Селективността е „светият граал“ в онкологичните терапии в това вярва д-р Моника Мутовска, която получи отличието за млад учен

Д-р Моника Мутовска е от онези млади учени, при които пътят към науката изглежда логичен едва когато се обърнеш назад. Завършва молекулярна биология в Софийския университет през 2018 г., а почти веднага след това продължава с магистратура по „Съвременни методи за синтез и анализ на органични съединения“ във Факултета по химия и фармация. От 2020 г. е докторант в Катедрата по органична химия и фармакогнозия на СУ.

Днес тя е съавтор на 16 научни публикации, участник в 15 национални и международни научни форума и активна част от осем научни проекта, сред които и в мащабния EXTREME по Националната програма „Европейски научни мрежи – върхови постижения“. За отличната защита на дисертацията си, посветена на синтеза и приложенията на хетероциклично кондензирани 1,8-нафталимиди – от OLED технологии до потенциални противотуморни лекарства, получава съвместната награда на Фондация „Еврика“ и Съюза на учените в България.

Още от дете Моника е движена от силно любопитство към света около себе си и желание да разбира как работят нещата. Първоначално мечтае за медицина – професия, към която и до днес изпитва дълбоко уважение.

След като не е приета, се насочва към биологията, а именно там постепенно осъзнава нещо важно.

„Първото висше образование понякога е, за да разбереш какво не искаш да правиш до края на живота си“, казва тя.

Още в първи курс органичната химия се оказва най-интересният ѝ предмет. „Знаех, че завърша ли тези четири години, ще отида в Химическия факултет – просто чаках момента.“ Днес Моника гледа на факта, че не е поела по пътя на медицината, не като на провал, а като на знак, че науката я е насочила към мястото, където наистина принадлежи.

Решаваща за професионалното ѝ развитие се оказва срещата с научния ѝ ръководител проф. Юлиан Загранярски по време на магистратурата. Само за година тя навлиза дълбоко в органичната химия, а предложението за докторантура идва почти естествено. Първоначалните колебания бързо отстъпват място на увереността.

„Имах огромния късмет да попадна при човек с необятни знания по химия. Всичко, което умея да правя в лабораторията, е благодарение на него“, казва тя. По думите ѝ проф. Загранярски е изключително ерудиран учен, към когото винаги може да се обърне – „не е имало случай да задам въпрос и да не получа решение, при това работещо“. „Каквото и да кажа за него, ще е малко“, допълва Мутовска.

Темата на дисертацията е избрана с ясна цел – фундаментална химия с потенциал за реални приложения. Фокусът пада върху нафталимидите – молекули с интересни оптични и биологични свойства. В сътрудничество с Института по молекулярна биология към БАН тестват част от съединенията за противотуморна активност. Резултатите изненадват дори самите изследователи: някои от молекулите показват силна и селективна активност спрямо туморни клетки, например при рак на белия дроб, като щадят здравите.

Именно тази селективност е „светият граал“ в онкологичните терапии – да унищожаваш туморните клетки, без да нанасяш тежки поражения на организма. Разбира се, учените са наясно, че това е едва началото. От лабораторния синтез до реално лекарство пътят е дълъг – поне десетилетие работа, изпитания и проверки.

В дисертацията на д-р Моника Муковска са разработени подходи за получаване на бензофуран и бензодиоксин заместени 1,8-нафталимиди, както и за създаване на библиотека от съединения с потенциална биологична активност.

Извършена е голяма по количество и качество експериментална работа в областта на органичния синтез. Основните научни приноси на дисертационния труд са: синтезирани и охарактеризирани са 104 нови, неописани в литературата вещества, чиято структура е доказана с помощта на спектрални и аналитични методи; разработен е one pot метод за синтез на алкилови естери на дибензофуран-1,8-нафталендикарбоксилната киселина, като получените алкилови естери са превърнати в съответните анхидриди с количествен добив; разработен е ефикасен метод за синтез на 3,4,6-трибромо-1,8-нафталанхидрид, който позволява получаването на антихидрида в мултиграмова скала; показан е огромният потенциал на 3,4-дибромо-6нитро-1,8-нафталанхидрид за синтез на серия хетероциклично кондензирани 1,8-нафталимиди аналози на Mitonafide и Amonafide; показани са концепционално нови хетероциклично кондензирани 1,8-нафталамидни аналози на Mitonafide и Amonafide, притежаващи изключително висока цитотоксичност срещу ракови клетъчни линии и отлична селективност.

Паралелно с това д-р Мутовска работи и върху други класове съединения – едни с потенциал като противотуморни агенти, други с флуоресцентни свойства, подходящи за OLED технологии. Част от тези изследвания се реализират в сътрудничество с научна група от Китай, а с Института по неорганична химия на БАН тя участва в разработки на органични литиево-йонни батерии.

