Проектът за лекарствено резистентна туберкулоза поставя България на световната научна карта

В световен мащаб туберкулозата е една от 10-те основни причини за смърт. Тя е хронична бактериална инфекция, която засяга различни органи и системи. Най-честа е белодробната ѝ форма. По последни данни от 2025 г. на Европейския център за превенция и контрол на заболяванията честотата на заболеваемост в България е 12 на 100 000 население през 2024 г., като са регистрирани 881 случая, от които 4 са при хора, живеещи с ХИВ. Децата (0 – 14 г.) съставляват приблизително 7 – 9% от всички регистрирани случаи. СЗО подчертава, че при тях диагностиката често е по-бавна, защото симптомите са нетипични. Процентът на случаите сред хора, родени извън страната (включително бежанци), се е увеличил леко през 2024 – 2025 г., достигайки около 5 – 6% от общия брой. Около 4 – 5% от новите случаи и над 15% от вече лекуваните в България показват резистентност към основните противотуберкулозни лекарства. Това изисква сложна молекулярна диагностика и много по-скъпо лечение.

Всяка година на 24 март хората по света отбелязват Световния ден за борба с туберкулозата в чест на д-р Робърт Кох, който през 1882 г. на тази дата е открил причинителя на туберкулозата – бактерията Mycobacterium tuberculosis (Микобактериум туберкулозис), а през 1905 г. получава Нобелова награда за своите изследвания и открития, свързани с туберкулозата.

Отбелязването на Световния ден за борба с туберкулозата не е изолирано събитие, а част от по-мащабните цели на СЗО за елиминиране на болестта до 2035 г. като заплаха за общественото здраве.

През 2026 г. отбелязването протича под мотото „Да! Ние можем да спрем туберкулозата чрез инвестиции и иновации!“.

В тази връзка, в Института по микробиология към БАН се проведе научен семинар на тема „Съвременни подходи и бъдещи насоки в диагностиката, лечението и контрола на туберкулозата“, организиран в рамките на европейски проект за подобряване на диагностичните и терапевтичните стратегии за контрол на туберкулозата. Семинарът се реализира по програма за европейско сътрудничество в областта на науката и технологиите и събира водещи учени, клиницисти и експерти от различни европейски държави.

Негов организатор е доц. д-р Виолета Вълчева – ръководител на Лабораторията по молекулярна биология на микобактерии към Департамента по инфекциозна микробиология в Института.

Във форума взеха участие представители от различни балкански държави, участници в проекта ADVANCE-TB с ръководител д-р Алисия Лакома от Испания. ADVANCE-TB е международна научноизследователска мрежа, насочена към подобряване на диагностичните и терапевтичните стратегии за контрол на туберкулозата чрез сътрудничество между клиничната практика, академичните среди, индустрията и неправителствения сектор.

Доц. Вълчева е ръководител и на проект по Фонд „Научни изследвания“ – МОН, с тема „Интегрален анализ на патогеномни характеристики и предаването на щамове Mycobacterium tuberculosis в България и Балканите с фокус върху педиатричните пациенти“, който има за цел да изследва генетичните особености на туберкулозните бактерии в България и на Балканите. Проектът е в колаборация с референтната лаборатория по туберкулоза към Националния център по заразни и паразитни болести.

Благодарение на съвременните технологии за разчитане на пълния генетичен код (ДНК) на бактерията учените вече могат да проследят нейната история стъпка по стъпка. Това им помага да разберат как болестта се е променяла във времето, как се е приспособявала към хората и защо определени нейни разновидности са се разпространили толкова успешно по целия свят.

Напредъкът в медицината показва, че антибиотиците успешно лекуват туберкулозата, но днес сме изправени пред нов голям проблем – в последните години все повече се появяват форми на бактерията, която не може да се третира с обикновени антибиотици. Тя се приспособява със свои специфични механизми на адаптация. По принцип курсът на лечение е 6 месеца. Но заради нарастващата резистентност понякога хората го приключват, без да са излекувани, или пък прекъсват лечението, защото срокът е много дълъг. И тези хора се връщат обратно в обществото недолекувани и силно заразни.

