Цветелина ГЕОРГИЕВА*
Една от препоръките за забавяне разпространението на COVID-19 беше/е: доброволно да ограничим физическия си контакт с други хора, като останем все пак свързани с тях. И се появи призивът: Спазвайте социална дистанция! Много скоро след огласяването му не само филолози и психолози, но и хора с езиков усет алармираха, че съчетанието социална дистанция (както и социално дистанциране) е неуместно и абсурдно поради взаимоизключващите се значения на думите. Ето защо Световната здравна организация препоръча замяната му с физическа дистанция, макар че изразът: Спазвайте физическа дистанция! е по-скоро препоръка за физическо отстояние на хората един от друг (напр. до 2 м). Явно и това съчетание се оказа неподходящо, поради което днес доминира първото.
Джамил Заки – професор по психология в Станфордския университет, загрижен за психическото здраве на хората, приели доброволната изолация, предлага съчетанието distant socializing, което медиите превеждат като „дистанцирана социализация“. Дистанциран означава ‘отчужден, сдържан, резервиран’, а социализация – ‘създаване на социални контакти’. И това словосъчетание е нелогично. Идеята на Джамил Заки обаче е друга – да останем заедно, да осъществяваме социални контакти, независимо че сме физически разделени.
В българския език прилагателното дистанционен означава ‘който се осъществява от разстояние’. Затова от езикова гледна точка е по-приемливо новопоявилото се съчетание дистанционно общуване, а призивът (по японски) може да се трансформира в молба: Моля да общуваме дистанционно. При съществуващия ръст на дигитализация във всички сфери на живота можем да използваме и варианта: Да общуваме дигитално.
*Д-р Цветелина Георгиева е доцент в Секцията за българска лексикология и лексикография в Института за български език при БАН.
