Трябва ли да получаваме заплата, ако не сме заети през целия ден?

Мнозина са се чудили как някои хора работят активно през целия ден, а други, които не са заети постоянно, също получават заплата за осемчасов работен ден. Този въпрос е актуален не само за работниците и служителите, но и за много работодатели, които се питат дали и колко трябва да заплащат на работник, който не е изцяло натоварен през работното си време.

Трудовото законодателство в България дава ясни отговори на тези въпроси.

Какво става, ако няма работа през целия ден?

Да вземем за пример един магазин, в който в даден момент от деня няма клиенти. Дали продавачът в този период работи, или не? Трябва ли да му се заплати времето, в което не обслужва клиенти?

Според трудовото правоотношение заплащането не се базира на постигнат резултат, а на предоставената работна сила. Това означава, че ако работникът е на работното си място в рамките на уговореното работно време и е готов да изпълнява възложените му задачи, той полага труд, дори ако в определени моменти няма реални ангажименти.

Какво казва законът?

Трудовото правоотношение задължава работника или служителя да бъде на определеното за него работно място в определени часове, да използва ресурсите на работодателя и да се подчинява на неговите законни указания. Работодателят, от своя страна, е длъжен да организира работното време и да предостави задачи, съобразени с договора и длъжностната характеристика на работника или служителя.

Кодексът на труда ясно описва задълженията на работника или служителя – той трябва да използва цялото работно време за изпълнение на задачите и да спазва вътрешните правила на предприятието. Ако тези задължения не се изпълняват виновно, това се счита за нарушение на трудовата дисциплина. В такива случаи работодателят може да наложи дисциплинарни наказания като забележка, предупреждение за уволнение или уволнение.

Важно е да се подчертае, че Кодексът на труда не предвижда възможност за неплащане на възнаграждение, дори ако работникът не е бил зает с активна работа през цялото време.

Не са рядкост случаите, в които работници и служители изпитват на гърба си своеволия на своя работодател, включително във връзка с удръжки от трудовото възнаграждение, като например удръжки за закъснение за работа/среща, за говорене по телефона и др. Също така някои работодатели налагат своеобразни „глоби“, които законодателят не е предвидил като вид финансова санкция спрямо служителя/работника.

Законът посочва, че без съгласието на работника или служителя не могат да се правят удръжки от трудовото му възнаграждение освен в случаите на получени аванси, надвзети суми вследствие на технически грешки, данъци, които по специални закони могат да се удържат от трудовото възнаграждение, осигурителни вноски, които са за сметка на работника или служителя, запори, наложени по съответния ред, и други удръжки, изчерпателно изброени в закона.

Справка: чл. 126 от Кодекса на труда; чл. 186 от Кодекса на труда; чл. 210, ал. 4 от Кодекса на труда; чл. 272, ал.1 от Кодекса на труда.