„Хванали сме много посоки – и тепърва ще ги развиваме. Молекулите са обещаващи, но трябват още работа, още експерименти“, казва тя.

Самият органичен синтез наподобява интелектуален конструктор. Първо трябва ясна идея какво точно искаш да получиш. После идва въпросът как – кои изходни съединения са достъпни, кои реакции са най-ефективни, какво може да се купи и какво трябва да се създаде от нулата. „Сглобяваш молекулите като билдинг блокс, но зад това стои много химия и още повече опити“, обяснява тя.

Процесът често е неблагодарен. Минимална промяна – например подмяна на една функционална група – може да направи реакцията неработеща. Това е и част от предизвикателството. Органичните съединения са практически безкрайни като възможни комбинации, защото въглеродът позволява огромно разнообразие от структури. „Важно е да не се отказваш. Пробваш, мислиш, сменяш подхода – и в някакъв момент нещата се получават“, казва Мутовска.

Толкова увлечена е в работата си, че нерядко избира лабораторията и през уикендите. За нея това не е жертва, а естествено продължение на интереса и страстта ѝ. Приятелите ѝ я подкрепят, макар че рядко разбират напълно с какво точно се занимава. Но когато разговорът стигне до противотуморните молекули, вниманието им рязко се изостря – защото там науката ясно показва защо има значение.

През целия период на докторантурата д-р Мутовска работи като химик и експерт в Националния център по радиобиология и радиационна защита, а от 2023 г. насам е част от Химико-токсикологичната лаборатория на Военномедицинската академия.

Споделя, че и на двете места се е чувствала високо ценена и професионално подкрепена. „Благодарна съм, че и там работя с изключително умен и опитен ръководител на лабораторията, от когото мога да науча изключително много неща“, казва тя.

Изкушава ли се да продължи кариерата си в чужбина? Моника отговаря категорично – не. Не заради географията, а заради хората, с които работи. Именно сред тях тя намира смисъл в това, което прави, и усещане за посока. „Всяка сутрин се будя с ясна цел“, казва тя.

Връчиха наградите „Еврика“ за 2025 г.

На тържествена церемония бяха връчени наградите „Еврика“ за 2025 г. за постижения в науката, за най-добър млад мениджър, за млад изобретател и фермер, както и удостоверенията на стипендиантите на Фондацията.

За тридесети и шести пореден път се присъждат отличията за млад мениджър, за тридесет и пети – за млад фермер и млад изобретател, за тридесети – за постижения в науката. Те се присъждат на млади хора за техните значими постижения в науката, за изобретения с голяма обществена значимост, за постижения в управлението на стопански организации, както и за най-високи резултати в развитието на селскостопански дейности. Кандидатите за наградите „Еврика“ трябва да не са по-възрастни от 35 години.

За постижения в науката наградата получи д-р Моника Мутовска. Тя заслужава наградата „Еврика“ за отличната защита на дисертационния труд „Хетероциклично кондензирани 1,8-нафталимиди – синтез и приложения в OLED и като противотуморни средства“, за който ѝ е присъдена образователната и научна степен „доктор“.

Носител на наградата „Еврика“ за млад изобретател е д-р инженер Даниел Денев. Той е отличен като съавтор в защитен патент за изобретението „Металорежеща машина“, регистрирано като патент от Патентното ведомство на 30 август 2024 г. Машината е предназначена за извършване на плосък шлайф и фрезоване на метални повърхнини и намира приложение в автотракторни и други работилници, в които се поддържа работата на транспортни средства. Работи със стандартни инструменти и намалява разходите за поддръжка и консумативи. Позволява лесна пренастройка за нови изделия, намалява времето и разходите при внедряване. Изобретението има висок образователен потенциал.

За млад мениджър с наградата „Еврика“ е отличен д-р Антоан Шотаров. Специализираното жури му присъди наградата „Еврика“ за значими постижения в реализирането на иновативни предприемачески проекти; успешно използване на стратегически подход в управлението на портфолио; значим личен ангажимент към развитието на академични институции и обществено значими каузи.

За млад фермер наградата „Еврика“ получи Митко Иванов, който е земеделски производител и пчелар от Добрич. Занимава се с пчели от 12-годишна възраст. Започва през май 2003 г. с едно пчелно семейство. Сега стопанството му наброява около 200 кошера. Стопанството му използва собствена високопродуктивна и спомагателна техника за обслужване на пчелните семейства и добива на продукция. За него пчелите са любов, удоволствие и предизвикателство.