
В съвременната икономика въпросът за заплащането на труда засяга не само работещите и техните работодатели, но и цялото общество. Нивото на възнаграждение отразява икономическите реалности, социалните очаквания и правната рамка, в която се сключват трудовите договори. В условията на свободен пазар, където трудът се търгува като всяка друга стока, разбирането за това как се определя цената му, става все по-сложно. Особено значимо става това в ерата на глобална мобилност и нарастваща конкуренция за квалифицирани кадри.
В трудовоправен аспект
цената на труда се определя от елементите и параметрите, които се съдържат в индивидуалния трудов договор между работника/служителя и работодателя.
Въпросът с нивото на заплащане на отделните длъжности и професии става все по-наболял с отпадането на препятствията пред мобилността на работната сила. Това най-добре се вижда в рамките на Европейския съюз, където пазарът на труда се интернационализира, а това, от своя страна, води до миграция на кадри към страните, където трудът е по-високо платен.
В страните, където средните доходи са все още доста ниски,
заплахата от емиграция на най-квалифицираните кадри е проблем на работодателите, които често не могат да осигурят условия за производителност на труда, която да обезпечи по-високи заплати и да задържи най-ценните кадри.
Всъщност различните икономически теории дават отговор на въпроса кои са факторите, оказващи влияние върху нивото на възнаграждения.
На първо място, това е самият пазар на труда.
Очевидно е, че както на всички други пазари, така и на този пазар има „купувачи“ и „продавачи“. В някои сектори например нивото на заплащане между отделните фирми може да се различава значително, въпреки общия пазарен принцип, в който съществуват. Пренебрегването на общия пазар на труда може да доведе до преливането на кадри от един сектор в друг, както се случва в последните години в България липсата на кадри за някои длъжности и професии да бъде проблем номер едно за бизнеса.
Ясно е, че
равнището на заплащане на пазара на труда се определя от търсенето и предлагането,
т.е. ако предлагането на пазара на труда надвишава търсенето, нивата на заплащане се понижават, и обратно – при по-голямо търсене, отколкото е предлагането, нивата се покачват.
Ако работодателите плащат повече от средните пазарни нива, високата заплата ще допринесе за повишаване на продуктивността, като мотивира служителите към по-добро изпълнение. По този начин ще се привлекат по-добри кандидати и ще намалява текучеството на персонал.
По-високото заплащане е единственият начин, с който работодателите да покажат на работниците и служителите си, че към тях се отнасят справедливо.
Определянето на заплащането не е едностранен акт, а резултат от динамичен процес
между икономически интереси, пазарни механизми и нормативни изисквания. Въпреки очевидната роля на търсенето и предлагането, други фактори, като миграцията на работна ръка, производителността на труда и социалните очаквания, също оказват съществено влияние. Липсата на единна дефиниция за „цената на труда“ затруднява формирането на устойчиви политики както на микро-, така и на макроикономическо ниво. Именно затова е необходимо балансирано сътрудничество между бизнеса, държавата и синдикатите с цел изграждане на справедлива, прозрачна и конкурентоспособна среда на труда, която да задържа талантите и да стимулира растеж.

Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Address: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Phone: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg