Проф. Елиза Стефанова, председател на Националната агенция за оценяване и акредитация: В България няма толкова студенти, за да има такова огромно ветрило от специалности в университетите

Проф. Елиза Стефанова преподава във Факултета по математика и информатика на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Има богат професионален опит в компютърни мрежи, платформи за разработка на софтуер и услуги, дигитални библиотеки, ИКТ в обучението, електронно и дистанционно обучение. Била е два мандата заместник-ректор по информационни дейности и академичен състав – от 2015 г. до 2023 година ръководи политиката на Университета за проектиране, развитие и внедряване на съвременни информационни системи, подпомагащи научните изследвания и образованието. Участвала е в разработването на Стратегията за развитие на човешките ресурси в науката и иновациите в Университета. Ръководила е магистърска програма „Електронно обучение“, а от 2023 г. – магистърската програма „Разпределени системи и мобилни технологии“. От октомври 2023 г. е председател на Националната агенция за оценяване и акредитация.

Интервюто взе Зина СОКОЛОВА

– Проф. Стефанова, организирате в кратък интервал две събития – наскоро отминалата среща в Русе по повод висшето образование като двигател на иновациите и регионалната трансформация, предстои и кръгла маса в Бургас. Какво продиктува този наситен дневен ред?

– В рамките на 30-ата годишнина от създаването на Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА) организираме поредица от събития, свързани с качеството на висшето образование.

Форумът в Русе беше с фокус значимото място, което имат университетите за развитие на регионите, икономиката и иновациите. Той целеше да стимулира сътрудничеството между висшите училища, общинските и областните институции и бизнес и да покаже добри примери за такова взаимодействие. В допълнение, на организираната кръгла маса бяха обсъдени и възможностите, които предоставят микроквалификациите и мястото им в системата на висшето образование.

Повече информация за провеждането на форума, запис от него, както и основните презентации са публикувани на сайта на НАОА в секция „Събития“, където читателите ви биха могли да се запознаят в детайли.

Другото събитие, към което бих желала да насоча вниманието, е предстоящият през септември форум в Бургас. На 12 септември организираме кръгла маса, която ще посветим на въпроси, свързани с подобрения на индикаторите, които се използват в процеса на програмната акредитация.

През 2023 г. колегите от Акредитационния съвет са приели методика за акредитация, която е базирана на количествени и качествени индикатори. Тогава са определени и конкретните индикатори. От началото на 2024 г. те се изпълняват пунктуално и вече са забелязани някои предизвикателства при тяхното приложение. Затова, след анализ, направен от създадена работна група в Националната агенция, беше проведен специален семинар, на който бяха обсъдени тези въпроси.

Продължава работата по предложенията за промени, както и за намаляване броя на индикаторите. В момента количествените индикатори са над 60, качествените – над 30, така че има около 100 индикатора. Част от данните се получават от Националния център за информация и документация към МОН, но основно се подават от висшите училища и е трудно да се верифицират.

Неточно дефинираните индикатори са друг проблем. Там, където не са достатъчно точно формулирани, в момента правим опит те да се преформулират. От друга страна, необходимо е да се прецизира дали тези индикатори наистина носят информация, свързана с качеството. От трета страна, ако има данни, които съществуват в други системи и са верифицирани, да се използват и те.

Смятаме да разгледаме и варианта, ако за някои количествени индикатори нямаме добър източник, те да преминат към качествените индикатори.

Промените трябва да са във всички тези посоки, защото в самата методика, приета от Акредитационния съвет, е указано кои данни се взимат от НАЦИД, кои – от висшите училища. Много малка част от тях са от Рейтинговата система на висшите училища. Верифицирането на данните е един от проблемите, които срещаме.

Не можем да приложим промени в методиката, без да сме минали през целия цикъл от програмни акредитации по всички професионални направления. Сега, след като е направен анализ на базата на данни, можем да пристъпим към предложения за промени. Но преди това държим да обсъдим предложенията и с колегите от академичната общност. Това е една от целите на кръглата маса през септември.

