Тервел Замфиров, световен шампион по сноуборд за младежи, студенти и мъже: Ден, в който не науча нещо ново, е безсмислен за мен

 

В началото на годината 20-годишният Тервел Замфиров завоюва титлата в паралелния гигантски слалом в сноуборда от Световните студентски игри в Торино, Италия.  В края на 2023 г. Тервел Замфиров завоюва златни медали в паралелния и в гигантския слалом в сноуборда на първия Европейски университетски шампионат по зимни спортове във Вал ди Золдо, Италия. През март т.г. спечели златото в паралелния гигантски слалом на Световното първенство за младежи и девойки до 23 години в Закопане, Полша. Тогава стана и шампион в паралелния слалом. В Полша завоюва и третото златно отличие. Тервел Замфиров и сестра му Малена Замфирова спечелиха титлата в отборното състезание в дисциплината паралелен гигантски слалом.  Така Тервел вече има четири титли от първенствата за младежи след златото в Банско през 2023 г. Освен това има и 2 сребърни медала от световното първенство в Лахтал 2024 и бронз от Валмаленко 2022. Няколко дни след успехите в Закопане 20-годишният талант става и шампион в паралелния слалом при дебюта си на Световното първенство за мъже и жени в Енгадин-Санкт Мориц, Швейцария. Успехите му не приключват дотук. Тервел Замфиров е и шампион по джудо в категория до 73 килограма на Националната универсиада, провела се в началото на май. Това е второ подобно отличие за него.  Той е и състезател по алпийски ски. До 16-годишен се нарежда трети в България.

Поставил съм си за цел да популяризирам колкото се може повече спорта сред децата и да създам условия те да спортуват в училище

Разговора води Стела МАРИНОВА

– Тервел, за нас е удоволствие да посрещнем в редакцията на „Аз-буки“ един вече многократен световен шампион в сноуборда за различни възрасти. Кога стъпи за първи път на зимните писти?

– Страстта ми към спорта винаги я е имало. От малък съм активно дете. Обичал съм да седя навън, да си играя, да ходя в планините. Баща ми ме е качил на ски, преди да навърша две години. Спортът е инкорпориран в моя геном от малко дете.

Родителите ми се занимават с екстремни спортове. Баща ми е от пионерите в голям процент от тях – в сноуборда, парапланеризма, кайтсърфа. Той ми е предал това с добър пример и с прекарвано време в планината, в спортните зали, на тенис корта, на пистите. По този начин тръгнах по пътя на спорта.

– След толкова години в спорта смяташ ли се за професионалист?

– Гледам на себе си като на любител. Това за мен е хоби, което правя на високо ниво, а не бъдеща професионална кариера. За да си спортист, трябва да си сигурен, че през целия си живот ще бъдеш здрав, а това няма как да стане. Една контузия може да те извади от спорта веднага. Затова и като професионално развитие и кариера съм избрал ветеринарната медицина. Спортът е нещо, което обичам. Ще се занимавам с него колкото здравето ми позволява. Ако до четиридесетгодишна възраст имам възможност да карам и да се състезавам, ще го правя.

– Какво си спомняш от първото си състезание?

– Джудото ми е дало повечето опит. Първото ми състезание в живота беше, когато бях на шест и се състезавах в категория до 21 кг. Спомням си го като ужасно дълго и изтощително състезание в зала „Триадица“, което никога няма да забравя. Бях супер ентусиазиран и надъхан, че ще ходя на първото си състезание и ще се боря.

Сутринта мина редът на брат ми, а мен не ме викаха да изляза на среща. Седях, и седях, и седях и вече стана 14 часа и се разплаках, че не ме викат да се боря. Помислих си, че са ме забравили, че няма да ми дойде категорията. Тогава баща ми ме стегна, извикаха ме на състезание и се борих. Не си спомням как се класирах, само че имах победа и загуба. Но до ден-днешен си спомням, че бях много емоционален, все пак беше първо състезание за мен. Притеснявах се, очаквах да ме извикат, а напрежението те изтощава.

