Имам ли право на по-високо възнаграждение за работа по време на празници

В различните месеци на годината много работници и служители се оказват в ситуация, в която трябва да работят по време на официалните празници.

В този контекст е важно да се изясни кои точно дни са обявени за официални празници и какви са правата на работниците, които работят през тези дни. Основен въпрос е дали законодателството предвижда допълнително възнаграждение за работата в празничните дни и какви са условията за получаването му.

Преди всичко нека изясним, че официалните празници са изрично установени и изчерпателно изброени в Кодекса на труда.

Според разпоредбата официални празници са:

1 януари – Нова година;
3 март – Ден на Освобождението на България от османско иго – национален празник;
1 май – Ден на труда и на международната работническа солидарност;
6 май – Гергьовден, Ден на храбростта и на Българската армия;
24 май – Ден на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност;
6 септември – Ден на Съединението;
22 септември – Ден на Независимостта на България;
1 ноември – Ден на народните будители – неприсъствен за всички учебни заведения;
24 декември – Бъдни вечер, 25 и 26 декември – Рождество Христово;
Велики петък, Велика събота и Великден – неделя и понеделник, които в съответната година са определени за празнуването му.

Министерският съвет може да обявява еднократно и други дни за неприсъствени за оказване на обществена почит към важни исторически, политически, културни или други особено значими събития, както и дни за честване на определени професии и за оказване на признателност.

Когато официалните празници, с изключение на Великденските празници, съвпадат със събота и/или неделя, първият или първите два работни дни след тях са неприсъствени.

На тези работници и служители, за които и официалният празник е ден за работа и служба, е предвидено увеличено заплащане на труда им.

За работа през дните на официални празници, независимо дали представлява извънреден труд, или не, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на основното трудово възнаграждение за отработеното време.

Работата по време на официални празнични дни често е съпроводена и с полагане на извънреден труд, за който законът също е предвидил увеличено възмездяване.

Положеният извънреден труд се заплаща с увеличение, уговорено между работника или служителя и работодателя, но не по-малко от:

50 на сто – за работа през работните дни;
75 на сто – за работа през почивните дни;
100 на сто – за работа през дните на официалните празници;
50 на сто – за работа при сумирано изчисляване на работното време.

Когато не е уговорено друго, увеличеното заплащане се изчислява върху трудовото възнаграждение, определено с трудовия договор.

Когато работата през дните на официалните празници е и извънреден труд, то съгласно Кодекса на труда се заплаща отделно и 100 на сто увеличение на основното трудово възнаграждение за отработеното време, освен ако между работника или служителя и работодателя не е уговорено по-голямо увеличение.

Справка: чл. 154, чл. 262, чл. 263 и чл. 264 от Кодекса на труда.