Кутия за тревожни мисли

За четвърта поредна година конкурсът „Добрите практики на фокус“ събира, описва и популяризира новаторски примери от работата на учителите в България. Организатори са фондацията „Заедно в час“ и образователният сайт prepodavame.bg. Тази година акцентът е поставен върху развиването на социално-емоционалните умения в час.

Национално издателство „Аз-буки“ продължава да представя добри идеи на учители от страната, тъй като вярваме, че споделянето им в педагогическата общност променя образователната система.

Днес на гости е учителката от СУ „Алеко Константинов“ в Луковит Димана Георгиева. Тя спечели наградата на журито за педагогическата си практика, наречена „Кутия за тревожни мисли“. Най-голямото ѝ предимство безспорно е нейната универсалност и широка приложимост. Тя може да бъде реализирана във всяко училище.

„В часовете с децата често говорим за нещата от живота“, разказва за „Аз-буки“ отличената преподавателка Димана Георгиева. Тя е учител по професионална подготовка в СУ „Алеко Константинов“ в Луковит и обучава гимназистите от специалността „Помощник-възпитател в отглеждането и възпитанието на деца“. Работи в образователната система от три години. Преподава предмети като методи на социалната работа, анатомия и физиология на детето, законодателство и социална практика, хигиена и хранене, здравословни и безопасни условия на труд. „Всичко това са все интересни предмети, които не са свързани с точна наука, където трябва да се наизустяват определени термини и понятия, а доста често говорим за нещата от живота. Особено когато става въпрос за малките деца в градината и как ще отглеждат в бъдеще своите собствени деца. Често разглеждаме и примери, свързани с тяхното детство, така че в клас наистина дискутираме интересни теми.

Голяма част от учениците ни, които избират да учат за помощник-възпитател, решават след това да продължат обучението си в предучилищна или в начална педагогика. Така че подготовката в училище им е изключително полезна, защото много от материала, който изучаваме, след това се надгражда в университета“, посочва още тя.

Разбира се, някои от младежите решават веднага след завършване на средното си образование да започнат работа в детска градина.

Правят го, защото искат професионално точно с това да се занимават.

А предисторията защо Димана Георгиева решава да постави кутия за тревожни мисли в класната си стая и как успява да провокира децата да споделят за проблемите си, е дълга.

„Още в началото на миналата учебна година реших да разнообразя интериора в кабинета. Видях в интернет нещо интересно и реших да го приложа при нас. Точно под дъската нарисувах голямо жълто петно, на което слагам цветни картинки с текстове за добри дела, които децата правят“, обяснява тя. Решава да го нарече „Добрините помежду ни“. Самата тя се определя  като арт човек, който избягва еднообразието и има усет към детайла. Обича да прави всичко около себе си по-красиво. Често се случва да ѝ хрумват различни и нестандартни идеи, които след това с голямо желание реализира.

Всички много харесват обособеното място за добри дела – и колегите, и учениците, и родителите. Случвало се е и други деца, на които Димана Георгиева не преподава, да влизат в класната стая от любопитство, за да прочетат какво пише на жълтото петно и кой какво добро е сътворил през деня. Така решава през следващата учебна година да продължи прекрасната инициатива. Маха всички стари листчета, за да могат да започнат отначало с нови добрини.

След това съвсем случайно вижда, че образователният сайт prepodavame.bg e поставил началото на новото издание на конкурса „Добрите практики на фокус“. Харесва ѝ, че акцентът е върху социално-емоционалното учене, и започва да мисли как би могла да участва в конкурса.

„Помислих си, че е много хубаво, че в час споделяме добрините, които сме направили през деня, но не говорим за това, което действително тревожи учениците“, казва тя.

Истината е, че именно през учебната 2024/2025 г. младата учителка за първи път е класен ръководител.

Поема гимназистите от VIII клас. Учениците ѝ не се познават един с друг. Класът е сформиран от четири различни паралелки. „Децата са толкова различни. Те самите още не се познават и в един момент им се пада класна, която никога не е била такава. Отделно, детето ми беше болно точно около 15 септември и първите три дни в училище не бях на работа. По-лошо нямаше как да стане – усещането беше стресиращо и за двете страни“, спомня си тя. И решава да направи нещо, което да ги сплоти. „Така ми хрумна, че по същия начин, както събираме добрините, можем да започнем да събираме и тревогите, а след това да ги обсъждаме помежду си. Така се роди идеята за кутия с тревожни мисли“, обяснява учителката. Със своя клас започва да прилага практиката, но малко по-малко в инициативата се включват и гимназистите от IX и XI клас.