Преди това, на 11 септември, по покана на НАОА към участниците ще се присъедини представител на Европейската асоциация за осигуряване на качество във висшето образование (ENQA). Той ще запознае колегите какви промени се предвиждат в Стандартите и насоките за осигуряване на качеството в Европейското пространство за висше образование (ESG). Очаква се през 2026 г. те да бъдат утвърдени от министрите на образованието на страните от Европейското пространство за висше образование (EHEA).

Освен представителя на Европейската асоциация очакваме да гостува и представител на Office for Students – организация, подобна на нашата агенция в Англия. Поканили сме техен представител да разкаже как процесите за осигуряване на качество на висшето образование при тях се базират на данни – какви данни събират и анализират, каква методика използват. При създаването на НАОА преди 30 години именно експерти от Великобритания са изиграли важна роля за създаване на първите основополагащи документи и методика за работа на Националната агенция за оценяване и акредитация.

– Кога смятате да въведете промените?

– Това няма да стане веднага по няколко причини. Редно е всички професионални направления да преминат през процедури за програмна акредитация, за да са оценявани при равни условия. В различните висши училища има различни професионални направления, а техните оценки влияят върху институционалната акредитация. Затова смятаме, че е редно да са преминали всички поне веднъж през цикъла.

Второ, интелигентният начин, по който по света се правят промени от такъв род, е да има достатъчно време за участниците в процесите, към които се прилагат определени изисквания, те да са информирани за тях достатъчно рано и тогава да се пристъпи към приложение на измененията. А не да решаваме спонтанно – днес предлагаме, утре прилагаме. Това е другият въпрос, който искаме да дискутираме на кръглата маса.

– Можете ли да дадете пример на количествен индикатор, който, като се премести, става качествен?

– Висшето училище може да напише всякакво число за брой събития, организирани и проведени в професионално направление/специалност от регулирани професии (ПН/СРП), свързани с осигуряване на неговото качество – обучения, семинари, кръгли маси и други. Въпросът в случая не засяга толкова конкретния брой събития, състояли се във висшето училище, а по-скоро да се вижда ефектът от тях. В този смисъл този индикатор може да бъде преформулиран като качествен индикатор, за да се наблюдава ефектът от подобни събития върху качеството на образованието.

Не говорим за машинално пренасяне от количествен в качествен индикатор, а по-скоро за смислово съотнасяне към качествения индикатор на количествен, който е съществувал, но не може да бъде верифициран. Така че акцентът на форума в Бургас ще бъде свързан и с такова прецизиране, което предлагаме да бъде обсъдено на кръглата маса на 12 септември.

Промяната в ESG през 2026 г. е последната причина, поради която смятаме, че е редно да не приложим веднага новите индикатори. Възможно е да се окаже, че има допълнителни външни за нашата система причини, каквито се явяват европейските стандарти, които следваме като част от Европейското пространство за висше образование и които да наложат допълнителни промени.

– Как се получава така, че малките университети получават понякога по-висока оценка?

– За някои индикатори отчитаният относителен дял рефлектира с такъв ефект във финалната оценка. При по-малки университети относителният дял може да е по-висок. Понеже броят на преподавателите и студентите е по-малък, делим на по-малко число и се получава по-голям резултат. Когато се сравни с по-голям университет, където има много преподаватели и студенти, делим на по-голямо число, естествено ще получим по-малка стойност. Това е още една причина за прецизиране на методиката за случаите, когато този ефект се получава не в резултат на високо качество, а поради подобно изкривяване в оценката.

– Ако българско висше училище има акредитация от чужбина, тя валидна ли е у нас?

–В последните години немалка част от българските висши училища са включени в европейски алианси. Те са важен инструмент за модернизацията и интернационализацията на висшето образование, науката и иновациите в Европа, включително и в България.

Като част от тези алианси е допустимо да се прилага т.нар. европейски подход (European approach). Когато дадена програма се предлага от няколко висши училища в Европа, тя може да бъде акредитирана от една агенция, член на ENQA.

