Един учебен час… по дантела

Бистра Писанчева е творец, обучител, вече има и докторска степен по фолклористика – културна антропология, но преди всичко е дантелиер. Дантелиерите са хора, които плетат дантели. Нейната е совалкова. Върху големи цилиндри се закрепват изрисуваните на хартия модели, а конците се навиват на дървени совалки. Совалковата дантела в България е известна като калоферска, макар че Бистра вижда много по-назад и по-надалеч във времето. Превръща емоцията и преживяванията си в дантелени картини. Открива мотиви за тях в природата, но и експериментира. Може да изплете пейзаж на Пол Сезан, гледката на отсрещния планински връх, чайките, които танцуват върху морските вълни, цветята и дори лицата на хората.

„Чудото става с дърпане, разместване и намиране на ново място на фигурите…“, споделя в личния си сайт Бистра.

С изкуството и собствения ѝ почерк я търсят и очакват в много страни по света.

Преподава и показва произведенията си във Франция, Испания, Италия, Япония, Канада… В България, за съжаление, след 20 години отдаденост на дантелата едва сега името ѝ започва да се чува. До 3 септември в Етнографския музей на БАН, все още можем да видим на живо нейните уникални картини благодарение на „Биволи и дантели“ – съвместната ѝ изложба с кюстендилския художник и учител Евгени Серафимов.

Поводите да се срещнем с Бистра Писанчева точно сега, са няколко. Майсторството ѝ, което не може да те остави безразличен, XXI световен конгрес на дантелата, който се провежда от 16 до 18 август в Калофер и Карлово и който България има честта за първи път да домакинства, както и желанието и усилията, които полага заедно със своята група „СедянкаТА“, да запознае българските ученици с плетенето на дантели. Последното е много важно, защото тази дейност развива фината моторика, повишава концентрацията, дава самочувствие на невръстните още деца, че са създали нещо истинско със собствените си ръце и могат да видят резултата.

В настоящия, условно наречен „учебен час по дантела“, задочно гостува и Метка Фортуна –

директор на 150-годишното училище по дантела в град Идрия, Словения (OE Čipkarska šola Idrija). Свързахме се с нея, за да ни каже как така новото дигитално време не е успяло да отнесе век и половина традиция, как работата с ръце се е запазила въпреки компютрите и смартфоните, как спечелват родителите на децата и с какво специално ги мотивират. Любопитно е, нали?

Бистра Писанчева не е ходила конкретно в училището в Идрия. Но е посещавала словенския град, където всяка година традиционно през август се провежда Фестивал на дантелата. Част от него и тази година е национален конкурс за деца с конкретно поставена задача, който се съфинансира от словенското Министерство на образованието.

„Училището в Идрия не е преустановявало дейността си 150 години, докато на други места в света е имало подобни образователни институции, но  са прекъснали традицията, макар някои от тях да възстановяват отново дантелата – казва Бистра. – В Хърватия например е така. В Испания има паралелки, в които като допълнителен предмет децата се учат да плетат.“

Миналата година Писанчева и създадената от нея група „СедянкаТА“

решават да предложат на софийско училище заниманията с дантела

именно като извънкласна дейност. За своя радост, получават зелена светлина. Успяват да представят дейността пред родителите на учениците от VI и VII клас и да започват с 4 учебни часа, които се провеждат два пъти седмично. Училището е 18. СУ „Уилям Гладстон“ в София, а директорът, предложил нестандартно и полезно занимание на учениците, е Ралица Кирилова.

„Това е училището, което съм завършила – казва Писанчева. – Много съм благодарна на г-жа Кирилова, че прояви интерес и ни даде възможност. За мен е голям пробив. Направих 22 цилиндъра и водих заниманията на учениците през първия учебен срок. След това се промени програмата и ме замести моята колежка Светла, преподавател от „СедянкаТА“. Ангажиментът е сериозен и отговорен. Изисква място, помещение за съхранение на големите цилиндри, както и повече преподаватели. Ние сме малко хора, ангажирани сме и с други събития, включително с пътувания в чужбина, и макар че не успяхме да завършим заниманието, както искахме, поставихме началото. И най-големият успех се състоеше в това, че самите ученици водеха до последно нови деца. Бяха заети, посещаваха други извънкласни занимания – спорт, математика, подготвяха се за изпитите след VII клас, и въпреки това продължаваха да идват и да водят свои приятели.“

Бистра казва, че

едно от момичетата в VI клас – Лорина Василева, успява да направи своя рисунка,

да я завърши и сега ще я представят на изложбата в Калофер, част от 21. световен конгрес на дантелата.

