"Az-buki" National Publishing House
Ministry of Education and Science
Wikipedia
  • Login
  • Registration
Az-buki Weekly
Няма резултати
Вижте всички резултати
  • Main Page
  • About
  • Team
  • Archive
    • Вестник “Аз-буки” онлайн издание
  • Contact
  • Advertising
  • Subscribe now
  • en_US
  • Main Page
  • About
  • Team
  • Archive
    • Вестник “Аз-буки” онлайн издание
  • Contact
  • Advertising
  • Subscribe now
  • en_US
Няма резултати
Вижте всички резултати
Az-buki Weekly
Няма резултати
Вижте всички резултати
Main Page Новини Новини 2025 Брой 43, 30.10.-05.11.2025 г.

Управляемият ядрен синтез може да реши проблема с производството на енергия

Зина Соколова by Zina Sokolova
02-11-2025
in Брой 43, 30.10.-05.11.2025 г.
A A
Снимка Личен архив

Учени от Института по електроника на БАН разработиха устройство, наречено анализатор на забавящо поле, което се използва за провеждане на експерименти, свързани с диагностика на плазмата при управляем термоядрен синтез. Устройството е инсталирано на токамак във Франция и с него са постигнати за първи път резултати, които ще предизвикат промени в моделирането на физичните процеси. Уникалните изследвания от измерването на йонната температура в дивертора на токамак WEST са представени по време на 24-тото издание на Международната школа по вакуумни, електронни и йонни технологии. (Диверторът е част от вакуумната камера, в която се извличат замърсявания от плазмата на термоядрения синтез, като предотвратява директен контакт между горещата плазма и основната стена на камерата.)

Резултатите, плод на работата на международния екип, включващ учени от четири европейски държави – България, Франция, Чехия и Словения, са обявени по време на форума. Екипът доказва, че температурата на йоните е няколко пъти по-висока от тази на електроните. Досега се е предполагало, че при моделни пресмятания тези температури винаги са равни. Този резултат ще доведе до големи промени при моделирането на реалните физични процеси. Основната цел на провежданите експерименти е да се постигне управляем термоядрен синтез, който е един от най-перспективните бъдещи енергийни източници. За повече подробности, свързани с научния пробив на изследователите, измерили йонната температура в дивертора на токамак WEST, потърсихме доц. Павлина Иванова, ръководител на екипа, изобретил анализатора на забавящо поле.

Павлина Иванова получава възможност да посети токамака CASTOR в Прага, току-що защитила магистърската си степен. Заинтригувана силно, тя се насочва към работа в областта на термоядрения синтез и високотемпературната плазма. Защитава и докторска степен в областта на високотемпературната плазма.

Токамакът е огромно по мащаби устройство, в което реално се случва управляемият термоядрен синтез.

„Представете си малко Слънце на Земята, така мога да го опиша – казва доц. Иванова. – Идеята на токамака е в него да се пресъздадат процесите на синтез на леки ядра – енергийният механизъм захранващ Слънцето и звездите. В този процес се отделя огромно количество енергия.“

За успешното протичане на управляем термоядрен синтез е необходимо газът в камерата да се нагрее до много високи температури. Тогава е възможно двете ядра на леки елементи да се слеят, образувайки ядрото на нов елемент. А при този процес се отделя и голямо количество енергия. За задържането на високотемпературната плазма в центъра на реакторите се използва магнитно поле.

„Към момента за най-перспективна се смята реакцията на синтез между изотопите на водорода – деутерий и тритий. Деутерият много лесно се извлича от водата чрез електролиза, което го прави евтин и неизчерпаем ресурс. Тритият се получава от реакцията на сливане между неутрон и литий, който е друг широко разпространен елемент, добиван от морската вода. Целта е тритият да се създава в самата камера, където се намира т.нар. литиево одеяло, и при взаимодействието да се самовъзпроизвежда тритий, който е в основата на реакцията на синтеза. Учените търсят начин именно тази енергия да се използва за електроцентрали и за производство на евтина енергия. Това е глобален въпрос, който засяга всички нас“, подчертава ученият.

