Мерки за пренастройване на образователната система

Промени в Закона за предучилищното и училищното образование предвиждат еднократно повтаряне на I клас, ако ученик не е усвоил компетентностите, предвидени в учебната програма по български език и литература, разширени правомощия на педагозите да налагат предупредителни мерки, и забрана на мобилни устройства за комуникация в училище

Разширяване правомощията на учителите за налагане на по-голям набор от предупредителни мерки при неприемливо поведение от страна на учениците, забрана на използването на мобилни устройства за комуникация в училище, освен за строго образователни цели, по здравословни причини или при форсмажорни обстоятелства, въвеждане на нов учебен предмет „Добродетели и религии“ и на eзикова подкрепа спрямо потребностите на децата и учениците, които не владеят български език в достатъчна степен, включваща и две нови форми – интеграционно обучение в индивидуална форма и на подготвителен езиков клас. Това са част от промените в предложения за обществено обсъждане законопроект за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование.

Сред другите промени са създаване на нов вид специализирани училища – математически и природо-математически гимназии, и въвеждане на нов профил в гимназиален етап – „Класически“, от есента на 2026 г. Предвижда се още квалификацията на педагогическите специалисти да бъде спрямо приоритетни за държавата тематични области, въвеждане на нов модел на обучението, предлагано от центровете за специална образователна подкрепа, както и предоставяне на нови възможности за децата със специална образователна подкрепа. Записани са и нови мерки срещу сегрегацията в училища и детски градини и ръст на санкциите за родителите, ако детето им не е обхванато от задължително предучилищно или училищно образование.

Една от предложените промени е свързана с предоставяне на нова възможност за усвояването на българския книжовен език.

Това ще се случи чрез въвеждането на езиковата подкрепа спрямо потребностите на децата и учениците, които не владеят български език в достатъчна степен, включително и за тези, за които той не е майчин. Тя ще подпомогне ефективно усвояване на компетентностите, заложени в държавните образователни стандарти за предучилищно образование и за общообразователна подготовка.

Степента на владеене на българския език ще се установява при условия и по ред, определени в държавния образователен стандарт за българския книжовен език чрез прилагане на утвърдени от министъра на образованието и науката стандартизирани инструменти.

Това ще се случва задължително в три случая – при постъпването на децата в предучилищно образование, както и в края му; при постъпването в I клас на ученици, които не са били включени в предучилищно образование, както и при постъпването в системата на училищното образование на ученици, които са завършили клас, етап или степен в друга образователна система.

Езиковата подкрепа може да бъде три форми, като ще се определя от детската градина или училището според потребностите на детето или ученика и степента, в която владее български език. А родителите са задължени да осигурят присъствието на детето си.

Това може да бъде обща подкрепа за личностно развитие чрез допълнителни модули или допълнително обучение по български език, както и чрез консултации. В този случай организацията ще се определя в държавния образователен стандарт за приобщаващо образование.

Другите две форми на езикова подкрепа са изцяло нови. За осъществяването им министърът на образованието и науката ще утвърди рамкови учебни програми по степени на владеене на български език, които определят и броя на учебните часове за постигане на съответната степен.

Предлага се въвеждането на интеграционно обучение в индивидуална форма.

То е само за учениците от I – VII клас. Те ще могат да се включват и в учебни часове по един или повече учебни предмети заедно с ученици от паралелка в училището от същия клас. „Това позволява първоначално ускорено усвояване на българския език и постепенното им интегриране в паралелка с ученици от същия клас“, пише в мотивите към законопроекта. Помагалата по български език за интеграционно езиково обучение ще бъдат осигурявани безплатно.

Езиковата подкрепа може да бъде и под формата на подготвителен езиков клас, който ще бъде насочен към тези, които изобщо не владеят български език. Той ще се организира в дневна, индивидуална, вечерна или дистанционна форма на обучение. Учебното време ще обхваща една учебна година. Учениците, записани за обучение в подготвителен езиков клас, се организират в групи в зависимост от степента на владеене на български език. В една група може да се включват ученици от различни класове в рамките на един и същи етап от степента на образование.

Училището организира целодневна организация на учебния ден за учениците от подготвителния езиков клас, както и на тези на интеграционно обучение в индивидуална форма с първоначално ускорено усвояване на български език и постепенното им интегриране в паралелка с ученици от същия клас.

За учениците, на които се предоставя езикова подкрепа под формата на интеграционно обучение или подготвителен езиков клас, оценката е показател за степента, в която са постигнати компетентностите, заложени в рамковата програма.

