Броят на действащите студенти с по-голяма тежест за нови факултети и филиали

Броят на действащите студенти в дадено професионално направление или съответната специалност от регулираните професии на национално ниво спрямо капацитета, определен от Националната агенция за оценяване и акредитация, ще има по-голяма тежест за откриването на нови висши училища и на нови филиали, факултети и колежи във висши училища по съответното професионално направление и специалност от регулираните професии. С актуализирането на Националната карта на висшето образование у нас за 2025 г., проект за което е предложен за обществено обсъждане до 5 януари, насоките на националната политика са със завишени критерии, в сравнение с изданието от 2024 г. А праговете за използваемост вече са до 90%.

„Завишаването на праговете до 90% използваемост би позволило да се прилага по-строг контрол върху растежа, без да се възпрепятства подготовката на специалисти в направления с доказан недостиг. Тази мярка съответства на политиката на МОН за ограничаване на разрастването на системата за висше образование и предотвратява разкриване на нови структури в пренаситени направления. По този начин се насочва развитието към сектори с доказан недостиг, основно в здравеопазването и се подобряват ефективността и качеството на висшето образование. Това е решение, което отразява реалната демографска ситуация, потребностите на пазара на труда и стратегическите цели на държавата в сектора“, пише в мотивите към проекта на Решение на Министерския съвет за актуализиране на Националната карта на висшето образование в Република България за 2025 г.

В Картата са дадени насоките на националните политики за развитие на профилната и териториалната структура на висшето образование

по професионални направления и специалности от регулираните професии в съответствие със социално-икономическото развитие и потребностите на пазара на труда. Спрямо тях едно от условията за откриването на нови висши училища по професионални направления и специалности от регулираните професии от група 2 в региони от тип А, Б и В (б.а. – виж каретата за различните групи и типове) е броят на действащите студенти в съответното направление или специалност на национално ниво да е над 90% от определения от Националната агенция за оценяване и акредитация капацитет. В изданието на Картата за 2024 г. прагът за използваемост бе 80%. В същото време, за откриване на нови висши училища по професионални направления и специалности от регулираните професии от група 1 в региони от тип А, Б и В процентът вече е над 85% вместо 70%, както е към момента.

По същия начин – от 80% на 90%, нараства и процентното съотношение на броя на обучаваните студенти и определения от Агенцията капацитет, за да бъде допуснато откриването на нови факултети, филиали и колежи във висши училища от група Б, както и на нови териториално изнесени звена в страната на държавните и частните висши училища от група Б по съответното професионално направление и специалност от регулираните професии. Откриването на нови филиали, факултети и колежи във висши училища от група А, както и на нови териториално изнесени звена в страната на държавните и частните висши училища от група А по съответното направление или съответната специалност ще се допуска при използваемост над 85% (вместо при над 70%).

По отношение на откриване на нови професионални направления и специалности от регулираните професии

в съществуващи висши училища, факултети, филиали, колежи е посочено, че то се допуска за направления и специалности от група 1 във висши училища и техни поделения в региони на планиране от тип А, Б и В, когато броят на обучаваните студенти в тях на национално ниво е над 80% от определения от НАОА капацитет (при 70% в изданието от 2024 г.). А в тези от група 2 във висши училища и техни поделения в региони на планиране от тип А и Б, когато броят на обучаваните студенти на национално ниво в съответното направление или професия е над 85% (при 80% в момента).

Добавени са и насоки на националната политика по отношение на откриване на нови професионални направления и специалности от регулираните професии в нови факултети, филиали, колежи на съществуващи висши училища.

Откриването на нови филиали, факултети и колежи във висши училища по нови професионални направления и специалности от регулираните професии от група 1 в региони на планиране от тип А, Б и В се допуска, когато едновременно са изпълнени три условия. Първото е обучение по тях не се предлага от друго държавно висше училище в съответния регион или в случаите, когато се предлага от друго държавно висше училище в съответния регион, броят на обучаваните студенти в съответните направления/специалности на национално ниво е над 85% от определения от НАОА капацитет. Трябва да има и мотивирано становище от ресорното министерство за необходимостта от увеличаване на броя на обучаваните студенти по съответните направления/специалности в дадения регион чрез създаване на нова структура. Необходимо е и положително становище от МОН в извършената предварителна оценка на въздействието върху степента на съответствие на профилната и териториалната структура на висшето образование със социално-икономическото развитие и потребностите на пазара на труда.

Откриването на нови филиали, факултети и колежи към висши училища по нови професионални направления и специалности от регулираните професии от група 2 в региони на планиране от тип А и Б се допуска при четири условия. Нужно е обучение по съответното направление или съответната специалност да не се предлага от друго държавно висше училища в дадения регион, или в случаите, когато се предлага от друго държавно висше училище в съответния регион, броят на обучаваните студенти в конкретното направление или професия на национално ниво да е над 90% от определения от НАОА капацитет. В същото време, висше училище от група А не трябва да е подало искане за откриване на факултет, филиал, колеж или териториално изнесено звено по професионални направления и специалности от регулираните професии в същия регион. Необходими са и цитираните по-рано становища.

