Съвременните български автори са все по-търсени

„Като дом на книгата, цялата мъдрост е събрана в библиотеката. Стъпвайки на това, което е завещано от възрожденците, ние продължаваме, но с поглед в новото време и към неговите предизвикателства“, казва пред „Аз-буки“ главният библиотекар на Регионалната библиотека „Проф. Боян Пенев“ – Разград, Мила Маринова.

Споделя, че с колегите ѝ имат любимо твърдение, което гласи, че библиотекарите са „първите братовчеди на фараона“. „Ние сме с много знания, мъдрост, опит и духовност. Не става въпрос само механично да намериш книгата в базата данни и да я дадеш. Това не те прави библиотекар. Читателят понякога иска разговор или препоръка, когато дойде. За целта трябва да имаш нужното познание. Да си библиотекар, не е само професия, а призвание“, категорична е Маринова.

За да са запознати с фонда, с който разполагат, когато пристигне нова книга и не могат да я прочетат, библиотекарите четат анотация или разговарят за нея с първите ѝ читатели.

В библиотеката е поставена кутия, в която читателите могат да пускат бележки със заглавията, които биха искали да заемат. Така екипът знае кои книги да поръча, когато има финансовата възможност или проект, по който да кандидатстват.

„Видят ли читателите рекламата на нова книга по телевизията, още на другия ден са при нас, за да я потърсят. Стараем се всички нови книги да бъдат налични и да отговаряме на желанията им. Научихме читателите си да намират последните издания“, обяснява главният библиотекар.

Като положителна тенденция Маринова наблюдава все по-засилен интерес към български автори.

„Българската литература в момента се чете много. Читателите търсят книги на съвременни български автори. Когато започнах преди десет години, те не желаеха да им препоръчваме книги на български автори“, казва тя. И отбелязва, че родните писатели носят отговорността да предложат на книжния пазар продукти, които да отговарят на високите критерии на съвременния читател, в т.ч. и на четящото разградско общество.

Дава и примери – засилен интерес е имало към книгите на Виктория Бешлийска, „Грехът на монаха“ на Ваня Бойчева, „Пътища от огън“ на Мария Лалева, „Рана“ на Захари Карабашлиев и много други.

Често има запитвания и за книги, свързани с лидерството, за справянето със стреса, популярната психология. По-големите ученици търсят заглавия, които да им дадат насоки за живота. Една от най-търсените книги от младите читатели е „Богат татко, беден татко“ на Робърт Кийосаки.

Регионалната библиотека разполага и с обособена тийн зона, която предлага на младите хора най-новите и нашумели заглавия, насочени към тяхната аудитория.

Най-четящи са малките деца и ученици до VII клас. Неслучайно активните читатели се увеличават през летните месеци и по време на ваканции. Малките любители на книгите посещават Детския отдел на библиотеката с родителите си, самостоятелно или организирано от училище. За летните месеци за тях се организират интересни занимания в „Приказна ваканция“.

Институцията работи активно с разградските школа и е чест избор за провеждане на изнесени уроци по програма на МОН, както и за провеждане на тържества или по повод различни инициативи. За Деня на Разград – 28 януари, от библиотеката награждават най-активните си читатели, като определят и най-четящ клас.

Студентите пък търсят научна литература, необходима за подготовката им за изпити. Идват обучаващи се във филиала на Русенския университет „Ангел Кънчев“ и в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“. Случва се библиотекарите да правят и междубиблиотечно заемане, когато търсената от тях книга се изисква от друга библиотека в страната. Маринова отбелязва, че много от преподавателите, включително и тези в училище, за да избегнат ползването на уеб сайтове, държат източниците за направата на зададените от тях проекти да бъдат книги. „Тогава имаме посещаемост не само от студенти, а и от ученици“, казва тя.

А възрастните идват най-често в читалнята, за да четат вестници. „Нашият читател държи на хартията. Имаме читатели, които от сутринта до вечерта изчитат всички вестници“, казва събеседничката ми.