Ученик ще завършва успешно подготвителен езиков клас, ако има годишна оценка най-малко „Среден“.

На този, който е преминал обучение в подготвителен езиков клас, се издава удостоверение за завършения клас, в което се вписва годишна оценка, както и достигнатата степен на владеене на български език и се дават препоръки за езикова подкрепа през следващата учебна година. Ако има годишна оценка „Слаб“, то той ще повтаря класа, но не повече от веднъж.

Със законопроекта се допуска и еднократно повтаряне на I клас, когато ученик не е усвоил компетентностите, предвидени в учебната програма по български език и литература. „Промяната се налага, тъй като незнанието на езика създава затруднения и пропуски в последващото обучение на учениците по останалите предмети. Това води до загуба на мотивация, а в дългосрочен план – и до самоизключване и отпадане от системата“, посочват от МОН. Тези, за които се предоставя езикова подкрепа под формата на интеграционно обучение в индивидуална форма, не повтарят класа.

Езиковата подкрепа ще се финансира при условия и по ред, определени в държавния образователен стандарт за финансирането на институциите, става ясно още от законопроекта.

С друга промяна Министерството подкрепя и младите таланти в областта на математиката и природните науки. Създават се нов вид специализирани училища – математически и природо-математически гимназии. Първият вид ще бъде с профили „Математически“ и „Софтуерни и хардуерни науки“, а вторият – с  „Математически“, „Софтуерни и хардуерни науки“, „Природни науки“ или „Икономическо развитие“.

„На практика всички съществуващи в момента математически и природо-математически гимназии се преобразуват в специализирани“, посочват от МОН.

Учениците в тези училища не само ще получат специализирана подготовка в областта на математиката и природните науки, но и ще могат да продължат обучението си в тях, без да кандидатстват отново след VII клас. Ако желаят, те могат да кандидатстват в друго училище, а освободените места ще се запълват с нови ученици.

Математическите и природо-математическите гимназии ще могат да осъществяват държавен план-прием и на изцяло нови паралелки с ученици след VII клас. С цел подбор на ученици с изявени таланти в областта на математиката и природните науки се създава възможност и за включване на проверка на способностите като елемент на балообразуването наред с резултатите от НВО. В момента по условия и ред, определени в наредба на министъра на образованието и науката, това се случва в училищата с профил „Изобразително изкуство“, „Музика“ и „Физическо възпитание и спорт“.

Предвижда се и разширяването на списъка от профили, в които ще могат да се обучават учениците в гимназиален етап.

Той може да бъде „Комбиниран“. В училищата по културата ще може да се изучава и профил „Класически“ от учебната 2026/2027 г. В този случай ще може да се допускат и изключения относно броя часове, с които се изучават отделни общообразователни предмети. Втората задължителна матура на изучавалите профил „Класически“ ще бъде по учебен предмет, изучаван от тях като профилиращ във втория гимназиален етап. Държавният зрелостен изпит се полага върху учебното съдържание от задължителните модули на профилиращия учебен предмет.

Промените предвиждат още центровете за специална образователна подкрепа да разширят обучението си, като приемат и ученици до XII клас, а не до 16-годишна възраст, както беше до момента. За учениците със специални образователни потребности ще се разработва индивидуален учебен план, когато разпределението на учебното време по един или по повече учебни предмети е различно от училищния учебен план, както и когато се включват само част от учебните предмети. Целта е и да се даде възможност тези ученици да бъдат включени в групи по интереси и други дейности, част от целодневната организация на учебния ден, дори при индивидуална форма на обучение, посочват от МОН.

С промените центровете за специална образователна подкрепа ще могат да организират изнесени паралелки в целодневна организация на учебния ден. Това ще спомогне за включването на тези ученици в терапевтични и рехабилитационни дейности, както и в занимания по интереси в рамките на целодневното им обучение.

С измененията се очаква да се даде възможност на учениците със специални образователни потребности, оценявани с оценки с качествен показател по индивидуални учебни програми, да валидират компетентности и за втори гимназиален етап, което да им помогне за завършване на средно образование. Те ще имат право да получат удостоверение за завършен XII клас, ако са завършили обучението си в последния гимназиален клас, но не са придобили средно образование, и така ще имат право на професионално обучение.

Предложено е и създаването на Национален център за кариерно ориентиране, с който да се гарантира устойчивост и системност в провеждането на дейностите по кариерно ориентиране, както и методическа подкрепа за училищата и центровете за подкрепа за личностно развитие. Предвижда се и повишаване квалификацията на кариерните консултанти чрез централизирана и систематизирана политика и гъвкаво разпределение на кадрови ресурси в зависимост от нуждите в различните региони на страната.

Действащите в момента кариерни консултанти ще бъдат обединени в Национален център за кариерно ориентиране, който ще осигури постоянна подкрепа за учениците при избора им на професионален път и образование. Кариерните консултанти ще подпомагат не само младежите, но и образователните институции.

С друго предложение се дава възможност на общините да регулират приема на ученици по места така, че да не се допуска концентрация на деца от уязвими групи в едно училище, а те да бъдат разпределяни равномерно в образователните институции.

Кметовете следва да засилят и контрола за обхват на учениците, така че в още по-голяма степен да се ограничи отпадането на учениците от образователната система.

Предвижда се в населени места, в които функционират сегрегирани детски градини и в които са налице условия за осъществяване на образователна десегрегация, общините да организират и осъществяват дейности по образователна десегрегация и недопускане на сегрегация.

Темата е засегната и в план-приема. Регионалното управление на образованието, съгласувано с общината, утвърждава училищния план-прием на училища с двусменен режим на организация на учебния ден или тези, в които са налице условия за провеждане на десегрегация, като провежда политика за намаляване на приема в училищата с двусменен режим и в училищата, за които са налице условия за десегрегация. Общината съвместно с регионалното управление на образованието насочва за приемане учениците в училищата, които не са сегрегирани, като не допуска създаване на условия за вторична сегрегация, предвижда друга от предложените промени.

В същото време се увеличава и размерът на глобите за родители, които не запишат или не водят на детска градина или училище децата в задължителна предучилищна възраст, както и тези, които не осигуряват присъствието на децата си в допълнителното обучение. Те ще варират от 80 до 250 лв. вместо сегашните между 50 и 150 лв. При повторно нарушение глобата може да скочи до 800 лв. Актовете за установяване на нарушенията вече ще се съставят от директора на детската градина или училището, в чийто район на обхват е постоянният адрес на детето или ученика.

Местната власт запазва правото си да обявява неучебен ден за училищата на своя територия, но това може да се случва само за празника на общината и след уведомяване на началника на регионалното управление на образованието. В случай на извънредни или непредвидени обстоятелства кметът на общината може да предложи на министъра на образованието и науката да обяви определени дни за неучебни за училища в общината.

Предлага се и въвеждане на задължителен избираем час по възпитание в добро и формиране на ценности – „Добродетели и религии“. Родителите и учениците ще могат да избират от три алтернативни програми за формиране на универсални човешки ценности като честност, уважение, съпричастност, смелост, отзивчивост към нуждите на другите и др., а религията няма да бъде задължителна за никого. По този предмет няма да се поставят оценки, тъй като целта е не просто да се измерват знанията на децата, а да се насърчават разговорите между тях, обсъжданията, дискусиите и разглеждането на житейски казуси и ситуации.

Дава се възможност и за обучение в комбинирана форма на ученик в клас от втори гимназиален етап, преместен в училище, в което не се изучава някой от профилиращите предмети, които той е изучавал преди това.

Друго предложение предвижда учебниците да са делими като части.

Това, от една страна, ще облекчи ученическите раници, защото децата ще носят само тази част, над която в момента работят, а от друга – при необходимост ще се осигури по-лесна актуализация на конкретното съдържание, а не да се подменя целият учебник, посочват от МОН.

Към хартиените учебници ще се създават и електронни издания. Те ще включват освен цялото учебно съдържание и допълнителен материал под формата на анимации, звук, интерактивни задачи и тестове.

Облекчава се и процедурата по оценяване на учебниците, като се засилват ролята и отговорността на МОН, с което ще се избегне и досегашният формализъм на процеса. Както „Аз-буки“ писа, предложението е да отпадне вторият етап на оценяване.

Въвежда се и забрана на мобилни телефони в училищата, като се оставя възможността те да се използват само за строго образователни и медицински цели, както и при форсмажорни обстоятелства. Използването на електронни устройства не само пречи на концентрацията и понижава образователните резултати на учениците, но и влошава техните когнитивни, двигателни, социални, емоционални и комуникативни умения, се посочва в мотивите за промяната.