В момента Павлина Иванова е ръководител на проект към Фонд „Научни изследвания“.

И тъй като в България няма реактор от типа токамак, учените искат да създадат по-малка инсталация, отново с магнитно поле. Целта е в инсталацията да се създава плазма, която може да се изследва. По този проект българският екип работи в сътрудничество с колеги от Франция и по тяхна идея е създаден анализаторът на забавящото поле.

„Ние проектирахме дизайна и изработихме устройството – уточнява доц. Иванова.  – През  есента на миналата година той бе монтиран в дивертора на токамак WEST във Франция. И реално вече работи. Диверторът отклонява заредените частици към външната пристенна част на камерата, където те се сблъскват с преграда мишена и се неутрализират. Използва се като част от системата за изпомпване на неутралните частици и на получения от реакцията на синтез хелий, като по този начин предотвратява директния контакт между горещата плазма и стената на камерата на токамака“, обяснява доц. Павлина Иванова.

Отбелязва още, че идеята е, че в тази периферна област температурите не са толкова високи и това позволява да се използват така наречените сонди за измерване на параметрите на плазмата. Всъщност сондата е тънък проводник, поместен в нея. Използваните досега сонди дават възможност за измерване на електронната температура. Анализаторът на забавящото поле обаче позволява да се измери температурата и на йоните, което е нещо ново.

В досегашните изследвания, като цяло, се е смятало, че в дивертора електронната и йонната температура са равни, но последните резултати показват, че не е така.

И йонната температура е значително по-висока от тази на електроните. А това ще повлияе на моделите за пресмятания, в които се въвежда тя. Това, от своя страна, ще промени резултатите, тъй като това условие влиза в пресмятането на плътността на електроните, на топлинните потоци, които се изхвърлят от плазмата към камерата, и т.н.

„Това е много важен резултат. Във Франция  работим в екип с колеги от Словения и Чехия, с които заедно провеждаме експериментите и анализираме резултатите“, уточнява изследователката.

Научните изследвания продължават с надеждата да бъде осигурен самоподдържащ се, неизчерпаем източник на евтина енергия. Точно такава е целта на учените от цял свят. А българското участие е в една конкретна област.

Учените възлагат надежди на така наречения ITER (International Thermonuclear Experimental Reactor) –  проект от световен мащаб, който от години се изгражда във френския град Кадараш. В инициативата участват 7 партньора – Европейски съюз (домакин), САЩ, Русия, Китай, Индия, Япония и Република Корея. Това е експериментален реактор, който има за цел да демонстрира самоподдържане на термоядрената реакция и да покаже, че контролираният термоядрен синтез е осъществим като източник на енергия в мащаб на електроцентрала.

„Нашата работа на по-малките реактори е да провеждаме изследвания, така че да подпомогнем в бъдеще експериментите на ITER. Основните проблеми при изследванията могат да бъдат групирани в две основни направления – инженерно-физични, свързани с качеството и издръжливостта на технологичните материали, утилизация на получаваната енергия, размножаване и отвеждане на тритий и др., както и повишаване температурата на плазмения стълб и неговата стабилизация за продължителен интервал от време; удържането на плазмата в центъра на камерата на токамакa без контакт със стените му“, обобщава доц. Иванова.

Your Image Description

Свързани статии:

Министерският съвет одобри 107 702 800 лв. за развитие на науката и научните изследвания през 2025 г. Част от тези средства се предоставят за финансиране на обекти по Националната пътна карта за научна инфраструктураПравителството одобри близо 108 млн. лева за развитие на науката и изследванията Проведе се Х юбилейно издание на „Наука на сцената“ в Севлиево Default ThumbnailИнститут на БАН изважда на пазара екозеленчуци Десети юбилейни награди „Питагор“ 2018

Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":

Address: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5

Phone: 0700 18466

Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg

Научните списания се продават и в книжарница „Сиела“ – подлез на Ректората на СУ „Св. Св. Климент Охридски“.