Туберкулозата не предизвиква специфични имунни реакции, но при една отслабена имунна система организмът не може да се справи с други заболявания, пояснява доц. Вълчева. Точно както и с грипа, когато имунната система не може да се справи и ако има хронични заболявания, се стига до тежко състояние.

Тревога предизвиква фактът, че все повече се наблюдават и случаите при деца. Доц. Вълчева подчертава, че общество ни е свикнало да мисли, че това заболяване се среща само в бедните страни. Имало е такъв момент, но това е било в ранните години, примерно между 30-те до 60-те години на миналия век. Тогава е имало и тубдиспансери – специализирани болници за лечение на респираторно болни. Днес повечето от тях са закрити или са преминали към болниците. На новородените все още се поставя БЦЖ ваксината, която се произвежда в България и е против туберкулоза. Тя е включена и в имунизационния календар. Едно решение на проблема би било създаването на нова ваксина, но това не е толкова лесно постижимо. Другият вариант е да продължи прилагането на старата ваксина, без да е сигурно дали тя ще е ефективна. В САЩ например тя е забранена. Много от европейските държави реално също вече не я използват.

Проблемът днес са миграцията и движението на огромни маси от хора, пътуващи в цял свят, което допринася за разнасяне на болестта. Затова Европейският съд е разпоредил да се вземат по-сериозни мерки за превенция на заболяването и строг контрол дали се спазват те. Добре е хората да бъдат информирани какво причинява туберкулозата, какви са симптомите, как протича заболяването.

„Проектът ни има за цел да изследва генетичните особености на туберкулозните бактерии в България и на Балканите – казва доц. Вълчева. – Да се изследва разликата в трансмисивността между различни M. tuberculosis щамове с различни резистентно свързани мутации от България и някои страни от Балканския регион (Албания, Северна Македония, Сърбия), както и дали това зависи от техния филогенетичен произход и сложни геномни взаимодействия“, допълва тя.

Високата резолюция на геномния анализ позволява ефективно проследяване на веригите на предаване на инфекцията, идентифициране на клъстери от свързани случаи и разкриване на фини генетични промени, възникващи по време на протичането на заболяването. Този подход значително подобрява възможностите за молекулярна епидемиология и е от съществено значение за насочване на мерките за контрол на епидемиите и контактно проследяване.

„Основният фокус е върху това как специфични мутации помагат на болестта да се разпространява и да устоява на лекарства. Използвайки високотехнологичен геномен анализ, ще можем да проследяваме пътя на инфекцията в реално време, да изследваме феномена „колатерална чувствителност“ – това е състояние, при което бактерията, ставайки устойчива към едно лекарство, става по-слаба срещу друго“, подчерта също тя. Това ще позволи да бъдат създадени персонализирани комбинации от лекарства, които действат дори при най-трудните случаи.

„Това ще бъде първото мащабно молекулярно изследване на туберкулозата при деца в региона“, подчертава доц. Вълчева. Необходимо е да се разбере защо някои щамове на бактерията се предават по-лесно от други и как техните генетични промени влияят на лечението.

Този подход е от решаващо значение за създаването на най-доброто възможно лечение за всеки отделен пациент. Това е изключително важно в случаите на мултирезистентна туберкулоза, при която стандартните лекарства вече не действат. Вместо да се използват еднакви схеми за всички, ще се предлагат иновативни комбинации, съобразени с генетичните особености на конкретния щам. Така не само ще лекуваме по-успешно, но и ще спрем бактериите да стават още по-устойчиви“, подчертава отново доц. Вълчева. Резултатите от проекта ѝ ще помогнат на лекарите да избират правилното лечение за отделния човек, и ще дадат на здравните власти инструменти за по-добър контрол над болестта в цялото общество. Резултатите от проучването ще бъдат интегрирани в световните бази данни, допринасяйки за по-ефективен епидемиологичен контрол на популационно ниво.