Бях на тринайсет години на първото си състезание по сноуборд – държавното първенство до 13-годишна възраст. Дотогава бях тренирал основно ски. Баща ми ме беше качвал няколко пъти на сноуборда, но без да има идея да ставам състезател, по-скоро за координация. Видя, че карам добре, и каза: „Хайде ще те заведем на държавното, да видим какво ще направиш“. И взех, че го спечелих. Тогава той ми каза, че карам горе-долу добре, но не взехме успеха за нещо сериозно. Това беше детско състезание.

Сноубордът преди време не беше на нивото, на което е сега в България. Състезанията не се провеждаха по толкова професионален начин, както е в момента. Тогава нямахме възможност да тренираме на трасета. Подготвял съм се на борови иглички, между които съм правел завоите. Но си спомням състезанието като нещо, което ме разви и ми помогна. Бях запален от конкуренцията, но имах и доста опит от другите състезания, в които съм участвал преди.

– Как би описал изминалия спортен сезон? Какви бяха очакванията ти?

– Не съм подхождал с очаквания, а с желанието да се забавлявам и да се справя по възможно най-добрия начин. Не съм очаквал, че на всяка цена ще спечеля. Ако един спортист не се наслаждава на пътя, по който е тръгнал, на напредването, на дните в планината, на тренировките, на усилието, на труда, а само на спечелените медали, то той няма как да стигне далеч и винаги ще бъде нещастен.

Преди време един рибар ми каза, че ако риболовът за теб е хващането на риба, няма да бъдеш никога щастлив. Риболовът е за хубавото време, за неделята извън офиса, за стоенето покрай езерото или морето, разговорите  с приятел. А хващането на риба, или в моя случай спечелването на медал, е само черешката на тортата. Спортистът има път, по който може да постигне успехи, но победата не е самоцел.

Относно изминалия сезон, изобщо не съм очаквал, че е възможно да направя подобен резултат. Имах честта, привилегията, възможността и късмета да спечеля всяко значимо световно първенство. Тази година станах световен шампион за студенти, за младежи и за мъже. Не съм си представял, че това може да се направи в рамките на година, и не мога да повярвам, че ми се случва на толкова крехка възраст.

– Каква цел си поставяш занапред?

– На 20 години единственото нещо, което ми липсва, за да съм напълно декориран спортист, е титла от Олимпийските игри. Ще опитам до края на спортната си кариера да спечеля олимпийски медал, по възможност златен. Това е цел, която виждам в далечината, но тя може да се случи на една от следващите пет олимпиади. Това е нещо, към което се стремиш, но прогресът, търпението, желанието, мотивацията, самоусъвършенстването те водят натам. Така че целта ми е да постигна тези пет неща и ако те ме доведат до олимпийския медал, ще бъда щастлив.

– Участваш редом до братята и сестрите си. Как ти влияе това?

– Аз съм най-голямото дете в семейството и трябва да давам пример на останалите, което ме мотивира допълнително. Имаш другар, с когото споделяш трудностите по време на тренировка, удоволствието от спечелването на състезание, научаването на нещо ново, човек, с когото да имаш вътрешно състезание и конкуренция. Това помага и те развива със сигурност.

– Имаш ли време да помагаш в учението и в спорта  на сестра си Малена, която вече също печели медали на високо ниво, а и като теб учи в Националната природо-математическа гимназия.

– Опитвам се да помагам максимално на всичките си братя и сестри, не само на нея. Сестра ми Малена има възможността да стъпи на моя опит и на този на баща ми. За нея съм като играещ треньор, защото мога да мина по трасето на състезания и да ѝ дам съвет кое трасе да избере, откъде и как да мине. Аз съм вътре в самото състезание и знам точно какво изпитва тя. Мога много да ѝ помогна в избора на бордовете и във всеки аспект на сноуборда. Това е път, по който сме минали с баща ми, и за нея е напълно утъпкан. Тя може да тича там, откъдето ние сме се провирали пълзешком. За всички деца оттук насетне пътят е разчистен. Формулата е ясна и от тях се изисква само да карат и да слушат какво им се казва. И резултатите да са налице.

Всичките ми братя и сестри се занимават със спорт, но в нашето семейство да започнеш да спортуваш професионално, не е нещо задължително. Те спортуват, стараят се, учим ги на трудолюбие, влагат усилия в тренировките.

