Когато историята е страст

През лятото на 2025 г. дванадесетокласникът Любомир Колев завоюва първия медал за България на Международната олимпиада по история. Форумът се проведе през юли във френската столица Париж, като възпитаникът на Средно училище „Петко Рачов Славейков“ в Кърджали грабва сребърен медал в дисциплината „Историческа симулация на историческа конференция“.

Олимпиадата се организира от International Academic Competitions. Организацията е със седалище в САЩ, но има свои представители в Азия, Европа и Австралия. Това е първо участие на страната ни в престижния форум, който се провежда от 2015 г.

Любомир разказва пред „Аз-буки“ как се класира за олимпиадата и как преминава участието в нея, как се заражда интересът му към историята и по какъв начин иска да се развива, след като завърши училище.

Първият досег на Любомир Колев с историята е още когато е на 4 години.

Тогава баба му Снежи редовно му купува фигурки на National Geographic с древноегипетски богове, върху които е написана достъпна за деца история. „Обичах да ми четат информацията, беше ми много интересно. От малък явно съм се запалил. Бях и любопитно дете“, разказва с усмивка младежът.

Историята се откроява ясно като сфера на бъдещите му интереси в IX клас. Роля за това има бившият му класен ръководител Галина Стефанова, която е историк. „Започнах да се занимавам и с извънкласни дейности в тази област, да провеждам изследвания по различни теми“, обяснява зрелостникът.

Във фокуса на проучванията, които прави, е най-вече историята на ХХ век.

„Колкото повече пораствах, толкова повече се отдалечавах от античната история и се насочвах към най-новата история – разказва Любомир. – За мен са интересни Първата и Втората световна война, политическите борби, които се случват в периода, влиянието на идеологията и пропагандата върху хората. Научаваш за човешката психология, за начина, по който живеем дори и днес, защото животът ни в момента е пряко следствие от случилото се през ХХ век, особено след края на Втората световна война.“

Когато прави изследвания, използва източници от различен характер, като винаги следи за тяхната достоверност и се стреми авторите да бъдат хора с научна степен. Използва и чуждестранна литература, когато изследването позволява. Дава пример, че наскоро прави проучване във връзка с отбелязването на 80-годишнината от края на Втората световна война. То е на тема „1941-ва година – повратният момент“.

„Когато направя компилация от различни източници, за да може изследването да бъде възможно по-всеобхватно, знам, че съм свършил добра работа. Преди да имам солидно количество източници, върху които мога да направя изводи, не приемам работата си за завършена“, категоричен е младият историк.

От началото на Х клас Любомир членува и в школа „Историка“,

чийто ръководител е учителят му по история Димитър Димов. За младежа това е мястото, където може да обменя идеи с други хора, за които историята е не само учебник, а и чувство.

„Средата, която школата предоставя, подпомага развитието ни. Господин Димов е като енциклопедия и от него човек може да научи много. Неговите разсъждения, моделът му на мислене, който ни кара и да прилагаме, са много специфични. Това също много помага, когато трябва да правя нещо, особено ако е извън учебниците“, обяснява събеседникът ми.

В Х клас младежът започва по-активното участие в национални състезания и конкурси, свързани с историческата материя. „Това е моя голяма страст. Участието в тези форуми ти дава възможност не само да излезеш от написаното в учебниците, но и да направиш свое проучване“, споделя още Любо.

Най-голямото му постижение е сребърният медал от Международната олимпиада по история в Париж.

„Този медал не е само за моята биография. За мен този успех е по-ценен, защото олицетворява принос към българската ученическа академична история. Това е първо участие на България и първи медал за страната ни на международен исторически форум под този формат и съм изключително горд, че успях да допринеса“, гордо заявява Любомир.

Докато за участието на страната ни в други международни форуми и подбора на българските отбори има ясни привила, за историята все още не е изграден подобен механизъм. Любомир сам проявява инициатива да се запознае с формата на Международната олимпиада по история и да проучи какъв е пътят, по който се кандидатства. Затова и се надява да подпомогне цялата историческа общност в България и да успее да проправи по-лесен път за следващите представители на страната ни.

„След като се завърнах с медала, си поставих за цел да обсъдим с Министерството на образованието и науката има ли начин моят пример да се превърне в национален механизъм, по който ученици могат да се избират за участие на Международната олимпиада по история, както и да се въведе национален кръг на олимпиадата по история в XI клас“, заявява медалистът.

Обяснява, че има два начина, по които ученик може да се класира.

Единият е да направи специално подготвен за олимпиадата тест и при покриването на определен брой точки да получи право на участие. Вторият вариант е свързан с онлайн участие в дъщерно състезание в региона на Европа и Близкия изток на организацията, която провежда олимпиадата. Медалистът се спира на този и в конкуренция с десетки ученици печели първо място, което му дава възможност да участва на престижния форум в Париж. За да може да замине, Любомир е подкрепен със средства от Средно училище „Петко Рачов Славейков“ и Община Кърджали.

На олимпиадата участниците могат да се състезават в различни дисциплини, като всеки сам избира в колко от тях иска да покаже знания и умения. Сребърният медал в дисциплината „Историческа симулация на историческа конференция“ Любомир печели с темата „Парижката мирна конференция 1919 г.“.

Форматът на дисциплината е любопитен. Участниците трябва да се превъплътят в представител на определена държава, избрана на случаен принцип. На българския ученик се пада Белгия.