Преди две години се прави основен ремонт на Библиотеката и всички книги са опаковани, за да бъдат съхранени. Тогава библиотекарите разбират колко необходими са на жителите на града. „Когато казахме, че затваряме библиотеката, започнаха да идват редовни читатели със сакове, за да имат запас от книги. В Разград има много четящи хора, казва главният библиотекар.

Всеки месец в Библиотеката провеждат по няколко събития, а културният ѝ календар е част от този на Община Разград. Регионалната библиотека „Проф. Боян Пенев“ е място за срещи с писатели, представяне на изложби на местни автори, включително и на ученици. Правени са дори и миниспектакли по стихове. Наскоро и Издателство „Аз-буки“ организира премиера на книгата „Вълшебните обувки на Кая“ в дома на книгата в Разград.

„Читателите ни са свикнали да имат срещи с творците, чиито книги държат в ръцете си“, отбелязва Маринова. Библиотекарите се стараят да направят атмосферата по време на срещите възможно най-приятна за гостите. Често на премиерите на книгите има и акомпанимент на пиано, цигулка или песни.

Екипът на библиотеката работи всяка година по програма „Българските библиотеки – съвременни центрове за четене и информираност“ към Министерството на културата, за попълване на фонда с най-новите заглавия от книжния пазар.

Работи и по Програма „Технологично обновление, технологично оборудване и насърчаване на четенето, медийна и информационна грамотност в обществените библиотеки“.

Тази програма има за цел изграждане на работещ и ефективен механизъм за разпределение на предвидените средства за дейности на обществените библиотеки, гарантиращ равнопоставеност и прозрачност. По нея се работи в три модула. Първият е за закупуване на нови компютри за служители и потребители, нов сървър, прави се технологично обновление и технологично оборудване.

Реализират и модул за насърчаване на четенето, по който се провежда лятна читалня в Детския отдел, организират се и творчески работилници за картички и рисунки за различни празници, организира се литературен конкурс, участие в Маратона на четенето и много други инициативи. Третият модул е насочен към темата за медийната и информационната грамотност в обществените библиотеки. По него се провеждат разяснителни кампании по въпросите на медийната и информационната грамотност въз основа на съществуващите добри практики за насърчаване на медийната грамотност, както и разяснителни кампании за информационна и медийна грамотност за деца. Водят се и занимания за младежи, по време на които да научат за опасностите, които дебнат от интернет, подготвят и брошури по темата.

Библиотекарите си сътрудничат и с редица институции в града. С Държавната агенция „Архиви“ – Разград, например за 24 май правят историческа разходка из областния град, като представят как са изглеждали училищата, манифестациите и отразяването на празника през годините. За целта използват снимки от Архива. Представят и история на културните институции от техни снимки на сгради в града – на Театъра, на Филхармонията, на музея, на Музикалния дом, на Младежкия дом. Представени са и афиши от кино прожекции и от Театъра с подписи на актьори отпреди много години.

„Изложбата беше много интересна, защото, като минаваха, нашите читатели се откриваха дори като деца“, отбелязва Маринова.

Работят съвместно и с Регионалния исторически музей – Разград, и къщите музеи към него. С къщата музей „Станка и Никола Икономови“ имат съвместна инициатива за Белите нощи на Разград и винаги организират среща с жена творец.

По повод Маратона на четенето представители на Библиотеката гостуват на различни институции. Маринова дава пример с НАП, Областния информационен център, Община Разград и много други институции. Преди пандемията са посещавали всеки месец и Старческия дом с мобилна библиотека. Сътрудничат си и с читалищата, както и с центровете за работа с деца.

За финал до 160-ата годишнина Маринова си пожелава повече читатели и срещи с писатели.

Като част от общата стратегия за развитие на библиотеките ще се стремят да дигитализират повече от фондовете. Към момента фонд „Редки и ценни книги“, част от който са книги отпреди Освобождението, вече е дигитализиран. Те са публикувани на сайта на Библиотеката със свободен достъп. Постепенно се дигитализира и фонд „Краезнание“. Предстои дигитализация и на печатните издания от миналото.