– Какво съвет би отправил към децата, които тепърва искат да се занимават със спорт?

– Съветвам всички да спортуват. Нека децата опитват да практикуват колкото могат повече спортове, защото спортът е здраве, помага на образованието, възпитава ценни качества, които после са нужни във всяка професия и в живота. Той ти дава неща, които не могат да се научат нито в училище, нито в семейството.

Спортът те учи на всичко – на патриотизъм, на трудолюбие, на желание за самоусъвършенстване, на перфекционизъм, да обичаш планината, да обичаш природата, да си еколог. От малки децата се учат на дисциплина, на възпитание, на йерархията в тренировъчната зала или в спортния отбор. После това помага да имаш по-добро поведение в училище, а по-късно – и да работиш по-добре, независимо в каква фирма попаднеш.

Съветът ми към децата е да спортуват, да се опитват и да се стараят. А това ще им донесе много. Дори и човек да не стане професионален спортист, той ще се забавлява за цял живот. Това е реално забавление, което извличаш с умението, което си развил. И не на последно място, държи те далеч от телефона, от цигарите, от алкохола и от други зависимости.

Поставил съм си за цел да популяризирам колкото се може повече спорта сред децата и да създам условия те да спортуват в училище. Да се завърнат ученическият и студентският спорт в България, за да има много повече възможности и шанс всеки да опита да спортува. От една страна, масовият спорт е пътят за свястност на нацията. А от друга – е най-добрият начин да открием и развием добри спортисти.

Когато отидат националните треньори на държавни състезания до IV клас по футбол, по лека атлетика, по борба и други спортове и видят как тези деца владеят топката, колко бързо тичат, колко добре се борят, макар и никога да не са тренирали съответния спорт, професионалистите виждат кое от тях може има потенциал. След това те могат да отидат при родителите му и да им предложат да го тренират.

Масовият спорт е задача номер едно. Първо, всички ще са по-здрави, всички ще имат повече умения, ще бъдат далече от телефоните и ще научат това, което сега само спортистите знаят от спорта. Това ще бъде и в помощ на образователната система, която не се справя да научи децата на дисциплина.

И още нещо – спортът е най-добрият начин едно дете да се докаже в света на възрастните. Това е единственото поле, на което един младеж или подрастващ може да победи майка си, баща си и тяхното поколение. В спорта те могат да се докажат като по-добри от големите.

Да приличаш на възрастните, не означава още в VI клас да пушиш цигари и да пиеш алкохол като тях, a да ги победиш на тенис, на ски. Това е начин да се изразиш сред тях и да те уважават. Всяко дете трябва да има тази мисъл в главата си, когато започва да се занимава със спорт.

Моето впечатление е, че най-важното за един млад човек е да се впише добре в света на възрастните, те да го признаят за пораснал, за можещ, за знаещ. И спортът е чудесен начин да започнат да те уважават.

– Казваш, че спортът е пътят за свястност на нацията. Как ще помогне да живеем в по-добро общество?

– Например проблемите с агресията и групи като „локалите“, за които се говори в последно време, могат да се решат и с масовото спортуване, защото спортът дава самочувствие. И няма нужда се „доказваш“ в подобни групички. Ще търсиш други начини да се покажеш. Последното нещо, което ще си помисли човек, който се занимава сериозно с боен спорт, е да го използва с цел оръжие или да нападне друг. Там се учиш да не възприемаш спорта като средство, с което да тормозиш други хора, а по-скоро да защитиш някого, който е онеправдан. Освен това, след като си се борил три часа в залата, не се чудиш къде да си избиваш излишния тестостерон. Повече спортни зали са начин да се намалят тези хора.

– Да поговорим за учението – ти какъв ученик беше в училище?

– Стремял съм се да бъда старателен ученик. Спортът ме е научил да не търся извинения и да бъда винаги навреме и знаещ. За мен беше важно да имам отлични оценки в училище. Въпреки че винаги съм бил активен и съм искал да се занимавам със спорт, родителите ми ми казваха, че в мига, в който започна да получавам ниски оценки в училище, тренировките по джудо, тенис и ски ще се заменят с уроци по математика, немски и английски. И това беше допълнителна мотивация за мен.

Като ученик бях почти винаги с домашно, подготвен за тестовете. Завърших с отличен успех до VII клас, след това ме приеха в Националната природо-математическа гимназия с профил „Природни науки“ с биология и химия и интензивно изучаване на английски език. Там отново завърших с отличен успех. Бях в страхотно училище, в страхотен клас с уникални преподаватели. Това са може би най-хубавите ми години.

Много от учителите ми в Националната гимназия са ми повлияли. Изградих и много приятелства, които и днес ценя. Част от колегите ми в университета са от НПМГ. Всъщност голямата част от моя клас се занимаваме с медицина – дентална, ветеринарна, хуманна, фармация. Малко са хората, които отидоха да правят нещо, което не е несвързано с биология и химия.

След средното си образование отидох в Лесотехническия университет, за да уча „Ветеринарна медицина“, която е мечтата ми от дете. Именно интересът ми към биологията ме заведе в НПМГ.

След това продължих да се състезавам в тази област, но в един момент националните олимпиади по биология и здравно образование започнаха да се припокриват със световните първенства за младежи. Тогава вече трябваше да направя компромис и оставих настрана състезателна кариера на биолог. Но винаги съм бил любознателен, особено в сферата на природните науки.

Винаги съм се срамувал от незнанието и винаги съм търсил знанието, любознателен съм като човек. За мен ден, в който не науча нещо ново, е безсмислен. Опитвам се да нямам такива дни.

– Какъв студент се стремиш да бъдеш? Как успяваш да се подготвяш, да съчетаваш следването си със състезанията?

– На първо място, се опитвам да прехвърлям изцяло в обучението си качествата, които съм развил в спорта.

В действителност чета много, дисциплиниран съм, слушам, внимавам. Опитвам се всяка секунда, която влагам в обучение, да не е напразна и винаги да съм фокусиран на 100%. Няма смисъл да отидеш на лекция и да си играеш на телефона.

Второ, за всяка дисциплина ти трябва определено време, за да я изучиш. Дали това ще стане през сесията – а за мен през зимата са всички състезания, или два-три месеца по-рано, няма значение. Чета през семестъра и се опитвам да не оставям работа за три месеца за някакви пет дни. По този начин си облекчавам академичния път.

Получавам и подкрепа от колегите си, които ми изпращат планове, протоколи, държат ме в течение какво се случва в университета, когато съм на състезания. Записват ме за изпити, обясняват ми, ако нещо не съм разбрал.

Имам и неимоверна подкрепа от преподавателите, които разбират, че пътят ми е труден, и се отнасят с разбиране, че отсъствам. Склонни са да ми отговорят на въпрос, ако нещо не съм разбрал, да ми дадат повече време да изпълня някоя задача.

Отнасят се много благосклонно към това, че съм спортист, а аз, от своята страна, се старая максимално.

– Към коя област на ветеринарната медицина би желал да се специализираш?

– Винаги съм искал да се занимавам с хирургия, ортопедия, травматология. Опитвам се да се развивам в тази посока и отсега да чета повече в тази насока. Дисциплините, които имат практическа насоченост към ортопедията и травматологията, ги изучавам по-детайлно или чета допълнително в тази сфера.

– Мислил ли си и за научна кариера в сферата на ветеринарната медицина?

– Имам още четири години, докато завърша, и засега не мисля за това. Но и не изключвам подобна възможност. Звучи интересно и смислено. Със сигурност ще ме развие и ще ми помогне да стана по-добър лекар.

– Студент си и в Националната спортна академия. Там как протича обучението ти?

– В Спортната академия съм на индивидуална програма за елитни спортисти и обучението ми е по-професионално насочено с оглед на това да мога да се състезавам. Повече се явявам на изпити, отколкото на лекции. Уча треньорски профил. Не знам дали ще се занимавам в тази посока, но ще се подсигуря с диплома, за да имам възможността да го правя. Някой ден може и на моите деца да реша да стана треньор.

И в момента имам поле за изява като треньор, тъй като покрай нашия отбор тренират много деца. Участвам активно и в подготовката на сестра ми Малена. Тя е от първите деца, които преди години започнаха да тренират с нас и вече постигат резултати. Самите ние сме отбор на пет години, но тя започна да тренира с нас още тогава и вече започваме да навлизаме леко-леко в Световната купа.

