Биволи и дантели

Експозицията „Биволи и дантели“ на Евгени Серафимов и Бистра Писанчева е много красива. Чувстваш се заобиколен от нещо истинско, което ти се струва познато. Идва от живота и го усещаш близко. Най-напред Евгени е нарисувал бивола, после Писанчева е изплела дантелената му вариация. Направила го е едно към едно като неговата картина, но с конци, шнурове и карфици. Двете творби са поставени една до друга. Можеш да се доближиш максимално до тях, а после да се отдръпнеш. За да видиш как по нишката, която ни свързва с корените и рода и от която черпим силите си, ще продължат децата ни.

Всяка нова изява на Серафимов впечатлява.

Рисува на живо в Етноцентъра в село Раждавица, изографисва ангели в черквата в Нови чифлик, изписва гайтани от шевиците на кюстендилската сая върху стената по коритото на река Банщица… Съвсем наскоро, в един от горещите юлски уикенди, участва във фестивала на преживяванията „Хисарлъка Expеrience“. Подрежда картини и кани всички на разговор и демонстрация в известната крепост до Кюстендил.

И независимо че като преподавател в Първо ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ в Кюстендил би следвало да е в заслужена ваканция, Евгени продължава да работи. Заобиколен е винаги от млади хора, често – от деца, и се радва, че през 2025 г. сбъдва своята мечта да открие първата си изложба в София.

Всеки, който присъства на откриването на „Биволи и дантели“ в началото на юни в Националния етнографски музей, усеща силната емоция, с която Серафимов представя експозицията. Казва, че Етнографският музей отдавна е спечелил сърцето му, и се радва, че именно в тази сграда има честта да подреди платната си. С Бистра Писанчева – утвърден майстор на совалковата дантела в Европа и основател на отворената група за обучение на дантелиери „Седянката“, възприемат изложбата като личен разказ и вдъхновение за бъдещи проекти.

Само дни след като платната са подредени, Бистра показва във фоайето на Музея начина си на изработка върху най-големия бивол, картината „Водопой“.

Едва седмица по-късно Евгени пък рисува биволи от боя върху дърво в арт пространството на Етноцентър „Старата Череша – Фурната“ в село Раждавица. И възкликва: „Три нови бивола изплуваха на големия завой на Струма! Днешният ден не се описва с думи… Рай!“

Проектите на кюстендилския художник опровергават леността на летните месеци и зареждат с ентусиазъм както неговите млади последователи, така и творци от всяка една възраст.

Достатъчно е да споменем, че именно проектът „Гайтаните“, който Серафимов реализира с учениците си от школата „Новите майстори“ през 2018 г., вдъхновява първото издание на графити фестивала „Colors of Kyustendil”. Провел се на 21 и 22 юни т. г., Форумът осъществява идеята да се изрисуват с графити километри от стената покрай коритото на минаващата през Кюстендил река Банщица. Общината, организатор на Фестивала, успява да въвлече в инициативата талантливи артисти от цялата страна. В концепцията на „Новите майстори“ изрисуваните върху стената на речното корито гайтани са взети от кюстендилските традиционни шевици.

„През 2018 г. проектът „Гайтаните“ имаше за цел да привлече вниманието към това място и стената да се превърне в най-дългата легална стена за графити арт – споделя за „Аз-буки“ Евгени. – През всичките тези години досега се опитвах да го реализирам и ето че моментът дойде. Получи се много естествено и всички бяха щастливи и го припознаха. Отне малко повече време, но вече е факт.“

Като двигател на събития, които се случват на различни локации и са провокативни, интерактивни, будещи интерес и възхищение,

Евгени Серафимов комбинира изкуството с практически занимания, срещи с любознателни хора и не спира да твори.

Плакатът на изложбата „Биволи и дантели“ все още може да се види на фасадата на Двореца на площад „Александър Батенберг“ в София. До 3 септември ще останат във фоайето на Етнографския музей рисуваните биволи и техните уникални дантелени вариации. Нещо нестандартно и напълно различно, което ни дава шанс да бъдем съвсем близо до истинското майсторство и е част от Световния симпозиум на дантелиерите.

За Евгени сме писали и ще пишем. Заедно с учениците си преобразява градската среда на Кюстендил, изписва храмове, премахва не само буквално границите – с проекта за Босилеградската гимназия например или с плаващата картина на Владимир Димитров-Майстора в Гребния канал на Пловдив, но и онези другите прегради – вътре в нас, които ни пречат да бъдем човеци.

И ако дори за миг си помислим, че „учителската“ му страст е намаляла заради отдадеността към чистата форма на изкуството или т. нар. urban art и land art проекти, с които се ангажира особено през последните десетина години, ще сгрешим.

Веднага след завършването на първите му първокласници Евгени споделя:

„Тази учебна година беше различна, както различни са всички години по принцип, но за първи път в моето учителско приключение бях учител на I клас! Това е незабравимо. Отчитам предишните 20 години като пропуск. Много бисери събрах, много прегръдки (децата в I клас прегръщат много), но изненадващо за мен някои от тях ме рисуваха (без това да е задача за тях), изрязваха старателно моя портрет и ми го подаряваха в края на часа. Събирах тези рисунки цялата година с много старание и благодарност. Рисунката на децата в I клас казва всичко! Не спестява нищо! Ето ме мен на прага на ваканцията – рошав, брадат, с опулен поглед, почти винаги усмихнат до уши, задължително с шкембе, четка и голям нос. Както пише отдолу: „Господин САРАФИМОФ.“

Но господинът с четката, изглеждащ винаги усмихнат в детските очи, се гордее не само с първокласниците си. Другата му рожба – школата „Новите майстори“, също има с какво да се похвали.

„Катето (Катерина Захариева) завърши последната си картина. Приета е във Великотърновския университет и ще учи „Иконопис“. Приета е с пълен „Отличен 6.00“. За последния урок е донесла буркан с мед от Средорек, където нейното семейство има пчели… Тази благодарност е толкова сладка за мен…“, пише в пост в социалните мрежи учителят.

Питаме го какво продължава да го зарежда.

„Лятото за мен винаги е било много активно и работно – отговаря той. – Рисувам и довършвам купола на черквата в Нови чифлик, продължавам да увеличавам „стадото“ биволи, готвим се за нов стенопис в Босилеград, както и за мащабен градски проект на площада в Кюстендил. Ще бъде по случай 15 август – деня, който става официален празник за нашия град.“

Свързани статии:

Как се засажда босилек Признание за колега Кюстендилски ученици изрисуваха шедьоври на Майстора Център за върхови постижения в Пловдив е финалист в конкурс на ЕК