Изключения се въвеждат за специалност от регулираната професия „Медицинска сестра“.

За нея не се прилага ограничението след откриване на нови висши училища, филиали, факултети или колежи по дадена специалност да не се препоръчва през следващите 5 години откриване на друга нова структура на регионално ниво, която да извършва обучение по тази специалност в случаите, когато съответната структура се открива от висше училища от група А.

В Картата е посочено още, че не се препоръчва откриване на нови факултети, филиали и колежи във висши училища, както и на нови териториално изнесени звена в страната на държавните и частните висши училища в региони от тип Г, когато съответните професионални направления и специалности от регулираните професии вече се предлагат в региона. Това няма да се отнася за специалност „Медицинска сестра“ при спазване на определени изисквания.

Данните в Картата сочат, че пълна или почти пълна запълняемост (над 90%) се отчита в 28 професионални направления и 18 специалности от регулираните професии. В седем професионални направления приемът по държавна поръчка е запълнен над 100%, включително в „Икономика“, „Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми“, „Спорт“, „Администрация и управление“, „Музикално и танцово изкуство“, „Психология“ и „Ветеринарна медицина“.

В 24 професионални направления и в 13 специалности от регулираните професии са запълнени под 90% от местата държавна поръчка.

От тези 24 направления почти всичките са приоритетни, като сред тях са и направленията с най-висок очакван недостиг. Особено ниска запълняемост на държавната поръчка се отчита в ПН „Военно дело“, ПН „Материали и материалознание“ и ПН „Математика“, при които се запълват под 70% от утвърдените бройки. В други 10 направления се запълват между 70% и 80% от местата за държавна поръчка.

Групи професионални направления

В Националната карта на висшето образование в Република България професионалните направления или специалностите от регулираните професии са разделени на четири групи. Те отразяват съответствието между търсенето на висше образование от кандидат-студентите и реализацията на завършилите на пазара на труда.

В Група 1 са направленията, които са с висока степен на реализация на завършилите и висока степен на търсене на висше образование от кандидат-студентите. В Група 2 отново има направления и професии с висока степен на реализация, но с ниска степен на търсене. Професионалните направления или специалностите от регулираните професии с ниска степен на реализация на завършилите и висока степен на търсене от кандидат-студентите попадат в Група 3. В Група 4 пък са тези с ниска степен на реализация на завършилите и ниска степен на търсене.

Типове региони за планиране

Обособени са четири типа региона за планиране. Те се използват за определяне на групи региони на планиране според идентифицираните регионални потребности за развитие на висшето образование на база на индикатори, измерващи броя на учениците в гимназиален етап и броя наети специалисти с висше образование на един студент в региона.

Тип А са регионите за планиране с висок брой наети специалисти с висше образование на един студент в региона и с висок брой ученици в гимназиален етап на обучение на един студент в региона. Тип Б са региони с висок брой наети специалисти и с нисък брой ученици. Тип В са с нисък брой наети специалисти и с висок брой ученици. Тип Г са регионите за планиране с нисък брой наети специалисти с висше образование на един студент в региона и с нисък брой ученици в гимназиален етап на обучение на един студент в региона.

Според регионалните потребности за развитие на висшето образование за 2025 г. регионите за планиране са разпределени по следния начин: тип А са Северозападен и Югоизточен, тип Б – Югозападен, тип В – Южен централен, и тип Г – Североизточен и Северен централен.

Групи висши училища

В Картата са представени и четири групи акредитирани висши училища по професионални направления и специалности от регулираните професии. Те отразяват търсенето на образователни услуги от кандидат-студентите в съответните направления/специалности и реализацията на завършилите дадено висше училище в тях.

В група А попадат висши училища с професионални направления и специалности от регулираните професии с висока степен на реализация на завършилите и висока степен на търсене на висше образование от кандидат-студентите. В група Б са включени висши училища с висока степен на реализация на завършилите и ниска степен на търсене на висше образование от кандидат-студентите. Група В обхваща висши училища с професионални направления и специалности от регулираните професии с ниска степен на реализация на завършилите и висока степен на търсене на висше образование от кандидат-студентите. В група Г влизат висши училища с ниска степен на реализация и ниска степен на търсене.