Заложени са и два нови кариерни педагогически статута – базови учители, които да подпомагат студентите в практиката, и методици по различни учебни предмети, осигуряващи системна подкрепа на учителите на местно ниво.

В областта на ранното детско развитие се предвижда разкриване на нова професионална квалификация „Специалист по ранна детска грижа“ в отговор на нарастващия недостиг от медицински сестри в детските ясли и нуждата от подготвени специалисти, които да отговорят на комплексните потребности при отглеждането, възпитанието, социализацията и обучението на децата преди постъпването им в детска градина. Обученията ще осигуряват нужния набор от знания и умения, за да могат специалистите в още по-висока степен да се грижат за възпитанието, социализацията и обучението на децата, посочват от МОН.

Въвежда се и нов ред за функционирането на регионалните управления на образованието, като техният статут вече ще се урежда по Закона за администрацията, а не по Закона за държавния служител, както е в момента. Регионалните управления ще бъдат административни структури към МОН с ясно разписани управленски правомощия, правила за организация на дейността и механизми за отчетност. Целта е да се постигнат по-голяма последователност, ефективност и прозрачност в управлението на образователната система на регионално ниво.

Предупредителни мерки и санкции

По отношение на дисциплината в класовете се предлагат законодателни промени, които разширяват правомощията на учителите за налагане на по-голям набор от предупредителни мерки при неприемливо поведение от страна на учениците.

„Идеята е да могат да се вземат и бързи мерки, когато имат системен проблем с конкретно дете, за да може конфликтната ситуация да се разреши навременно и да се избегне налагането на тежки санкции. Заедно с това се запазват всички подкрепящи мерки на действащия закон“, посочват от МОН.

Предупредителните мерки са забележка; предупреждение за преместване в друга паралелка в същото училище; предупреждение за преместване в друго училище, както и предупреждение за преместване от дневна форма или от дуална система на обучение в самостоятелна форма на обучение, която се прилага само при навършилите 16 години. Предупредителната мярка „забележка“ ще се налага от класния ръководител или всеки учител, който преподава на ученика, а всички останали предупредителни мерки – от директора. Предупредителните мерки се налагат чрез вписване в електронния дневник, като се посочва видът на предупредителната мярка и мотивите за налагането ѝ.

Ако те не дадат ефект, следва налагането на санкции. Те се ограничават само до три – преместване в друга паралелка в същото училище; преместване в друго училище и преместване от дневна форма или от дуална система на обучение в самостоятелна форма на обучение. Първата се прилага със заповед на директора по мотивирано писмено предложение на класния ръководител, психолога или педагогическия съветник, а останалите – със заповед на директора по предложение на педагогическия съвет. С това се цели значително облекчаване на процедурата по налагането на санкции, респективно обжалването им при условията и по реда на Административнопроцесуалния кодекс, посочват от МОН.

Дава и възможност, когато ученикът с поведението си значително възпрепятства провеждането на дейностите в училището, да може да се отстрани за срок, не по-дълъг от 3 дни.

Ученик, на когото е наложена санкция, за срока на действието ѝ се лишава от правото да получава стипендия за отличен успех.

Когато в рамките на една учебна година на ученика са наложени три предупредителни мерки, до края на учебната година той няма право да участва в мероприятия, изяви и дейности, извън обучението по учебен план.

Когато санкциите или предупредителните мерки са наложени до 30 учебни дни преди края на втория учебен срок, те влизат в сила от началото на следващата учебна година.

Повишаване на квалификацията и нов модел за оценка на учители

Министърът на образованието и науката всяка година ще утвърждава в своя заповед приоритетни тематични области за квалификация, определени въз основа на анализ на данни за потребностите на системата на предучилищното и училищното образование за повишаване квалификацията на педагогическите специалисти.

Повишаването на квалификацията на педагогическите специалисти ще се планира в съответствие с тях и въз основа на индивидуалните им потребности, както и установените такива в процеса на оценяването на труда им с цел подобряване качеството на тяхната работа  и придобиването на компетентности от децата и учениците.

Заложено е държавата да създава условия за повишаване квалификацията на педагогическите специалисти съобразно националните, регионалните и институционалните приоритети за квалификация. Педагогическите специалисти са длъжни всяка година да повишават квалификацията си, като придобиват най-малко три квалификационни кредита за всеки период на оценяване на труда си.

