенчо Славейков „Неразделни“.

На 27 април тази година стиховете, превърнали се в песен от градския фолклор, отбелязаха 159 години от рождението на поета. С публикация във фейсбук страницата си на цялото стихотворение поклон пред паметта на родения в Трявна български интелектуалец отдава и Специализираният музей за резбарско и зографско изкуство.

Делегация от специалност „Индология“ към СУ „Св. Климент Охридски“ посещава на 4 април 2025 г. Музея за азиатско и африканско изкуство в Трявна. Колекцията от над 400 култови предмета от Непал, Тибет, Китай, Индия и някои африкански държави, датиращи от ІІ – ХХ век, дарена на Специализирания музей – Трявна, от скулптора и почетен гражданин на града Златко Паунов, провокира представители от академичния екип на Софийския университет. Трупата се оглавява от проф. д-р Милена Братоева – преподавател в катедра „Класически Изток“, специалност „Индология“, ангажирана и в Центъра за източни езици и култури към Факултета по класически и нови филологии на СУ „Св. Климент Охридски“, д-р Мона Каушик – преподавател в специалност „Индология“, и гост-преподавателя д-р Канчан Шарма. Идеята на визитата е не само да видят отблизо музея и уникалните предмети, но и да се запознаят със самия Златко Паунов, предизвикал интереса им.

Гостите са посрещнати от Галина Димитрова –  екскурзовод, Константин Малчев – уредник фонд „Изкуство“, както и лично от Златко Паунов, който им представя експозицията. Като определя колекцията и наученото като „движение за мир“, скулпторът казва: „Мирът е тема, която съм чувствал като първа необходимост за развоя на цивилизацията, на човешкото“.

Свързани статии:

Всяко шесто дете у нас е извън училище Най-малките страдат от всяка раздяла с майката Пътят към успеха Димитър Маринов ще представи книгите си в София