Идеята е, че всеки ученик може анонимно да сподели тревогите си, като ги напише на лист и ги пусне в специално поставената за целта кутия. Единствените условия са да има записана само една тревога на един лист и да няма обидни думи, изрази и квалификации.

„Обикновено в един ден от седмицата, когато имам последен час с който и да е от трите класа, на които преподавам (VIII, IX и XI), отделяме няколко минутки, за да отворим кутията“, посочва тя.

Оказва се, че много от тревогите се отнасят за всички. И точно това е богатството на практиката. В края на годината всеки ученик има богат инструментариум от механизми, с които да се справя с ежедневни проблеми.

Относно това дали в кутията са постъпвали сериозни проблеми, като сигнали за насилие например, Георгиева казва, че не се е случвало, и допълва, „че за тях всичко написано там е сериозно“.

Безкрайно любопитно е какви са тревожните мисли на децата – какво имат нужда да споделят или просто да обсъдят.

Разбира се, най-често страховете им са свързани с предстоящи изпитвания, контролни и класни работи. „Обикновено точно децата, които най-често се притесняват, че могат да имат двойка по някой предмет, никога нямат“, обяснява моята събеседничка.

Най-много впечатлява една от бележките, на която пише: „Тревожната мисъл на целия клас е да не забременеете или да не се махнете от училището, докато не станем XII клас“. По този начин някой ученик се осмелява да напише това, от което най-много се страхуват всички, а именно да загубят любимата си учителка.

„Децата много добре усещат кои са хората, които истински се интересуват от тях“, обяснява моята събеседничка.

През миналата учебна година води клуб за занимания по интереси „Алековата работилница“, където изработват различни предмети, рисуват и декорират. Участват в благотворителни базари и дарителски кампании, посещават детски градини и домове за възрастни. Димана Георгиева намира безброй начини да учи децата на добротворчество и да възпитава достойни българи. Идеята на първия базар, в който участват, е да продадат свои изделия и със събраните пари да започнат да покриват разходите си за материали. „Първоначално идеята беше да се самоиздържаме, а не да събираме пари от родители или да взимаме от бюджета на училището. Това, само по себе си, е и урок по финансова култура. Общо взето, много неща, събрани в едно“, посочва тя. А нужда от такива уроци има. Повечето от учениците в училището са от уязвими групи. „Те живеят в друга среда. В семействата им образованието не е приоритет и за нас, като учители, най-трудно се оказва как да ги задържим в училище след X клас“, казва учителката. Стимулът на повечето от младежите е да достигнат до Х клас, когато могат да вземат шофьорска книжка, а след това приоритетът им е да сключат брак и да имат деца.

Споделя, че с всяка изминала година става все по-трудно за учителите да намират начини и доводи, с които да задържат учениците в училище.

„Това не зависи нито от ръководството и учителите, нито от материалната база на училището и възможностите, които предлага. Просто такива са традициите им“, казва тя. Опитва се да направи часовете интересни. По здравословни и безопасни условия на труд редовно изработват различни неща с ръцете си. Така чрез практиката възпитаниците ѝ най-добре усвояват новия учебен материал. Учителката разказва, че е правила различни експерименти в час, за да разбере как учениците най-лесно и бързо ще научат новия урок. Сама за себе си се е убедила, че ако чете от учебника и записва плана на дъската, а след това им каже да го препишат в тетрадките си, информацията не достига до тях. Те стриктно изпълняват всичко, но го правят машинално.

Много често посещават и детските градини в Луковит.

Ползотворно си сътрудничат с ДГ „Слънце“ и ДГ „Червената шапчица“. Там се провежда практическото обучение и гимназистите се запознават с естеството на професията, която изучават. Истината е, че тази част от обучението за учениците е не само полезна, но и интересна. Оказва се, че те се справят изключително добре със задълженията си. Много от тях изпълняват всички тях ежедневно и у дома, помагайки на родителите си в отглеждането на по-малките си братя и сестри. „Всички толкова много свикнахме, че когато кажем, че е време да си ходим, малките започват да плачат за големите“, обяснява тя.

Разказва, че често дори в часовете от учебната програма се случва учениците да споделят своя опит от вкъщи или пък понякога запомнят някой възпитателен похват, прибират се у дома, прилагат го и след това споделят със съучениците си резултата. „Всичко това, което учим в училище, е много полезно за учениците. Особено за момичетата! И дори те да решат да не продължат живота си като помощник-възпитатели в детска градина, със сигурност знанията и опитът, които са усвоили при нас, ще са им в помощ, отглеждайки и възпитавайки децата си у дома“, завършва младата учителка.

Свързани статии:

Заедно сме по-добри Подкрепа за педагози относно деца в риск Атестирането на учителите се отлага за учебната 2026/2027 г. За обидните думи