Address: София 1000, бул. „Цар Освободител“ №22

Tags доц. Павлина ИвановаНауканаучни изследванияпроизводство на енергияТокамакядрен синтез

Последвайте ни в социалните мрежи

shareTweet
Previous article

Просветният министър разговаря с учителите от с. Градец 

Next article

НПСС с плакет на МОН за своята 25-годишнина

Next article
Министърът на образованието и науката Красимир Вълчев връчи плакет на МОН на Националното представителство на студентските съвети по повод 25-годишнина на организацията

НПСС с плакет на МОН за своята 25-годишнина

Последни публикации

  • НПСС с плакет на МОН за своята 25-годишнина
  • Управляемият ядрен синтез може да реши проблема с производството на енергия
  • Просветният министър разговаря с учителите от с. Градец 
  • Президентът Румен Радев отличи млади следовници на будителите
  • Премиерът Росен Желязков: Будителите с техния добър пример е това, което ни обединява
  • Министър Красимир Вълчев откри първия паметник на Стоян Омарчевски в България
  • Ученичка от Бургаската математическа гимназия изуми журито в риалити формат
  • Да учиш със сърце
  • Приветствие на министър Красимир Вълчев по случай Деня на народните будители
  • Технологичното училище „Електронни системи“ ще има нов корпус в „София Тех парк“
  • УниБИТ празнува Деня на народните будители за 23-ти път с научна конференция
  • БАН отбеляза с тържествено събрание Деня на народните будители и 175 години от рождението на Иван Вазов
  • В Русенския университет отбелязват Деня на бесарабските българи
  • Учени и педагози дискутират нови подходи в обучението по български език
  • Зам.-министър Емилия Лазарова откри STEM център СУ „Антон Попов“ в Петрич
  • Трябва ли да плащам, ако не спазя предизвестието при напускане?
  • Министър Красимир Вълчев: Отличниците на България вдъхновяват други да последват примера им
  • Над 7% ръст на средствата за научноизследователска и развойна дейност
  • Наградиха призьорите от Националния конкурс „Морето не е за една ваканция“
  • Есенни благотворителни празници в Гимназията по туризъм във Велинград
  • Пореден успех: Български ученици спечелиха 4 медала от Младежката балканска олимпиада по информатика
  • Върховният административен съд окончателно: Студентите в платена форма на обучение също имат право на стипендия

София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5

+0700 18466

izdatelstvo.mon@azbuki.bg
azbuki@mon.bg

Полезни линкове

  • Къде можете да намерите изданията?
  • Вход за абонати
  • Main Page
  • Contact
  • Subscribe now
  • Projects
  • Advertising

Az-buki Weekly

  • Вестник “Аз-буки”
  • Subscribe now
  • Archive

Scientific Journals

  • Strategies for Policy in Science and Education
  • Bulgarian Language and Literature
  • Pedagogika-Pedagogy
  • Mathematics and Informatics
  • Natural Science and Advanced Technology Education
  • Vocational Education
  • Istoriya-History journal
  • Chuzhdoezikovo Obuchenie-Foreign Language Teaching
  • Filosofiya-Philosophy

Newsletter

  • Accsess to public information
  • Условия за ползване
  • Профил на купувача

© 2012-2025 Национално издателство "Аз-буки"

Welcome Back!

Login to your account below

Forgotten Password? Sign Up

Create New Account!

Fill the forms bellow to register

All fields are required. Log In

Retrieve your password

Please enter your username or email address to reset your password.

Log In
en_US
bg_BG en_US
  • Login
  • Sign Up
Няма резултати
Вижте всички резултати
  • Main Page
  • About
  • Team
  • Archive
    • Вестник “Аз-буки” онлайн издание
  • Contact
  • Advertising
  • Subscribe now
  • en_US

© 2012-2025 Национално издателство "Аз-буки"