„Успях да се представя на ниво. Трябваше да формулираме предложения, които да се гласуват от представителите на другите държави. Състезателите, чиито предложения се приемат, получаваха допълнителен кредит към цялостния си принос за изказванията по време на симулацията“, разказва Любомир.

Подчертава, че участниците трябва да познават задълбочено историята. „Идеята не е да познаваш само големите събития, а и битовата история на хората от края на Първата световна война. Трябва да можеш да си отговориш какво искат да се случи хората и какво искат правителствата, защото невинаги интересите им съвпадат. На база на знанията ти и чрез уменията ти на дипломат да можеш да представиш за гласуване проект, който да бъде по нравите на възможно по-голяма част от държавите, за да мине гласуването и да се осъществи процесът на симулацията“, обяснява за състезанието зрелостникът.

Преди симулацията разполага със седмица за подготовка.

За отличното му представяне на нея влияние оказва и задълбочената му предварителна подготовка за олимпиадата.

Два месеца в продължение на часове изучава обширно западната история, историята на Азия и Африка, на Южна и Северна Америка. „Знанията, които успях да придобия, ми помогнаха и за историческата симулация. Имах представа какво всяка страна, участваща на симулацията, изисква за себе си. Така можех да предложа идеи, които да се харесат на повече хора от историческа гледна точка“, посочва възпитаникът на СУ „П.Р. Славейков“ в Кърджали.

За него този модел е интересен и остава впечатлен от начина, по който се реализира. Любомир поема водачеството на група държави – Съединените щати, Франция и Великобритания, като в този случай Белгия е балансираща точка между консервативните възгледи на Великобритания и Франция и тези на Съединените американски щати. „Успях да изградя позиция, която се прие, и затова ме оцениха толкова високо“, казва той.

Предварително подготвя и встъпителна реч. Интересното е, че ученикът я принтира на лист, върху който прилага тогавашния герб на Белгия. За целта проучва как е изглеждал той през 1919 г. Отзад на листа се подписва като пълномощен представител, а учителят му по история и ръководител Димитър Димов – в ролята на краля на Белгия. Председателстващият конференцията и член на журито се впечатлява от индивидуалния отпечатък, който българският представител оставя. Това също допринася за добрата му оценка.

Другият му любим предмет в училище е литературата, за която смята, че се преплита по чудесен начин с историята.

„Литературата откроява съдбата на малкия човек, това, което не можем да видим през страниците на историята, защото сме свикнали да говорим за големи събития. Историята пък е този час в училище, който ни дава по-обширен поглед върху големите събития. Те се допълват по прекрасен начин“, отбелязва Любомир.

Добавя, че му е интересно, когато прочете историческите факти за даден период, да се върне и да се запознае и с литература, която се развива по това време, за да може да вникне и в психологията на обикновения човек, да научи какво преживява той.

Категоричен е, че втората му задължителна матура ще бъде по история.

А за бъдещата си специалност се колебае между „История“ и „Международни отношения“.

„Историята е моя голяма страст, която се стремя да развивам и да подобрявам всеки ден. Чувствам я като част от моето призвание. Затова съм сигурен, че някой ден ще завърша история – въпросът е дали ще бъде като първо, или като второ висше образование“, уточнява медалистът.

Споделя, че една от любимите характеристики на българската история, особено на Възраждането, и съответно и на социологическия профил на българина е, че той е милеел за образованието.

„Учителите са били на висота, която не е достижима от никоя друга професия по онова време. Като човек, който познава българската история на добро ниво за възрастта си, няма как да не съм се замислял да преподавам история. Възможността да можеш да подготвиш бъдещи поколения да мислят критично, да се справят с поставените му въпроси, да има обща култура за историята, за мен винаги е била идея, която може и да се осъществи в бъдеще“, споделя Любомир.

За финал благодари на семейството си и на целия колектив на своето училище за подкрепата, която винаги му оказват. „Всеки учител, който ми е преподавал, е оставил нещо у мен, което се проявява и ще продължава да се проявява“, споделя Любомир.

Димитър Димов, учител по история:

 „Радвам се, че Любомир успя да намери баланса като представител на Белгия по време на историческата симулация в рамките на Международната олимпиада по история. Той знае много добре историческите факти, но тук се изискваше по-различна подготовка. В нашата образователна система нямаме подобен формат“, казва учителят по история Димитър Димов.

Преподавателят обаче има намерение да използва историческата симулация в час. „С Любо си говорихме той да подготви учениците, които са избрали профил „История и цивилизация“, и да пресъздадем това, което направи по време на олимпиадата. Искам да приложим този модел“, споделя учителят.

Димов иска да приложи и модела на исторически дебат от Международната олимпиада.

Идеята е учениците да защитават две различни гледни точки по дадена тема от историята, като използват ясна формулировка, фактология и говорят на английски. Те трябва да се абстрахират от знанието, което имаме към момента за нейното развитие.

Обмисля да използва и още един модел от олимпиадата. Вместо само ученикът да прави реферат и учителят да го оценява, младежите трябва да ги представят и да защитават научния си труд.

„Можем да използваме историческия дебат, историческа симулация и защитата на реферат при по-напредналите ученици. За мен бе удовлетворение да мога да бъда първият български учител на международна олимпиада по история и да мога да научва повече за новите методи. Сребърният медал беше черешката на тортата“, казва още Димов.

Свързани статии:

Шампионът в астрономията Светослав Арабов: Ръководителите ни подготвиха много добре НАСА идва в Родопите „Питагор“ за трима млади и петима утвърдени учени 90 минути българска история в „Карловски сказания“