„Когато деца идват на занимания на „СедянкаТА“, те обикновено са с майка си

и нямат особен респект към мен като към учител – споделя Писанчева. – В училище обаче е много различно. Влизат в часа, казвам им какво трябва да се прави, без да им уточнявам колко е трудно или лесно, и те сядат и започват да го правят. Сякаш физиката и химията са по-лесни, нали така! Няма стрес обаче от предварителното осъзнаване, че ще се занимават със сложна за тях дейност. Увличат се, чувстват се свободни и времето им минава бързо.“

Бистра възнамерява да не се отказва от обучаването на деца. Със „СедянкаТА“ вече разговарят с две основни софийски училища и се надяват да имат успех. Совалковата дантела представлява интересно и подпомагащо развитието на децата занимание. Необходими са добра воля и разбирането, че не само дигиталните технологии, не само физиката и математиката са нужни на децата. Иначе как да си обясним съществуването на едно 150-годишно училище по ръкоделие!

Метка Фортуна – директорът на словенското училище, превърнало дантелата в отличителен знак на град Идрия,

споделя специално за „Аз-буки“: „Стремим се да предложим на децата увлекателна учебна програма и квалифициран преподавателски състав, който чрез професионални дидактически и педагогически методи осигурява предаването на знания. Също така популяризираме работата и постиженията на учениците и се грижим те да имат достъп до качествени материали и инструменти за плетене на совалкова дантела. Когато ги каним да се запишат при нас, не им разказваме специални мотивационни истории. Представяме реалистично учебния процес и им даваме възможност сами да опитат плетенето на дантела. Обясняваме на родителите, че работата с ръце допринася за личностното развитие на детето, развива фината моторика, както и търпението и прецизността“.

Със сигурност методът на привличане на нови ученици продължава да работи в Словения.

Независимо дали го възприемат като занаят, като изкуство или и двете заедно, отношението към плетенето на дантелата е различно.

„За жалост, дантелиерите в България сме малко като че ли „в сянка“. Сякаш ни неглижират като хора, които се занимават с някакво женско ръкоделие, което няма значение. От своя страна, в Калофер са много упорити и не разрешават лесно да се разпространява плетенето на дантела в други градове. Моята учителка Величка Радулова, която сега живее във Варна, е също калоферска снаха. Във всички страни по света, където се е плела дантела, това ревностно пазене на занаята е било така, но отношението се е променило много отдавна и вече е различно. В България обаче продължава и в наши дни.“

Метка Фортуна, от своя страна, определя като недостатък факта, че

словенската образователна система не предлага структуриран път за по-нататъшно развитие

на знанията, придобити в Училището за дантела в Идрия. Макар да се знае, че те дават своя принос към културното наследство и на страната, и на света.

„Повечето деца завършват обучението си до 14-годишна възраст, някои продължават и след това. С придобитите при нас знания учениците могат да започнат процес по получаване на национална професионална квалификация като дантелиер. Най-вече обаче децата плетат дантела за себе си, за собствено удоволствие. За нас е важно, че прекарват свободното си време по смислен начин, тъй като се учат да плетат и извън учебните часове. Освен това обучението им засилва осъзнаването на културното наследство и идентичността, към която принадлежат“, уточнява словенската директорка.

За България домакинството на 21. световен конгрес на дантелата,

който се провежда от Световната организация за совалкова и шита дантела (The International Bobbin and Needle Lace Organisation – OIDFA), има голяма стойност.

„Организацията OIDFA съществува от 1982 г. Основана е във Франция и всеки две години прави конгрес някъде по света. За нас е голяма чест, че решиха този път да бъде в България“, казва Бистра Писанчева. Отбелязва още, че това е и голяма радост, но и работа от страна на Българския център за совалкова и шита дантела в Калофер, създаден, за да популяризира калоферската дантела. Но тъй като Калофер е твърде малък, за да поеме толкова много хора, е присъединен и Карлово. Събитието продължава до 18 август паралелно с традиционните XXVI празници на калоферската дантела.

„Със „СедянкаТА“ правим изложба и на работи на дечица. Картината на Лорина от 18. СУ, моите внуци – Катерина и Владимир Николови, също ще участват със свои произведения. Купихме рамки и те са много горди. Предпочитам да си измислим нещо наше и да го изплетем. Затова и ме канят по света като обучител, защото съм измислила свой модел на работа. Искат да видят как го правя, да се научат също да импровизират, защото не знаят как. Вече имам своя методика и я разпространявам, за да не остане единствено у мен. Явявам се нещо като контрапункт на предишното и по-предишните поколения, които не са давали занаята си, защото са пазели хляба си. И вярвам, че имаме бъдеще“, споделя Бистра Писанчева.

Свързани статии:

За чисти вълни и плажове School of Joy Децата на Родопите – пазители на традициите Учени отгледаха модел на човешки мозък