– Какво правиш в свободното си време? Какви други интереси имаш?

– Обичам да чета книги. Практикувам различни спортове – обичам да играя тенис, да карам ски. Не бих оприличил живота си в момента като постоянна работа, а по-скоро като активна почивка.

Постоянно се занимавам с нещо. Дори сноубордът, който повечето хора се бъркат, че ми е професионална кариера, за мен, както казах, е хоби на високо ниво.

Като се замисля, нямам много свободно време, защото то е изцяло разпределено за спорт и учене. За мен ценно е да седна да прочета книга, да науча нещо ново в областта на медицината или за животните.

Не обичам да слагам граници на съзнанието си, че в момента съм на работа и се занимавам с нещо, което е задължително и не ми харесва. Представям си, че всеки ден правя нещо, защото ми е интересно и ме вълнува. Това е най-приятният начин да прекарвам дните.

Ако някой ми каже, че ми остава година живот, няма да променя всекидневието си. Ще продължа да уча нови неща, да ходя на лекции, да чета, да спортувам. Живея пълноценно и начинът ми на живот ми харесва.

– Това ли е тайната на успеха – човек да прави това, което обича?

– Наистина смисълът на живота е човек да прави това, което обича. Разбира се, с уговорката, че то е нещо смислено. Ако ти харесва само да гледаш телевизия и да играеш на телефона, става дума за различно нещо.

Важно е да искаш да се развиваш. Смисълът на живота е да се развиваш, да се самоусъвършенстваш, да учиш нови неща, да си сред природата, да си със семейството, да създадеш свое, да имаш деца, да ги възпиташ добре, да си активен гражданин. Начинът да прекараш живота си правилно, е да си щастлив. А за да си щастлив, трябва да си поставяш постижими цели.

– Имаш ли любимо място за разходка или любима планина в България или по света?

– Любимата ми планина е Пирин. Обичам да прекарвам времето си там. През лятото съм през ден по баирите на Пирин, качвал съм почти всички върхове там. Обичам да почивам покрай езерата, да се катеря покрай реките. За мен най-добре оползотвореното време е с приятели в планината.

– Къде се виждаш след десет години? Още по пистите или в някой ветеринарен кабинет?

– Към момента се виждам като бъдещ хирург, който се занимава професионално със спорт. Не мисля да разделям нещата. Както в момента се занимавам с обучение и със спорт постоянно, смятам, че ще се справям и когато завърша. Все пак трябва да се вземе предвид, че сноубордът е сезонен спорт и активният сезон е шест месеца. Тогава, когато се състезавам активно, ще комбинирам нещата, както и в момента го правя. През останалите шест месеца ще мога да бъда напълно отдаден на медицината.

Историята познава такива случаи. Вдъхновили са ме примери като една от легендите на бразилския футбол д-р Сократес, който е бил зъболекар, както и негова сънародничка – олимпийска шампионка по джудо, която е хирург. Тези примери са ми дали вяра, че и аз мога да направя подобно нещо.

Ако съм жив и здрав, с помощта на съдбата, теоретически имам още 25 години активна състезателна дейност пред себе си, което е повече, отколкото съм живял досега.

– Фрийрайд караш ли? И какъв съвет би дал на любителите на адреналина по неутъпканите бели писти.

– Да, карам, но със ски. Независимо какво се прави в планината, трябва да се подхожда с уважение и мисъл. Най-правилният вариант е, когато ще излизаш на фрирайд, да се консултираш с някого, който е специалист дали е безопасно, да знаеш къде падат лавини, кога има най-голям риск това да се случи. Смятам, че екстремните спортове са екстремни най-вече от глупостта на човека. Ако учиш и се отнасяш с уважение и разбиране към природните сили – вятър, вълни, реки, лавини, разбираш по-добре тяхната механика и рискът става по-малък. Но винаги го има.

А за да се забавляваш, гледаш рисковете да са премерени. За мен е принцип да се подготвям предварително и да знам в каква материя навлизам, когато правя нещо екстремно.