155 години храм на знанието и духа

На 14 ноември РБ „Проф. Б. Пенев“ – Разград, тържествено отбелязва своята 155-та годишнина с празничен концерт под мотото „155 години храм на знанието и духа!“. Тя наследява създадената през 1870 г. книжна сбирка към читалище „Съгласие“, по-късно „Развитие“. То полага в региона основите на просвещението, образованието, музейното – историческо и етнографско, и библиотечното дело. Както всяко читалище по това време, така и читалище „Съгласие“ става първоначален дом на театъра, филхармонията, хора и библиотеката. На всички институции, които определят културния, духовен и просветен облик на Разград през Възраждането.

Една от първите задачи на създаденото читалище и хората, работещи в него, било да се сформира библиотечна сбирка. Събирането ѝ в създаденото читалище „Съгласие“ започва през месец февруари на 1870 г. Първите вестници, списания и налични книги били подредени в един шкаф. Имало и обособена своеобразна „читалня“. Дори и в този скромен вид първата библиотека с читалня в града и околността се превръща в силен притегателен център за много почитатели на писаното слово, жадни за просвета, знания и култура будни разградчани. Историята на библиотеката е разказана по време на тържествения юбилей чрез презентация със снимки.

Гости на празника са жители на града, читатели, бивши директори и служители в библиотеката. В препълнената зала на читалище „Развитие 1869“ поздрави отправят хор „Железни струни“, музикалната школа „Илия Бърнев“, балетната школа към читалището, детски танцов ансамбъл „Лудогорче“ към Капанския ансамбъл и средношколски танцов състав към читалище „Напредък“ – Разград. За финал целият екип на библиотеката се качва на сцената под звуците на „На многая лета“.

„155 години не са просто история. Това е диханието на поколения, които са обичали книгата, словото, знанието. Библиотеката ни продължава да бъде светлина, да бъде дом на книгата, знанието и паметта. Всеки ден хората от екипа ни с любов, професионализъм и вдъхновение поддържат жив духа на това място и го превръщат в истински дом на знанието, мъдростта, културата и приятелството. Те с усмивка посрещат читателите, вдъхновяват децата да обичат книгите, и съхраняват духа на библиотеката жив. Техният труд е най-ценната книга в историята на нашата институция. Те пазят миналото, вдъхновяват настоящето и градят бъдещето. Те са сърцето на този дом, пазителите на неговия дух, хората, които превръщат всяка страница в среща с магията и чудото на словото. Нашият екип е сърцето и душата на библиотеката“, казва Мила Маринова.

Като част от мероприятията през цялата година, посветени на юбилея, е и обявяването на 11-ото издание на Националния литературен конкурс „Поетични хоризонти на българската“, посветен Станка Николица Спасо-Еленина. Той се организира от РБ „Проф. Б. Пенев“ – Разград, в партньорство с Община Разград и Съюза на българските писатели. Началото му се слага в преди 50 г., през 1975 г. когато лично поетесата Елисавета Багряна запалва символичния огън на словото в къщата музей „Станка и Никола Икономови“, в рамките на културните празници, посветени на 140 година от рождението на първата българска поетеса. И така на всеки 5 години, до днес, когато 11-ото издание на Конкурса е посветено на 190 години от рождението на разградската възрожденка Станка Николица Спасо-Еленина. Тази година свои 190 стихотворения изпращат 65 участници от различни населени места.

Колективът на Регионалната библиотека засажда и юбилейно дръвче пред сградата на културната институция. „В навечерието на 155-ата годишнина на библиотеката спазихме старата българска традиция, че всеки човек поне веднъж в живота си трябва да засади дръвче. Дървото, което оставяме на поколенията, е от вида ясен. Избрано е неслучайно, защото е издръжливо и живее до 250 години“, отбелязва Маринова. Дървото намира своя дом пред сградата на библиотеката като символ на сила и мъдрост, устойчивост и дълголетие. До него е поставена табела, която да напомня през годините, че е посадено на 12 ноември 2025 г. от колектива на библиотеката по повод на 155-годишнината на институцията.

„С упоритост и с вяра, че книгата, знанието, духът и мъдростта ще пребъдат. Така се оцелява 155 години“, заяви Мила Маринова.