Понастоящем обаче Законът за висшето образование, който регламентира акредитацията, налага, независимо от това дали една програма е била акредитирана вече от друга агенция, различна от НАОА, отново да бъде акредитирана и от нас. В този смисъл промяна в Закона за висшето образование би подпомогнала висшите училища да не преминават многократно през акредитация на една и съща програма.

– За разкриването на колко и какви филиали сте дали положителна оценка през последната година?

– От началото на 2024 г. досега Акредитационният съвет на НАОА е дал положителна оценка за разкриване на следните основни звена и филиали на висши училища: филиал на НАТФИЗ в Бургас; Факултет по ветеринарна медицина в структурата на Медицинския университет – Плевен, одобрен на 11 юни 2025 г. от Народното събрание; Факултет по фармация в структурата на Бургаския държавен университет „Проф. д-р Асен Златаров“, открит на същата дата от парламента; факултет „Дигитални и зелени технологии“ като основно звено в структурата на Тракийския университет – Стара Загора.

– Колко са новите специалности, които ще бъдат предложени през новата академична година, в коя сфера са те най-често?

– За академичната 2025/2026 г. на уведомителен режим към НАОА са заявени общо 70 нови специалности в 14 професионални направления. Най-голям брой нови специалности ще бъдат разкрити в професионално направление „Икономика“, последвани от „Хранителни технологии“, „Администрация и управление“, „Педагогика на обучението по…“, „Информатика и компютърни науки“ и „Комуникационна и компютърна техника“.

– В кои части на страната се разрастват най-много новите възможности за висше образование?

– Съгласно актуализираното издание на приетата от Министерския съвет Национална карта на висшето образование в Република България, която отразява насоките на националните политики за развитие на профилната и териториалната структура на висшето образование, допустимост за разкриване на нови основни звена на висшите училища, както и на нови професионални направления и специалности от регулираните професии, съществува в два от регионите за планиране – Югоизточен и Северозападен. Именно в тези региони положително са оценени проектите за разкриване на посочените по-горе основни звена и филиали на висшите училища.

– А какъв е проблемът с постоянните комисии и експертните групи и тяхното заплащане?

– В момента в това отношение има развитие, защото с решение на Министерския съвет, обнародвано в „Държавен вестник“ на 3 юни 2025 г., е прието Постановление за промяна на таксите, които заплащат висшите училища към нас, известни под наименованието нормативи. Те не бяха актуализирани по същество от далечната 2008 г.

До съвсем скоро бяхме в много неизгодно положение от гледна точка на това, че не можехме да заплащаме достойно на експертите, участващи в процедурите за оценяване и акредитация. Средствата, които плащахме, бяха толкова символични, че когато информирахме чуждестранен експерт за размера на сумата, която ще получи в резултат на извършената от него експертна дейност, той ни питаше: „Това за ден ли или за час?“. С такива средства всъщност разполагахме.

С приетото от Министерския съвет постановление НАОА ще има възможност да осигури по-достойно и мотивиращо възнаграждение на външните си експерти, което ще ги доближи до колегите им от другите европейски страни.

Надявам се, че страничен ефект от увеличението на таксите ще бъде висшите училища и научните организации да се опитат да преразгледат кои специалности и докторски програми наистина има смисъл да продължат да поддържат. В България няма толкова много и студенти, и преподаватели, че да има толкова огромно, бих казала, ветрило от специалности и поддържани професионални направления във висшите училища.

По-добре сега това да бъде преразгледано, когато, от една страна, са увеличени таксите, а от друга страна, все още не е настъпил моментът, в който очакваме силно да намалее броят на кандидат-студентите. Сега има леко увеличение на броя на учениците, които завършват, но след около три-четири години този брой ще намалее драматично и е хубаво висшите училища да си направят по-добре сметка за това.

На места няма и толкова много преподаватели, колкото е необходимо, за да се поддържа високо качество на обучение при огромния брой специалности.

Време е университетите да започнат да работят заедно, да създават общи специалности, да търсят други форми на сътрудничество, да запазят това ядро и капацитет, които имат, а не да се опитват изкуствено да се роят в стремежа си да оцелеят.