Планира се и създаването на информационна система с регистъра с квалификационните програми, чрез която да се наблюдават в реално време както провежданите обучения, така и рейтингът на обученията. Целта е да има по-добра връзка между обучението, придобитите умения и кариерното израстване на учителите, включително и връзка с висшето образование и професионалните степени, посочват от МОН.

Атестацията на учителите и директорите ще се замени с по-облекчена годишна оценка за тяхната работа, която да има едновременно проследяваща, но и мотивираща и развиваща функция. Оценката ще бъде основание както за професионалното израстване на педагогическите специалисти, така и за налагане на корективни мерки при несправяне със задълженията, посочват от МОН. В законопроекта е заложена основа за кариерно развитие на педагогическите специалисти да бъдат оценяването на труда и учителският стаж, както и придобитата професионално квалификационна степен. Вече не по-големият брой квалификационни кредити, а по-високата оценка на труда в комбинация с по-високата професионално квалификационна степен ще са основание за по-бързо кариерно развитие на педагогическите специалисти, независимо от учителския стаж.

Нови цели в оценяването

Съществен акцент се поставя и на оценяването – както на учениците, така и на учителите. Променя се философията на изпитването на децата – от проверка на фактологични знания към оценяване на уменията, свързани с реалния живот, критичното мислене и социално-емоционалното развитие. Този модел ще помогне за проследяване личния напредък на всяко дете, за установяване на неговите силни и слаби страни, с които да разгърне цялостно потенциала си, посочват от МОН.

Оценяването в системата на предучилищното и училищното образование се извършва при спазване на следните принципи: обективност и справедливост – използване на ясни и предварително определени критерии за оценяване, а при външно оценяване – и на стандартизирани инструменти; съгласуваност и координация – прилагане на различни форми, видове и инструменти за оценяване и синхрон при оценяването по различните предмети и в различните етапи; прозрачност и проследимост – известяване на критериите за оценяване, възможност за обратна връзка за поставената оценка и информация за напредъка; насоченост към мотивация и стимулиране за подобряване на постиженията и по-широко прилагане на формиращо оценяване, подчертаващо напредъка, а не само крайните резултати.

В зависимост от целта оценяването в процеса на училищното обучение може да е диагностично, формиращо и обобщаващо.

Диагностичното определя натрупаните към момента на оценяването знания и умения на ученика по учебния предмет.

Формиращото е ориентирано към процеса на ученето и към стимулиране на активността и отговорността на ученика, оценява напредъка му и предоставя ясна позитивна и конструктивна обратна връзка за силните и слабите му страни, както и за нуждите от учене и подкрепа.

А обобщаващото отразява степента на постиженията на ученика в края на даден период на обучение и се свързва с поставянето на срочна или годишна оценка, без да се диференцират отделни характеристики на компетентностите и да се отчита пътят за достигане до резултата.

Благополучието на деца и учители – основен принцип

МОН предлага още един принцип, в съответствие с който да се реализира предучилищното и училищното образование. Към вече изброените 11 принципа се добавя и това, че образованието трябва да се реализира с насоченост към благополучието на децата, учениците и педагогическите специалисти.

В същото време, с три изцяло нови алинеи е посочено, че: „държавата провежда политики за осигуряване на равен достъп до качествено образование и за благополучие за всяко дете и всеки ученик“; „равният достъп на децата и учениците е свързан с осигуряване на еднакви възможности за упражняване на правото на образование чрез приобщаване“, както и че „благополучието на децата и учениците е свързано с осигуряване на условия за насърчаване на физическото и психичното здраве и за развитие на социалноемоционални умения, както и със създаване на благоприятна среда, която насърчава сътрудничеството, ученето и личностното им развитие“.

Основните цели на предучилищното и училищното образование също са увеличени с една и вече стават общо 13. Към тях влиза и „ценностно формиране на личността и възпитание в добродетели“.

Обръща се и повече внимание на ранното детско развитие, като се обособяват три нови алинеи, свързани с него: „държавата провежда интегрирани политики за ранно детско развитие в най-добрия интерес на детето в координация и взаимодействие между системите на предучилищното и училищното образование, на здравеопазването и на социалните услуги; „ранно детско развитие е физическото, познавателното, езиковото, духовно-нравственото, социалното, емоционалното и творческото развитие на децата от раждането им до задължителната възраст за училищно образование“ и „ранното детско развитие се осигурява чрез системата на образование и грижи в ранна детска възраст. Системата на образование и грижи в ранна детска възраст включва ранна детска грижа в яслена възраст и предучилищно образование“.