Експерти: Обучението по медийна грамотност трябва да започва от най-ранна възраст

Обучението за медийна грамотност трябва да започва от най-ранна възраст. Около това се обединиха участниците в панела, посветен на добри примери за действия и сътрудничество в областта на медийната грамотност в училища, в рамките на форума „Медийната грамотност – формулата на Скандинавския север за устойчиво общество“.

Събитието се организира от посолствата на Дания, Финландия и Швеция в България, дипломатическата мисия на Норвегия в България със седалище в Букурещ и Дигиталната национална коалиция. То събра експерти, политици, преподаватели и младежки лидери.

Учебните програми и инструментариумът, който използват учителите, трябва да бъдат насочени към това да дават реални умения за живота.

„Медийната грамотност е част от базовия пакет на умения“, отбеляза Наталия Митева, съветник на министъра на образованието и науката.

Тя посочи още, че преподаването на медийна грамотност трябва да започне още от момента, в който децата започнат да имат достъп до информация и дигитални устройства. На мнение, че запознаването с темата трябва да започне от най-ранна детска възраст, е и Люба Йорданова от фондация „Заедно в час“.

Тя коментира, че медийната грамотност не трябва да се разделя като отделен предмет.

„Това са умения, които могат да се развиват през различни преживявания на учениците дори когато са на излет в гората или градина“, посочи Люба Йорданова.

И допълни, че темата може да бъде адаптирана спрямо нуждите и интересите на учениците на конкретния преподавател. Тя даде за пример как учител по история поставя задача на учениците да влязат в ролята на журналисти по време на Първата и на Втората световна война и да създадат пропагандни вестници. Всяка група получава насоки гледната точка на коя воюваща страна да заеме. Учениците трябва да изследват материала по история, реалните факти, които са се случили през това време и пишейки материалите, да им придадат акцент на страната, чиято позиция е трябвало да заемат. По този начин те се запознават с учебния материал, но в същото време развиват и уменията си за критическо мислене, четивна и медийна грамотност.

Чуждестранните експерти също подкрепят тази теза. Лаури Палса, който е постодокторант във Университета на Ювяскюля и председател на Финландското общество за медийно образование, посочи, че в скандинавската държава темата за медийната грамотност е интегрирана в учебния план. Затова започва още от детската градина, а и дори и преди децата да проговорят.

Лаури Палса отбеляза, че медийната грамотност не се отнася само до цифровите медии, а и до всички медии, които присъстват в живота на детето

– това могат да са книжки с приказки, снимки. Дава пример с 4-годишни, които са си играли на водещи на телевизионно предаване в детската градина, в което едното дете е водещ, а останалите – гости. Това им помага да разберат как работят новинарските емисии, използвайки игрите.

Подобрен пример дава и Матиас Нимгорд, психолог в Центъра за дигитална грижа за младежи в Дания. Той посочва, че там могат да бъдат видени деца, които си играят на инфлуенсъри, които за тях са дигитални ролеви модели. Докато се правят на инфлуенсъри, децата започват да осъзнават какво означава да имаш публика, да си този, който отправя посланията. По думите му има и други чудесни примери как да се работи за медийна грамотност през игра.

Матиас Нимгорд също е съгласен, че началото на заниманията, свързани с медийната грамотност, трябва да бъде дадено още във фазата на ранно детско развитие. И отбелязва, че това не означава децата да работят с телефони.

„Може да излезем с децата навън с предложение да направим снимка. Тогава те научават какво означава да направиш снимка и че за да заснемеш друг човек, ти трябва да имаш неговото съгласие“, посочва той.

Психологът обръща внимание на подкрепата, която трябва да бъде оказана на учителите и родителите, които не се чувстват достатъчно уверени в сферата на медийната грамотност.