Когато работните листове проговорят

От новата учебна година преподаватели в неделните училища ще могат да използват образователни ресурси, изготвени от техни колеги по Националната програма на МОН „Роден език и култура зад граница“. Сред тях са „говорещи работни листове“, създадени по идея на Диляна Бодурова – председател на асоциация „Рила“ и училищен ръководител на Българското неделно училище „Райна Княгиня“ в Бургос, Испания.

В екипа на проекта са привлечени IT специалисти от България и доц. Илияна Димитрова от Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“.

Как се заражда идеята и как „говорещите работни листове“ ще подпомогнат изучаването на български език от малчуганите в неделните училища, разказва техният съставител и преподавател в БНУ „Райна Княгиня“ в Испания Диляна Бодурова.

Изучаването на нови думи на български език и обогатяването на речниковия запас на малчуганите в неделните училища може да става по интересен за тях начин и с помощта на дигиталните технологии.

„Целта на работните листове е да бъдат автоматични и да могат да се използват отвсякъде. Когато стоиш до едно дете и му казваш думичка, то трябва да повтаря след теб. Идеята ми беше детето да може да повтаря, без да има възрастен до него, и след това да може да упражни думичките, които е научило“, обяснява Диляна Бодурова.

По проекта са разработени общо 18 работни листа. Всеки е свързан с различна тема: „На село“, „В града“, „Превозни средства“, „Животните в зоопарка“, „Домашни животни“, „Зеленчуци“, „Плодове“, „Годишни времена“, „В училите“, „В банята“, „В дневната“, „В кухнята“, „В детската стая“, „Нашите дрехи“, „Семейството“, „Части на тялото“, „Форми“ и „Цветове“. А всеки работен лист дава възможност детето да увеличи речниковия си запас с 15 думи на български език.

Всеки „говорещ работен лист“ съдържа тематично видео.

На него всеки предмет (всяка от 15 думи от съответната тема) се появява на видеото, след което се чува неговото наименование, има кратка пауза, за да може детето да повтори чутата дума, а след това предметът отива на отреденото му място. Така постепенно се изреждат всички нови думи. Накрая процесът се повтаря отзад напред. Всеки предмет се взема от мястото, на което е поставен, отново се казва неговото наименование и има пауза, за да могат децата да повторят думата. Под видеото има 15 номерирани звукови файла и 15 картинки, на които могат да бъдат чути и видени същите нови думички.

„След тези думички, видени и повторени по два пъти, функцията на работния лист е детето да може да чуе всеки един от предметите, да види картинката и да ги свърже. Отдолу има възможност детето да види дали е отговорило правилно, или не“, обяснява преподавателят.

При вярно свързани номер на звуков файл и картинка те биват оцветени в зелено. Ако детето има грешка, тя светва в червено.

В озвучаването на видеата се включва Мелани Янкова от БНУ „Райна Княгиня“, за да бъдат те по-близки до детския говор и да могат малчуганите да се чувстват по-привлечени към работните листове, когато се упражняват с тях.

„От практиката си виждам по какъв начин реагират учениците, когато гласът е на възрастен и когато гласът е на човек от тяхната среда, на тяхна възраст“, обяснява Бодурова.

Всички работни листове са достъпни напълно безплатно на онлайн платформа.

Преди да бъдат публикувани, са изпробвани в детска градина и сред участниците в организиран от училището курс за възрастни испанци, които искат да научат български език.

„Листовете бяха много добре приети в детската градина. Начинът на поднасяне на информация се стори много лесен и полезен като форма за самоконтрол и научаване на думи и за испанците – казва Бодурова. – Смятаме, че постигнахме хубав проект с много добър резултат.“

Резултатът от проекта е качен и на платформата на МОН за неделните училища. „Всеки колега може да работи онлайн на тях или да ги изтегли и да работи с учениците на хартия. И имаме добър отзив от други учители“, допълва съставителят на листовете.

За реализацията на проекта

Бодурова съчетава целия си опит и наблюдение върху работата с деца в български школа зад граница.

Тя е преподавател в неделно училище от 11 години и работата с различни деца за този период ѝ показва, че има нужда да се разработи подобен образователен ресурс: „За тези 11 години се наблюдава в промяна у децата, които идват при нас. Първоначално това бяха деца, които са родени в България и имат връзка с родината. Вече тези, които започват при нас, са родени в държавата, в която сме. И все по-често са от смесени семейства“.

Постепенно в училището започват да идват 4-годишни, които не могат да говорят български език. Това са децата, които живеят в чуждоезикова среда и в семействата им българският език не е общ за двамата родители. А това налага и по-различен подход на работа с тях. Вместо знанията на децата да се обогатяват с приказки и песнички, е необходимо те да започват да изучават български език като втори език, а не като майчин, както е било преди десетина години.

Когато преди година и половина колега на Бодурова споменава, че търси речник с картинки, който да използва в часа, тя си дава сметка, че той е много хубав, но до детето трябва да има възрастен – преподавател или родител, който говори български, за да може да показва всички тези предмети. „Така стигнах до идеята, че за да може подобен речник с картинки да не изисква помощта на възрастен или пък тя е много малка, той трябва да бъде дигитален“, обяснява преподавателят.

Тогава на база дигиталните си познания и умения за работа с различни програми се решава да разпише проекта и да кандидатства по НП „Роден език и култура зад граница“. Вече има идея работните листове да получат своето продължение тематично.

Най-трудна е темата за семейството

„Темата за семейството бе най-трудната за пресъздаване в рисунка, когато трябва да обясниш коя е баба, коя е леля, кой е чичо. В българския език имаме специфика, която е богатство, но всъщност трудно се пресъздава визуално“, обяснява Бодурова.

Темата за семейството е визуализирана с фамилно дърво, чиито клони тръгват от бабата и дядото. За разясняването на различните роли в семейството се използват връзките помежду им. Например, за да стане ясно кой е бащата, едновременно на преден план излизат таткото и неговото детенце.

Свързани статии:

Родният звънец бие за 15-и път в Барселона Еврокомисията отново търси най-добрите млади преводачи Ученичка от Враца с дебютна книга В 53 неделни училища в Испания се учи български език