Как единайсетокласниците оценяват своята „Аз-ефективност“ в съпоставка с обективните си компетентности по български език?“. Това е темата на проучване на гл. ас. д-р София Мицова и гл. ас. д-р Милена Накова от ЮЗУ „Неофит Рилски“ – Благоевград. Те представиха резултатите от него на Специалната сесия за учители и ученици, посветена на новите технологии и използването им при преподаването. Тя се проведе за първи път в рамките на IX форум „Изследователски подходи в обучението по български език“, организиран от Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ при Българската академия на науките.
„Изследването е ориентирано към понятието „Аз-ефективност“ – т.е. самочувствие, че можеш нещо, което е различно от реалните ти умения – казва д-р София Мицова. – Теоретичната рамка на нашето проучване се базира на препоръката на Съвета на Европейския съюз за ключовите компетентности за учене през целия живот. При изследването проверихме „Аз-ефективността“ на учениците по отношение на техните ключови компетентности по български език в съпоставка с обективни данни от изграждане на текст в свободна форма.“
За тази цел е проведена анкета. Поставена е и задача да се напише кратък текст в свободна форма по темата „Какво може да даде образованието на младите хора в България“. След това участниците в проучването трябва да си направят самооценка по 7 критерия. Свободният текст е оценяван по критериите за есе от държавните зрелостни изпити, за да се избегне субективност от страна на проверителите в процеса на оценяване.
Резултатите варират около и над средното ниво.
„Малко по-ниски са резултатите по критерия „Изразяване и отстояване на собствена позиция“. Това доста ни озадачи – казва д-р Мицова. – Забелязва се слабост при изграждане на ясна и точна аргументация на поставената теза. После направихме съпоставка между отговорите на анкетата за самооценка и текстовете. Повечето ученици се оценяват реално. Но учудващо има и такива, които се оценяват по-високо от получените резултати, както и обратното – такива, които по-скоро се подценяват, въпреки че текстовете им са много добри.“
След като се фокусират върху съдържанието на текстовете, изследователите стигат да няколко извода.
Езиковата компетентност е по-висока от средната
(участниците в проучването са от предпочитана гимназия в Благоевград – б.р.). Учениците показват висок стил на изказа. Учените подчертават, че ниският стил не означава, че ученикът няма ясно аргументирана лична позиция. Нито пък високият стил е гаранция, че има силно аргументирана лична позиция.
В 23% от текстовете има оригинална теза и ясна аргументация. Но като цяло, това е доста нисък процент, отбелязват д-р София Мицова и д-р Милена Накова. Друга констатация е, че в някои текстове се срещат едни и същи шаблони, клиширани фрази. Това показва, че учениците или са работили заедно, или са заимствали отнякъде.
„Затова решихме да направим сравнение и зададохме същата тема на ChatGРT. Така открихме, че
77% от работите съвпадат с текста на изкуствения интелект.
Оказа се, че нашите участници са преписали темата от него. И това ни наведе на мисълта, че трябва да се контролира ползването на ChatGРT в часовете по български език. В този случай това не е проява на дигитална компетентност, а си е обикновено преписване. Учениците имат висока оценка за себе си, но когато трябва да направят нещо на практика, изпитват трудности и затова прибягват до дигитални инструменти – т.е. някой друг да поеме тяхната отговорност. Затова се получава разминаване между личната оценка и това, което е реалността“, подчертават д-р Мицова и д-р Накова.
„Повечето от тях показват обективна оценка. Но има и солиден процент от анкетираните, които имат по-високо мнение за себе си от реалните им възможности. Притеснителното е, че
използват дигиталните инструменти, за да не мислят.
Така се губи удоволствието да работиш по дадена тема сам. Затова е необходимо да се контролира използването на дигиталните инструменти във всички часове.“
В последвалата дискусия ученици от Софийската математическа гимназия и Националната природо-математическа гимназия се съгласиха, че трябва да се внимава как се ползва ChatGPT. Подчертаха, че той може да им бъде полезен, когато им предлага идеи, инструменти за проучване, посочва откъде е информацията. Но да се разчита само на изкуствения интелект, означава да се създават текстовете, в които липсва всякаква индивидуалност.
Една от присъстващите преподавателки цитира Ноам Чомски, че да се използва ChatGPT да пише поезия вместо нас, би било много тъжно.
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Address: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Phone: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg