Всеки има поне по един учител, който му е помогнал да се развитие и ще помни цял живот. За абитуриентите от тазгодишния XII А клас в столичното 121. СУ „Георги Измирлиев“ това е преподавателката по английски език Величка Чаракчиева.
Преди пет години – през 2020-а, и младежите, и учителката за първи път прекрачват прага на школото. Чаракчиева води часовете им по английски език от VIII клас. Прекарвайки по 13 часа седмично заедно, те изграждат доверие един към друг, а учениците бързо я заобичват.
„Изградихме силна връзка с тях още в VIII клас. Дори по време на онлайн обучението си бяхме оставили всеки петък един учебен час, в който да водим разговори на различни теми. В училище използвахме картите „Попитай и отговори“, които имат български и английски вариант. Успяхме да се опознаем и да си имаме доверие“, споделя събеседничката ми.
Преподавателката си припомня мила история от първия час, в който им преподава в VIII клас.
„Едно от момичетата ми разказа, че и двете сме били с тениски с надпис „Friends“ от сериала „Приятели“ и още тогава е усетила връзката между нас.“
В XI клас, когато се налага да им бъде назначен нов класен ръководител, младежите са категорични, че не искат никого другиго освен любимата учителка по английски език. „Няма кой друг да ни бъде класен освен вие, искаме си вас!“, категорично заявяват младежите на учителката преди две години.
„Когато ги поех в XI клас, вече бяхме приятели. Те имаха свободата и най-вече доверието да споделят с мен дори и неща, които не са могли да кажат на родител, на приятел или на другиго. Смятам, че това е ключът към по-големите ученици. През годините просто наистина успяхме да изградим тези отношения, най-вече с много разговори. Не навсякъде това се получава, но случих на страхотен клас“, казва учителката.
Подчертава, че класът става много сплотен. Учениците не само се разбират добре в училище, а и общуват извън него – излизат заедно, ходят на боулинг, на кънки, на волейбол. Неведнъж са ѝ предлагали да отиде с тях. Освен това тази година 5 от момчетата са създали отбор, който е завършил на второ място в турнир по онлайн играта Counter Strike, който се провежда с отбори от цяла България.
Първият випуск зрелостници на Чаракчиева успява да я трогне с поканата за бала им.
Сутринта учителката намира оставени бележки с подсказки върху колата си, които трябва да следва, за да достигне до крайната цел. „Накараха ме да обикалям цялото училище. Накрая излязохме извън него, където бяха приготвили голямата изненада – горящи букви, с които бяха изписали „Ще дойдете ли с нас на бала?“ Докато вървях натам, бях със затворени очи и едно от момичетата ме водеше. В момента, в който учениците ме видяха, започнаха да свирят със свирки, да викат и дори не ми трябваше да ги видя, за да започна да плача. Когато са ти първи випуск, определено емоцията е различна“, разказва с вълнение събеседничката ми.
На изпращането през отминалия май също си разменят мили думи. По време на церемонията в училище всеки клас се обръща към класния си ръководител и след това учителят – към абитуриентите си. „Имаше доста емоции и сълзи. В речта си споменаха мили спомени и неща, за които сме се смели през годините. Когато след това четях своята реч към тях и се обърнах да ги видя, имаше и момчета, които плачат. Беше силно емоционален момент“, казва преподавателят в 121. СУ.
Балната вечер е изпълнена със забавления, танци, снимки и множество прегръдки.
Чаракчиева е категорична, че класът вече ѝ липсва.
„Те са много колоритни образи и винаги можеш да ги чуеш и видиш по коридорите. С класната на другия клас си говорихме, че ще ни отнеме време, докато свикнем с мисълта, че догодина трябва да поемем нови класове и деца, които не познаваме така, както познаваме всеки един от тези млади хора“, споделя тя.
Учителката се гордее с постиженията на зрелостниците на матурите. От явилите се на държавен зрелостен изпит по английски език има двама с шестици, още двама на точка от отличната оценка и много петици. „Това за мен беше най-голямото удовлетворение“, допълва преподавателката.
За лятото имат уговорка да се изкачат заедно до Седемте рилски езера. „Очаквам да се обадят да кажат кой къде е приет и занапред да се свързват с мен най-вече с добри новини“, казва Чаракчиева.
За своето обучение след XII клас Чаракчиева решава да следва „Приложна лингвистика“ с английски и немски език в Югозападния университет „Неофит Рилски“, като първоначално не възнамерява да се насочи към преподаването. Под насоката на майка си, която е учител в детска градина, обаче се решава да запише допълнителна квалификация. След като завършва, работи в друга сфера. Но по време на ковид пандемията остава известно време вкъщи и се чуди кой път да поеме.
„В един летен ден майка ми каза, че е видяла обяви в различни училища, и предложи да подам документи. Тогава се замислих и си казах – защо да не пробвам. Ако не ми допадне, поне ще знам, че съм опитала“, разказва учителката.
Общуването с деца не й е било чуждо, тъй като се е разбирала добре с тях, когато е посещавала детската градина, в която работи нейната майка.
Тя е любител фотограф и улавя спомените от всички тържества и инициативи на групата. По време на практиките в университета също влиза в различни класове и успява да установи разбирателство с учениците.
Всъщност подава документите си в последния възможен ден в няколко столични училища. Обаждат ѝ се само от 121. СУ „Георги Измирлиев“. Спомня си, че отива на интервю в петък и още в понеделник ѝ се обаждат с предложение за работа.
„Винаги казвам, че съм станала учител „случайно“, но съм човек, който вярва, че случайни неща в живота няма, особено имайки предвид, че ми се обадиха единствено от 121. училище. Било е писано“, казва с усмивка Чаракчиева.
Все още помни вълнението и притеснението от първия учебен ден през есента на 2020 г. Малко преди началото на учебната година научава, че ще бъде класен ръководител на випуск, който е приет в V клас. „Децата идваха с много букети, бяха усмихнати и позитивни, но и притеснени, че ще бъдат с нов класен. Бях подготвила на всеки от тях подаръчета. Те се зарадваха и успяхме да поразчупим ледовете“, спомня си Чаракчиева.
Лятото на същата година тя участва в лагер за личностно развитие, където се запознава с лектори с опит в преподаването.
Те ѝ дават и идеи за игри за опознаване и запомняне на имена. „Възползвах се от тях и това ми помогна бързо да мина през стреса в началото“, споделя учителката.
Същата година първите си стъпки в училище правят още трима педагози. Четиримата са наричани от по-опитните „групата на младите колеги“. Както от самото начало, така и до днес те си помагат един на друг и се подкрепят.
В първите си месеци преподавателката по английски език получава подкрепа от класната и учителя за следобедните занимания на друг от петите класове. Те ѝ дават насоки за всички документални и административни задачи, както и полезни съвети за справяне с класното ръководство.
Чаракчиева е благодарна и на директорката Галина Тенева. „Винаги сме усещали подкрепата ѝ. Нейната врата, в пряк и в преносен смисъл, винаги е отворена. За всеки най-малък въпрос сме отивали при нея и винаги ни е изслушвала“, казва тя.
Сега, с натрупания опит, младият педагог също помага на новопостъпили колеги.
Преди няколко години тя става и председател на методическото обединение на чуждите езици в 121. СУ. „Изпитвам отговорност и задължение да отида да помогна, където мога“, заявява събеседничката ми.
В клас по-скоро следва подхода на учителите, които са ѝ преподавали, а не толкова онова, което са я научили по време на следването. „Университетите залагат основно на теоретичната част, която особено в днешно време често не отговаря на реалността в училище. Опитвам се да поддържам баланс – да се провежда сериозна учебна дейност и да взимаме всичко по учебен план, но и да имаме по-леки упражнения – игри, работа по проекти, екипна работа; тъй като тези подходи също водят до натрупването на знания и развиването на така наречените „меки“ умения у учениците“, казва Чаракчиева.
От старата школа държи на сериозното писане на думи и на граматиката. „През годините видях, че ако трябва да разчитам на учениците сами да седнат и по техен си начин да ги научат, това се случва по-рядко“, смее се преподавателката.
Любопитно упражнение, което е любимо на учениците, е т. нар. тичаща диктовка.
Класът е разделен на двойки, като единият ученик пише, а другият тича до определено място в стаята, където е поставен текстът за диктовката, и след това се връща и диктува запомненото на партньора си. „Става доста забавно в стаята, като всеки намира начин как да стигне по-бързо до диктовката и обратно, както и да запомни повече, за да се връща по-малко пъти“, разказва учителката.
За първи път тази година Чаракчиева преподава на IV клас. С тях пък често правят „лов на съкровища“. Учителката принтира думички с картинки по зададена тема, обикновено са свързани с нещо, което могат да намерят навън. Класът излиза в двора и започва да търси пеперудки, трева, камъчета. Когато са готови, влизат в стаята и записват новите думи в тетрадките.
В края на учебната година упражняват по забавен начин и миналото време с игра на дама. Квадратчетата, върху които трябва да се стъпва на два крака, са с лични местоимения. А двойните след тях са с „was“ или „were“, като всяко дете трябва да свърже съответното лично местоимение и да скочи в правилното квадратче.
С учителката по испански език Теодора Кирова провеждат съвместен урок в IV клас, които от есента ще започнат да изучават и езика.
Заниманието протича под формата на игри и разпознаването на думи, които са сравнително близки до английския. По време на урока им помагат и ученици от XII клас, които са се насочили към учителската професия, след като завършат. А с учителя по история имат идея да направят общ урок в STEM центъра в училище, като използват 3D визуализации на различни места и времена в mozaBook.
Учителката прилага в работата си различни дигитални ресурси. По време на час играят Kahoot – за упражнения и на думи, и на граматика. От две години работи и с мисловни карти. По думите ѝ визуализациите върху дъската подпомагат някои граматически особености да бъдат възприети по-лесно.
В час използват и изкуствен интелект с идеята учениците да проследят даден модел, по който те да напишат определен текст. Например зрелостниците се подготвят как да напишат официално писмо, каквато е и една от задачите на матурата по английски език. Те задават различни критерии, изкуственият интелект предлага даден модел, по чиято структура след това учениците пишат самостоятелно. Макар и моделите да са писани неведнъж, по този начин зрелостниците си ги припомнят по-лесно.
Събеседничката ми използва изкуствен интелект и за направата на част от задачите на тестовете.
Например за измислянето на изречения, като за целта посочва колко ѝ трябват, каква сложност да имат и на каква тема. Така не само се спестява време, а упражнението е сходно по трудност, когато тестът е за две групи.
За финал на разговора ни Чаракчиева казва, че следва лято, в което ще се подготви за новите ученици, които ще дойдат в VIII клас през септември. „Надявам се, че ще се харесаме взаимно и че ни очакват приключения заедно.“
Йоана Дойнска, XII A клас:
Госпожа Чаракчиева не е просто учител. Тя е вдъхновение, пример, опора и приятел. Тя е човек, който не само преподава, но и възпитава, изгражда, вдъхва увереност и показва пътя. Тя е от онези редки учители, които не спират да вярват в учениците си дори когато самите те се съмняват в себе си. Винаги готова да подаде ръка, да изслуша, да разбере, да помогне. Колкото и да пиша, колкото и думи да търся, никога няма да са достатъчни, за да изразя благодарността си към нея. Тя е от онези хора, които остават в сърцето завинаги – не само като учител, а като човек, който е докоснал душата ти. Всеки учител би могъл да научи нещо от нея – не само за методите и дисциплината, а за отдадеността, топлината и истинската мисия на тази професия: да създаваш хора.
Свързани статии:
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Address: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Phone: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg
