Какви са правата ни, ако заявим неплатен отпуск?

Всеки работник или служител понякога е принуден да отсъства от работа поради лични или други причини.

В такива случаи работещите обикновено уведомяват работодателя си за намерението си да излязат в неплатен отпуск, но често

остават изненадани, когато им бъде заявено, че в момента това не е възможно.

Тези ситуации понякога водят до спорове между работника или служителя и работодателя, като страните започват да проучват в детайли дали работодателят има право да им забрани ползването на неплатен отпуск.

Много хора смятат, че понеже отпускът е неплатен, е достатъчно само да уведомят работодателя, че няма да бъдат на работа. В действителност законът урежда тези въпроси по друг начин. Според трудовото законодателство

ползването на неплатен отпуск става със съгласието на работодателя.

Това означава, че служителят не може самостоятелно да реши кога да излезе в неплатен отпуск, без да получи предварително разрешение.

За да избегнат недоразумения и конфликти, служителите трябва да са наясно със законовите изисквания и да се стремят да постигнат взаимно съгласие с работодателя относно ползването на неплатен отпуск.

Ползването на неплатен отпуск става по инициатива на работника с отправянето на писмена молба до работодателя.

Молбата задължително трябва да съдържа началото на ползването и продължителността на отпуска, определена в работни дни. За да даде съгласието си и да разреши ползването на отпуска, работодателят издава писмена заповед за отпуск.

В Кодекса на труда ясно е написано, че работодателят, по искане на работника или служителя, може да му разреши ползването на неплатен отпуск. Тук трябва да обърнем внимание, че законът предвижда правна възможност за ползването на неплатен отпуск, но той не е субективно право на работника или служителя и ползването му става с разрешение от работодателя.

Ползването на неплатен отпуск не зависи от това дали работникът или служителят е ползвал полагащия се платен годишен отпуск.

Освен това ползването на неплатен отпуск не зависи от продължителността на трудовия стаж на работника или служителя.

Извън общия контекст на ползването на неплатен отпуск законът е уредил и някои специфични положения. Законът задължава работодателя да разреши еднократно ползването на неплатен отпуск, до една година, на работник, който е в правоотношение с институция на Европейския съюз, с Организацията на обединените нации, с Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, с Организацията на Северноатлантическия договор или с други международни правителствени организации.

Правото на ползване на този отпуск е еднократно и не може да се ползва повторно, включително и при смяна на работодателя. Работодателят е длъжен да освободи работника или служителя, само ако са налице описаните предпоставки, а право на такъв отпуск имат само лицата, за които са изпълнени горните изисквания. За да ползва този вид отпуск, работникът трябва да представи на работодателя и доказателства, че действително отговаря на изискванията за ползването.

Неплатеният отпуск се зачита за стаж до 30 работни дни за една календарна година,

а над 30 работни дни – само ако това е предвидено в Кодекса на труда, друг закон или нормативен акт на Министерския съвет.

Справка: чл. 160 от Кодекса на труда.

Свързани статии:

Предимствата и рисковете при назначаване с изпитателен срок Може ли да ни увеличат заплатата със задна дата Трябва ли да ни съкратят, ако сме придобили право на пенсия? Кой определя категорията труд и какво означава това за нас?