Преминаването към пенсиониране бележи важен житейски и професионален етап. Освен че означава край на активната трудова дейност, то поставя началото на нова фаза, в която работниците и служителите имат право на определени законоустановени социални и финансови гаранции.
Една от тези гаранции е обезщетението, което работодателят дължи при прекратяване на трудовото правоотношение,
когато работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Това обезщетение представлява не само форма на признание за положения труд, но и важна подкрепа при прехода към пенсия.
Съгласно Кодекса на труда всеки работник или служител, който прекрати трудовото си правоотношение след придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяване, има право на обезщетение от работодателя в размер на двукратното му брутно месечно възнаграждение. Ако обаче лицето е натрупало най-малко 10 години трудов стаж при същия работодател или в рамките на същата група предприятия през последните 20 години, то тогава обезщетението се увеличава и става в размер на шест брутни месечни заплати.
Работодателят е длъжен да изплати обезщетението не по-късно от последния ден на месеца,
следващ месеца на прекратяване на трудовото правоотношение. Този срок е установен в закона, но може да бъде променен в по-благоприятна за работниците и служителите посока чрез колективен трудов договор. Ако работодателят не изпълни това свое задължение доброволно в срок, обезщетението става изискуемо заедно със законната лихва. В такъв случай работникът или служителят има право да предяви претенцията си по съдебен ред в 3-годишен давностен срок, който започва да тече от деня, следващ изтичането на законовия срок за плащане.
Размерът на дължимото обезщетение се изчислява въз основа на брутното трудово възнаграждение за месеца, предхождащ прекратяването на трудовия договор, или на последното получено месечно възнаграждение, ако не е работено през месеца на прекратяване. Това е уредено в чл. 228, ал. 1 от Кодекса на труда. Ако работникът или служителят не е отработил пълния месец, възнаграждението се изчислява на база среднодневно брутно възнаграждение, умножено по броя на работните дни за съответния месец. Така дори само един отработен ден в дадения месец е достатъчен, за да се формира месечната база за изчисление на дължимото обезщетение.
Правото на обезщетение при пенсиониране не е просто формалност – това е важен социален механизъм за признание
и защита на дългогодишния трудов принос на работниците и служителите. То символизира уважението на работодателя към годините на лоялност и труд. Ето защо е важно и двете страни – работникът или служителят и работодателят – да познават своите права и задължения в този процес. За работниците и служителите това е средство за финансова стабилност в преходния период, а за работодателите – начин да покажат корпоративна отговорност и уважение към човешкия капитал. Спазването на тези законови разпоредби е не само правна необходимост, но и израз на социална зрелост.
Справка:
чл. 19, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда
чл. 228, ал. 1 от Кодекса на труда
чл. 228, ал. 3 от Кодекса на труда
чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ
Свързани статии:
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Address: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Phone: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg
