МОН предприема мерки за насърчаване на интереса на учениците към изучаването на природни науки и математика

„Ще предложа промяна за увеличаване на часовете по математика и по природни науки в училище“, каза министърът на образованието и науката Красимир Вълчев по време на кръглата маса „БАИТ в подкрепа на образованието“.

Той посочи, че Министерството на образованието и науката ще инициира и много дискусии с експерти на всички нива по темата.

В момента са формирани и експертни групи, които разглеждат учебните програми в професионалната и в профилираната подготовка.

„Рамковата програма за изучаването на чужд език ще бъде само за профилираните езикови гимназии. В другите училища часовете ще бъдат намалени, а програмата – опростена. Ако облекчим учебната програма, ще има повече време за часове по математика и природни науки“, посочи министърът.

По думите му, увеличаването на часове ще даде възможност и за по-разширена подготовка на учениците. Това пък, от своя страна, ще доведе до въвеждане на задължителна матура по математика след няколко години.

Другата промяна, която МОН обмисля, е включването на природните науки в Националното външно оценяване след VII клас.

По думите на министър Вълчев,

нарастването на интереса на учениците към тези предмети може да се случи чрез промените, които вече са започнали.

Първата от тях е въвеждането на изискването за полагане на задължителна матура по математика за част от приема в икономическите и техническите университети. От настоящата кандидатстудентска кампания 15% от приема в направленията „Администрация и управление“ и „Икономика“ ще бъдат свързани с полагането на държавен зрелостен изпит по математика. Следващата година делът ще нарасне на 50%. Намерението на МОН е мярката да бъде приложена и в техническите университети. В тази насока е и въвеждането на единен кандидатстудентски изпит по математика. Както „Аз-буки“ писа, такъв ще се проведе за първи път тази седмица. Той е организиран от четири университета.

Втората стъпка в тази посока е осигуряването на възможността математическите училища да станат „специализирани“. Промяната е заложена в проекта за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование. Така учениците, които са приети в математически гимназии след IV клас, ще могат да продължат обучението си там и след VII клас, без да кандидатстват наново.

Относно втората тема – „Изкуственият интелект в помощ на образователния процес“, която бе обсъдена по време на кръглата маса с представители на образованието и бизнеса, министър Вълчев посочи, че в следващите години изкуственият интелект ще навлезе във всяка една сфера на образованието. „Затова трябва да подготвим учителите, учениците и администрацията да работят с него“, обясни той.

Обърна внимание и на това, че

учителите трябва да адаптират обучението си с изкуствения интелект, но не и за сметка на придобиването на базови умения у учениците.

Министърът още веднъж припомни, че според доклада на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) българските ученици са на първо място по разсейване. А всичко това води до лошите резултати по математика и природните науки.

„Точно затова времето пред екрана трябва да бъде с образователна цел“, обясни той.

„В ерата на изкуствения интелект младите хора често ще сменят своята професия и затова се нуждаят от комплексни умения. Затова трябва да насърчаваме иновативни методи, креативни директори и учители и да осъвременим учебната програма“, каза още министър Вълчев.

На срещата присъстваха и Асен Александров – директор на 51. СУ „Елисавета Багряна“, Димитрина Тодорова – директор на Професионалната гимназия по компютърно програмиране и иновации в Бургас, Ивайло Ушагелов – директор на Националната природо-математическа гимназия „Акад. Любомир Чолаков“, проф. Сотир Сотиров – ръководител на лаборатория „Интелигентни системи“ към Бургаския държавен университет „Проф. д-р Асен Златаров“, Павлина Кекерова – вицепрезидент на „Център за върхови постижения – данни, изкуствен интелект и автоматизация“ и други.