Най-много преподаватели – 2608, подготвят бъдещите специалисти в професионално направление „Медицина“ Снимка Олег Попов

Един професор преподава на 26 бъдещи учители

Най-много студенти на един преподавател са отчетени в ПН „Педагогика“ – близо 26, където действащите студенти са 16 713 и те са обучавани от 649 преподаватели. След това се нарежда професионално направление „Психология“ – почти 24, „Икономика“ – над 20, и „Право“ – над 19. Най-малко студенти обучава един преподавател в ПН „Биотехнологии“, ПН „Математика“ и в ПН „Материали и материалознание“ – около двама, сочат данните в Картата.

Общият брой на преподавателите във висшите училища на трудов договор за летния семестър на учебната 2024/2025 година е 14 208, сочат данните от Националния център за информация и документация. Ако даден преподавател преподава в едно и също професионално направление в две или повече висши училища, той е преброен съответно два или повече пъти в рамките на това професионално направление. Броят на ексклузивните преподаватели – тези, които имат трудов договор само в едно висше училище в България, е 13 728.

Най-много са преподавателите в ПН „Медицина“ – 2608, и в „Педагогика на обучението по …“ – 1567, следвани от тези в „Икономика“ – 1303, „Здравни грижи“ – 1074, „Филология“ – 965, и „Общо инженерство“ – 910. Най-малко са преподавателите на трудов договор в ПН „Теория на изкуствата“ – 14, „Теория и управление на образованието“ – 38, „Металургия“ – 56, „Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми“ – 81, „Религия и теология“ – 82, и „Животновъдство“ – 94. По райони най-малко са преподавателите в Северозападния район – 472, а най-много в Югозападния – 7401.

За действащи студенти се приемат всички действащи студенти през съответния семестър на съответната учебна година, включително записаните след прекъсване, след преместване от България или от чужбина, пристигнали и заминали по мобилност, възстановили права, завършилите срока на обучение с невзети изпити по данни от НАЦИД.

Броят на действащите студенти през учебната 2024/2025 г. е 190 650. Преобладават студентите в образователна и квалификационна степен (ОКС) „бакалавър“ и „професионален бакалавър“ – над 130 000, следвани от ОКС „магистър“ с над 60 000 студенти (от които над 31 000 магистри след средно образование и около 29 000 магистри след висше образование).

Действащите студенти – български граждани, са 174 118, което е над 91% от всички действащи студенти. Чуждестранните студенти са 16 532 и представляват 8,67% от действащите студенти в страната. Броят на докторантите във висшите училища е 5511, а броят на преподавателите на трудов договор е 14 208.

Все още най-много са студентите в ПН „Икономика“ – 26 996, следвани от тези в „Педагогика“ – 16 713, „Медицина“ – 13 485, и „Администрация и управление“ – 11 773. Най-малко са избралите направленията „Теория на изкуствата“ – 53, „Металургия“ – 187, „Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми“ – 366, и „Материали и материалознание“ – 373.

Очаква се ръст на студентите със 7% след 5 години

През последните две учебни години се отчита увеличаване броя на обучаващите се в родните висши училища заедно с ръст и в броя на новоприетите, въпреки дългосрочната тенденция за спад в броя на българските студенти. Ако този растеж на приема се запази, той ще доведе до увеличение на броя на студентите след 5 години със 7,2%. От 174 118 през академичната 2024/2025 г. до 186 607 при допускане за запазване на актуалния прием.

Броят на действащите студенти български граждани намалява през последните години – от около 183 000 през академичната 2019/2020 г. до 174 000 през миналата учебна година. За този период най-голям спад – около 40 – 50%, е отчетен при студентите в професионални направления „Растителна защита“, „Туризъм“ „Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми“ и „Горско стопанство“. С намаление от близо 40% ги следват „Животновъдство“ и „Растениевъдство“. В същото време, значително увеличение на броя на студентите български граждани за последния 5-годишен период е отчетено при ПН „Теория и управление на образованието“ – 120%, „Материали и материалознание“ – 72%, „Химични технологии“ – 55%, „Педагогика на обучението по …“ – 42%, „Религия и теология“ – 42%.

През последните 5 години най-голямо увеличение на броя на българските студенти се отчита в Северозападния район – близо 17%, и в Югоизточния район – около 14%. Най-голям спад е регистриран в Северния централен район – над 15%, докато в останалите райони той е близо до средния за страната.

Отбелязва се още, че за момента ситуацията е все още сравнително благоприятна, тъй като броят на ражданията е увеличен в периода 2002 – 2009 г., като през следващите 2 – 3 години броят на младежите, навършващи обичайната възраст за висше образование, ще нараства. В по-дългосрочен план обаче демографията ще влияе негативно на броя на студентите, тъй като броят на ражданията след 2009 г. постепенно намалява. Кумулативно годишният брой раждания в България бележи спад с над 34% от 2009 до 2024 г. Съответно в дългосрочен план значително ще намалее и броят на кандидат-студентите, пише още в Картата на висшето образование за 2025 г.